Цената на старите документи

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 149, 1980 г.
„На ползу роду”
ЦЕНАТА НА СТАРИТЕ ДОКУМЕНТИ
В хранилищата на дирекция „Окръжен държавен архив” при добри условия се съхраняват хиляди документи, всеки от които съдържа късче история за родния край. Попаднат ли в ръцете на читателите, старите, пожълтели хартия оживяват, разтварят страниците на миналото, разказват за събития и хора, безвъзвратно отминали, но оставили следи в нашето развитие, в нашата памет. Една немалка част от близо 2000 фонда представляват документи за видни личности, революционери, общественици, които по един или друг начин са допринесли за издигането на Старозагорски окръг. Интерес представляват материалите, свързани с дейността на поп Минчо Кънчев, сподвижник на Левски и Кольо Ганчев. В запазените мемоарни бележки и писма са описани ужасите в Диарбекирската крепост, където през 1873 г. той е заточен за активното му участие в основаването и укрепването на революционните кометите в Старозагорско. Запазени са бележките на Христо Шиваров, секретар на революционния комитет в Стара Загора, за Старозагорското въстание през 1875 година, в което взема дейно участие. Във фонда на Константин Апостолов има документи – спомени и биографични бележки, за революционната дейност на брат му – Георги Апостолов. Запазени са документи за Слави Кълнов, участник в Септемврийското въстание през 1923 г., за Марко Турлаков – политически деец на БЗНС, за Теофано Попова, по чиято инициатива е основано сиропиталище, на което завещава имуществото си.
Със създаването на Държавния архивен фонд на НРБ с редица нормативни актове се забранява каквото и да е унищожаване на документи без разрешение на органите за управление на Държавния архивен фонд. Документите са държавна собственост и могат да се използват от всички учреждения и граждани.
По-друг е въпросът за личните документи. Все още в притежание на частни лица се намират документи, писма, спомени за видни личности, които по различни съображения – неразбиране на тяхната ценност или пък са скъп семеен спомен – не се предават на държавата. Като имаме предвид, че с всяка изминала година се отдалечаваме от времето, когато са живели и работили тези личности, възможностите за безвъзвратното изчезване на всякакви писмени следи от тях многократно се увеличават. А те трябва да бъдат запазени, съхранени за поколенията.
За да се подобри работата по издирването и опазването на националното културно богатство и използването му за комунистическото възпитание на народа, за да се запази от разпиляване, за да се създадат стимули и да се насърчат гражданите да извършват завещания и правят дарения на културни ценности на държавата, Министерският съвет излезе с постановление № 40 от 16 юли 1980 г. Постановлението задължава архивите и културните институти в страната да подобряват работата си в това направление. Главното управление на архивите при МС разработи програма, за активното изпълнение на която работи и дирекция „Окръжен държавен архив”.
Нужно е настойчиво, упорито издирване и широка популяризаторска дейност сред гражданите, за да бъде осъзната необходимостта от предаване на пазените от тях документи. В тази дейност трябва да бъдат ангажирани обществеността, учащата се младеж, пенсионерите. Да се приучват хората на грижливо отношение към старите семейни реликви, писма, снимки, спомени, които захвърлени по мазета и тавани, загиват, отнасяйки със себе си ценни исторически данни. Много често, като „прочистват” личните си архиви, притежателите им унищожават ръкописи, писма и други документи, като ги считат за маловажни. Но възможно е те да представляват интерес за науката и затова крайно необходимо е да бъдат предавани в архивите.
Добър пример за гражданска съзнателност са гражданите Вишка Кацарова и Кирил Пеев, предали документи за съратника на Христо Ботев – Велико Попов, Иван Боровски предаде собствени исторически бележки за селата Борово и Ягода, а д-р Груев предаде ценен снимков материал за певицата Христина Морфова.
Ако гражданите, притежаващи интересни документи, ги предават в Окръжния държавен архив, те ще изпълнят своя патриотичен дълг, както и дълга си към ония, от чиято дейност са запазените документи. Само в читалните на архива документите ще изпълнят своята мисия като средство за възпитание, ще бъдат използвани най-добре за по-нататъшното развитие на неуката и културата.
Стоянка БЪЧВАРОВА
от Окръжния държавен архив