Украйна устоява на руската инвазия вече над 17 месеца. Досега е успяла да освободи около 50% от огромни територии, които ѝ бяха отнети през пролетта на 2022 г.
Сега, когато нейната контраофанзива започна, от нея се очаква почти чудо. Преди всичко защото началото се забави, а то се забави, защото се чакаха доставките на танкове, бронирани машини за пехотата, системи за противовъздушна отбрана, артилерия и пр. Партньорите от НАТО и ЕС обучаваха няколко бригади с войници.
Но ето че техниката вече е тук, а украинските сили напредват по-бавно от очакваното. Една от причните са мините, оставени от руската армия.
Русия имаше време да минира всичко
Докато украинската армия очакваше доставките на оръжия и боеприпаси, руската армия се занимаваше с миниране, което е част от отбранителната ѝ линия.
Стотици хиляди мини, понякога по 4-5 на квадратен метър, разпръснати по пътищата, заровени в полетата и скрити в опустошените градове забавят настъплението. Освен това, те са проблем и за цивилното население.
Минните полета не могат да бъдат видени от сателит или дрон. Те се взривяват чак когато върху тях стъпи човек или машина. Премахването им е бавно, скъпо и опасно.
„Това е най-тежкото замърсяване с мини и невзривени боеприпаси, което сме виждали в Европа от Втората световна война насам“, каза пред Newsweek Майк Нютън, ръководител на неправителствената организация за разминиране HALO Trust в Европа. Нютън добавя, че минното замърсяване в Украйна може да е най-голямото в света.
Премахването
Армиите не разчистват всички мини, когато напредват. Вместо това те създават пътища, през които нападателните сили могат да атакуват вражеските позиции – казва Джак Уотлинг, старши научен сътрудник по сухопътни войни в Кралския институт на обединените служби пред „Ройтерс“.
Поради това те могат да използват инструменти, които са по-бързи и по-разрушителни, като например „линейни заряди“ – въжета от експлозиви, които се изстрелват в минното поле и се детонират, задействайки мините. САЩ дариха няколко такива машини на Украйна – M58 Mine Clearing Line Charge.
Колкото по-бърз е този процес, толкова по-малко време щурмовите сили ще бъдат изложени на вражески огън.
„Проблемът не е в самите мини“, казва Уотлинг. „Мините са неприятно притеснение, с което може да се справиш, ако имаш време. Но мините, покрити с [вражески] огън – ето това е проблемът“.
Използват се и други методи, като например плугове (тралове) или валяци, монтирани на бронирани превозни средства. Минните тралове избутват настрани заровените мини, а валяци или въртящи се вериги взривяват без риск мините пред машините.
Военните минни полета почти винаги съдържат комбинация от противопехотни и противоавтомобилни мини, за да попречат на пехотата да напредва пеша.
Украйна има известно количество бронирани машини за разминиране, дарени от САЩ, Великобритания, Чехия и други страни. Количеството им е малко и местните създават свои машини.
Минните полета
Военните обикновено планират и картографират минните полета, така че собствените им сили да знаят къде е опасността. Това може да улесни хуманитарното разминиране.
В Украйна повечето минни полета са около линията на съприкосновение между двете армии. Тя минава през източната част на страната от границата с Русия на около 150 км източно от Харков, на юг и запад през Запорожка област до южно от град Херсон, близо до брега на Черно море. Линията е дълга хиляди километри и броят на минните полета по нея не е определен, казва пред “Ройтерс” Марк Хизнай, помощник-директор по оръжията в Human Rights Watch.
Според Мик Райън, пенсиониран генерал-майор от австралийската армия и боен инженер „става дума за стотици хиляди мини като минимум.“
На местата, където Украйна си е възвърнала територията, нивото на минно замърсяване е по-добре известно. В бившите окупирани градове в Киев, Сумска, Черниговска, Николаевска и Харковска област са оставени голям брой мини, особено противопехотни. Те, както и импровизираните взривни капани, представляват огромен риск за цивилното население в тези райони.
Въпреки това, повечето от съобщените наранявания на цивилни от наземни мини след инвазията са свързани с противотанкови мини. Между февруари 2022 г. и май 2023 г., според данните на HALO trust, са докладвани 855 цивилни лица, ранени или убити при 550 инцидента, свързани с мини.
„Най-опасното нещо, което наистина можете да направите в момента в Украйна, е да шофирате по неасфалтиран път“, казва Андрю Матисън. Той отговаря за глобалните изследвания на HALO Trust. „Ако се замислите за противотанкова мина, която е предназначена да свали защитата или да обезвреди 30-тонен танк, можете да си представите какво прави тя с 2-тонен автомобил.“
„Можем да настъпваме с 10 бригади, но няма да се получи“
„Можем да настъпваме с 10 бригади, но няма да се получи, защото мините са навсякъде, на всеки половин метър има мини“, казва Султан (позивното му име), командир в 78-и полк, подразделение на специалните сили, в полева болница близо до фронтовата линия в Запорожка област. „Те са навсякъде,“ казва Султан в материал на Файненшъл таймс.
