Три дни след като руските сили преминават границата с Украйна, придвижвайки се към столицата, Виктория Андруша, 26-годишна учителка по математика и информатика, се грижи за родителите си в село Старий Биков. То се намира на около час и половина път източно от Киев.
Руските войски извършват обиски от къща на къща в селото. В мобилния ѝ телефон намират снимки и видеозаписи на руска военна техника.
„Казаха „имаш статус на артилерист, стрелец-наблюдател“, разказва тя пред рускоезичната телевизия на Радио Свободна Европа „Настоящее время“.
„Именно хората с този статус те мразеха най-много“, добавя Виктория.
Арестувана е. През следващите шест месеца търпи побои, удари с електрически палки, превръзки на очите, глад, безкрайна умора и ужасяваща несигурност. Не знае дали някога ще излезе жива.
Според украинските власти повече от 25 000 украинци в момента се намират в руски плен. Някои от тях – от Донбас и Крим, са държани доста преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. От тази бройка 126 са жени, като 80 са цивилни.
Виктория Андруша е една от тях. Друга е Людмила Гусейнова.
„Това беше най-страшното нещо за мен“
Людмила Гусейнова е на 61 години, пенсиониран специалист по безопасност на работното място. Казва, че е задържана от неизвестни мъже още на 9 октомври 2019 г., повече от две години преди пълномащабното нахлуване на Русия. Арестувана е Новоазовск, крайбрежен град в Донецка област, част от която е окупирана още от 2014 г. след незаконното анексиране на Крим.
„Спряха ме на улицата до една кола. Изскочиха, бутнаха ме в тази кола. Заведоха ме в дома ми, претърсиха го, намериха украински книги, украинско знаме, след това ми сложиха торба на главата и ме откараха“, казва тя.
Откарана е в Донецк – на около 2 часа и половина път на север – все още с торбата на главата и без обяснения. В крайна сметка е отведена в затвор, известен като „Изолация“.
Това е бивш съветски завод, който преди руската агресия е превърнат в център за съвременно изкуство. През 2014 г. е превзет от контролираните от Русия въоръжени групировки и превърнат в затвор, където задържаните заложници са изтезавани.
„Когато ме заведоха там, ме накараха да се съблека. След като ме хвърлиха в килия, ме оставиха да сваля торбата от главата си, а друго момиче ми каза какво е това място“, казва Гусейнова.
В изолатора не ѝ е позволено да сяда или ляга от 6 сутринта до 10 вечерта. Освен това в килията са инсталирани много силни лампи. „Те просто изгарят очите“, казва тя.
Първите дни чува само страшни писъци и се моли гласовете да не са на близките ѝ. „Това беше най-страшното за мен“, казва Людмила.
Принудиха ни да паднем на колене и казаха: „Сега ще ви застреляме“
Андруша е отведена в център за задържане зад границата, в руския регион Курск, където е оставена с вързани очи и ръце. „Принудиха ни да паднем на колене и казаха „сега ще ви застреляме“, разказва тя.
Задържаните са отвеждани във вътрешен коридор, където няма камери за наблюдение и там са бити.
„Това е за теб“
Андруша е жестоко пребита и третирана с електрическа палка. В един момент губи съзнание.
Похитителите ѝ казват: „Вече си живяла достатъчно, знаеш какво е. Това е за теб“. Заплашват я, че ще я изгорят жива.
Още от първия ден на пленничество тя и другите задържани е трябвало да научат руския национален химн. Наказвани са за всякакви грешки или предполагаеми нарушения. „Не дай си Боже да кажеш грешна дума или да пееш тихо, или нещо подобно“, казва тя.
„Особено ме подразни песента им „Чичо Вова“. Тази [песен] е възхвала на [руския президент Владимир] Путин“, казва тя. Има моменти, в които я карат да учи поезия. И едно от стихотворенията се казва „Прощавайте, мили руснаци“.
Андруша често е плачела.
„Дори и да плачех, го правех по такъв начин, че [охраната] да не го види“, казва тя. „В един момент ни изведоха в коридора и пуснаха видео за Мариупол. Показаха бомбардирания град и деца, които живеят в мазе. Тогава всички тези емоции просто се изляха навън.“
„Все още не ми се яде“
Гладът и жаждата са нещо обичайно в руските центрове за задържане. „Имаше дни, в които ни даваха само по две питки, много малки, за целия ден. И трябва някак си да издържиш с този хляб“, казва Гусейнова.
Понякога на пленниците се дава ечемична каша, която е „като камъни“. „И те я смесват с някаква пръст и миши изпражнения и е невъзможно да се яде. Все още не мога да усетя вкуса на храната, не ми се яде“, казва тя.
Андруша, която е освободена от руски плен на 22 септември 2022 г., продължава да работи като учителка.
Гусейнова сега живее в Киев и е доброволец в неправителствена организация, която се застъпва за задържани жени. Тя е освободена на 17 октомври 2022 г.