Султан се е натъкнал на руска мина, докато е търсел прикритие в редица от дървета използвана преди това от руските войници. Той избутал един клон от пътя си, чул изщракване и въжето, вързано за клона, задействало мината. Взривът го повалил по гръб, но дървото поело по-голямата част от шрапнелите. Той получава мозъчно сътресение – трето по ред – и е евакуиран във фронтова болница.
Тъй като войната е в разгара си, „няма емпиричен начин да се определи “минираната зона“ или степента на миниране, казва пред “Ройтерс” Марк Хизнай, помощник-директор по оръжията в Human Rights Watch. „Каквато и най-голяма категория да създадете, наречете я голяма, много голяма, тежка, екстремна… [Украйна] би била в тази категория.“
В резултат на това украинските сили са принудени да действат със забавено и обмислено темпо.
Първо се атакува руската артилерия и друга огнева поддръжка, преди да се създаде път за настъпление с използването на линейни заряди за почистване на мини или бронирани превозни средства с тралове. Тъй като руските сили използват разузнавателни дронове, машините за разминиране привличат целия огън и украинските сили често са принудени да разминират ръчно. Често това става нощем.
PFM-1
Една от най-разпространените мини, използвани във войната в Украйна, е противопехотната мина PFM-1, известна и като мина „пеперуда“ или “листо”.
Има пластмасово тяло, а размерите ѝ са 2 см, на 5 см., на 6 см. Съдържа 37 грама (1,3 унции) взривни вещества, според документите на Женевския международен център за хуманитарно разминиране (GICHD). Тя не е предназначена да създаде голям взрив. Когато човек стъпи върху някое от „крилата“ на мината, тя се взривява с експлозия, достатъчно голяма, за да осакати.
Използвани широко от Съветския съюз по време на инвазията му в Афганистан през 80-те години на миналия век, тези мини могат да бъдат разпръснати ръчно, от самолети или от ракетна артилерия. Металотърсачите могат да открият металните им части, но странната форма и размер на мините означават, че те могат да останат незабелязани в продължение на години и цивилните граждани могат да ги приемат за безобидни предмети.
POM-3
Противопехотната мина POM-3 е нова конструкция, която не е необходимо да бъде докосвана, за да се взриви. Също може да бъде разпръсквана от самолети, ракети и артилерия.
Мината, с размер и форма на кутия от безалкохолна напитка има малка сонда в земята. Когато сондата засече вибрации, например стъпки наблизо, тя изстрелва основната мина на височина от 1 до 1,5 м във въздуха. В този момент 100-грамовият експлозив се взривява, като разпръсква смъртоносни метални фрагменти. Тъй като тези мини са опасни дори за приближаване, един от начините за безопасното им обезвреждане е да се стреля по тях от разстояние, казва Хизнай.
ТМ-62
Противотанковитe мини също са широко разпространени в Украйна. Сред най-многобройните е серията ТМ-62, която се използва както от руските, така и от украинските военни. Те могат да се поставят на повърхността или да се заравят в плитки дупки. TM-62M е по-стара и има метално тяло, което я прави по-лесна за откриване, според GICHD. TM-62P3 е с пластмасово тяло. И двете съдържат от 6,5 до 7,5 кг. мощни експлозиви, предназначени да се взривяват нагоре през по-слабата броня на дъното на превозното средство.
Ако в тази мина е инсталиран взривател под налягане, за задействането му е необходима маса от 150 kg върху взривателя. Взривателите с магнитно въздействие засичат всеки метал, съдържащ желязо, например стомана, и се взривяват, когато отгоре премине превозно средство.
GICHD е документирала поне 12 вида противопехотни мини и 9 вида противоавтомобилни мини, които се използват в Украйна. Андро Матюсън от HALO Trust казва , че експертите на групата са открили в Украйна поне 10 нови вида съвременни мини, включително серията POM-3 и немската дистанционно задействаща се противотанкова мина PARM. Тя се използва от украинската армия.
Хуманитарното разминиране
Хуманитарното разминиране е по-трудоемко. Първо се прави нетехническо проучване за нивата на замърсяване, като се разговаря с местните хора.
Следващата стъпка е техническо проучване, което включва търсене на границите на минните полета с помощта на оборудване като радар и металотърсачи. Кучетата и плъховете могат да бъдат обучени да откриват експлозивите в мините. Геодезистите маркират краищата на минните полета и отбелязват какви видове устройства може да има там. За картографирането се използват и дронове.
В този момент започва и самото разминиране, като приоритет се дава на райони, които са важни за местното население – земеделски полета, водоизточници, градски райони и пътища.
Има два основни вида разминиране. Първият е: мините, които не трябва се докосват, се взривяват на място. Останалите мини, като обикновените противопехотни и противотанкови мини, се активират чрез натиск върху горната част. За това те се изкопават отстрани, отвива се взривателят им, след което се отстранява взривното вещество и остава инертно парче пластмаса и метал.
За да започне хуманитарното мащабното разминиране, районът трябва да не е под обстрел. Според Световната банка, само за разминиране на селскостопанската земя на Украйна са необходими над 1,5 млрд. долара. Процесът ще отнеме десетилетия. А някои мини ще останат завинаги.
