Полша прехвърля до 10 000 допълнителни военнослужещи на границата с Беларус. Това съобщи в четвъртък министърът на отбраната на Полша Мариуш Блашчак. 4000 души ще подкрепят пряко Граничната охрана, а 6 000 ще бъдат в резерв.
„Преместваме армията по-близо до границата с Беларус, за да изплашим агресора, така че той да не смее да ни нападне“, каза Блашчак.
Това е поредният епизод от все по-нагнетяващото се напрежение между двете държави от 2021 г. насам. Тогава президентът на Беларус Александър Лукашенко организира нахлуване на мигранти в Полша.
Цели 10 000 полски войници
Полша дислоцира 10 000 свои войници по границата, след като в съседна Беларус пристигнаха хора, които никой не би желал да усеща наблизо. Това са наемници от руската паравоенна групировка „Вагнер“. Те пристигнаха миналия месец право от бойните полета на Украйна.
Официалната причина за това тяхно преместване беше въоръженият метеж, организиран от лидера на „Вагнер“ Евгени Пригожин. Неговите части за едно денонощие стигнаха от Украйна почти до Москва, за да демонстрират недоволство от начина, по който руските военни командири ръководят войната.
Сега „Вагнер“ изглежда разформирован от Кремъл, но части от него са на територията на Беларус, а някои инструктори участват в продължаващи все още военни учения с беларуската армия близо до границата с Полша.
Президентът Александър Лукашенко няколко пъти каза, че възпира бойците на „Вагнер“, които искат да нападнат Полша.
Всички тези действия говорят за умишлена ескалация на напрежението между Полша и Беларус, но няма вероятност за реални военни действия и въвличане на НАТО във война. Това е мнението на анализатора Павел Слункин от варшавския офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR). Преди да се присъедини към ECFR и да избяга от режима на Лукашенко, Слункин е бил анализатор в Министерството на външните работи на Беларус.
“Всичките тези ексалации и заплахи, произлизащи от Москва или Минск, целят да уплашат или да провокират, но не водят към война с НАТО, защото след това няма как да се излезе от тази ситуация с позитивен изход [за Путин и Лукашенко]”, каза Слункин пред Свободна Европа. Полша е член на НАТО от 1999 г.
„Да, може да се готвим за всякакви сценарии“
Слункин не вижда непосредствена опасност и придвижване на бойци на „Вагнер“ към границата с Полша, но той допуска такива провокации да се случат в бъдещето. “Отчитайки “кредитната история” на Лукашенко и Путин – да, можем да се готвим за всякакви сценарии”, каза Слункин. Той добави, че засега Путин и Лукашенко като че ли не се готвят да отстъпват.
“Те се опитват по всякакъв начин да вредят, да провокират съседите си, да ескалират ситуацията, да заплашват, включително с ядрено оръжие”, каза Слункин.
Професор Малкълм Чалмърс от мозъчния тръст Royal United Services Organisation казва пред BBC, че “това е упражнение от страна на Русия и Беларус, за да изпробват ситуацията и да видят как НАТО може да реагира или да не реагира на нахлувания на територията на НАТО.“
През последните години Русия и Беларус подписаха редица военни споразумения. Беларус позволи на руските войски да нахлуят в Украйна през нейната граница, както и Русия да разположи тактически ядрени ракети на нейна територия
Д-р Анаис Марин от мозъчния тръст по международни въпроси Chatham House казва пред BBC, че предполагаемите нахлувания вероятно са руска идея – за да може Кремъл да се увери, „че Беларус остава противник на Полша и НАТО и твърд партньор на Москва“.
Напрежението започна още през 2021 г.
Слункин припомня, че напрежението на границата между Полша и Беларус започва още през 2021 г. Тогава Лукашенко започна да привлича мигранти и с помощта на специалните си служби ги транспортира до границите на Беларус със страните от ЕС – Латвия, Литва и Полша. Мигрантите идват с туристически визи, организирани от беларуски държавни фирми, показаха журналистически разследвания тогава. Тези групи след това атакуват границата с цел да я преминат. Полша построи ограда и изпрати допълнителни сили да охраняват границата, но все пак част от мигрантите преминават.
Така се стига до 2023 г. 19 000 души са се опитали да преминат нелегално полско-беларуската граница тази година, в сравнение с 16 000 миналата година, каза началникът на Граничната охрана Томаш Прага преди седмица. Полската гранична служба съобщи на 20 август, за група от 105 мигранти, които са минали организирано през Москва.
През следващите години между двете страни имаше търкания заради затварянето на гранични пропускателни пунктове. Полша затваряше пунктове в отговор на репресии на беларуското правителство, в това число и срещу етнически поляци, като журналиста Анджей Почобут, който е политически затворник, каза Слункин.
Последният такъв случай е пристигането на бойци от „Вагнер“ в Беларус след т.нар. опит за пуч от създателя на „Вагнер“ Евгени Пригожин. Те са между 5000 и 12 000 души по различни оценки. Все още не е ясно какво ще правят наемниците в Беларус. Полша и Литва очакват, че наемниците ще бъдат използвани за провокации на границите.
Слункин не смята, че към този момент Лукашенко търси провокации с които да търси собственото си утвърждаване, както е реагирал след свалянето на самолет Райънеър за да арестува независимия журналист Роман Протасевич. Тогава Лукашенко заплаши, че ще залее Европа с мигранти, ако му бъдат наложени санкции.
Сега идва въпросът “дали той може наистина да гарантира, че „Вагнер“ няма да извършат провокации с Полша, смята Слункин. Лукашенко не контролира „Вагнер“, те се контролират от Пригожин и няколко командири, както и от Русия. “[Лукашенко] контролира условията, при които „Вагнер“ се намират в Беларус, но не може да гарантира, че те няма да правят нещо, което не е в негов интерес”, казва Слункин. Според него в последния епизод на ескалацията Лукашенко иска публично да покаже, че той сдържа „Вагнер“, които искат нещо да направят нещо лошо.
„Това не означава, че те не планират нещо заедно с Путин или с Пригожин, за което не знаем“, казва още Слункин.
Война на Русия и Беларус с НАТО е невъзможна
Война на Русия и Беларус с НАТО е невъзможна, според Павел Слункин.
“Руската армия, която 9 месеца атакуваше Бахмут, да воюва с НАТО? (…) Те за година и половина не можаха да постигнат целите си в Украйна, не успяха да завладеят Киев, не успяха да завладеят нито един голям град, освен Херсон, който после оставиха. Сега те не настъпват, а отстъпват. Не си представям с какво ще воюват”, казва Слункин.
“Русия се справя трудно с украинската армия, няма как да воюва с НАТО. Русия няма ресурси за това”, добави той. Според него армията на Полша е модернизирана и се модернизира в момента, а и страната има голямо население.
Някои политически анализатори предполагат, че полските политици може би преувеличават заплахите от страна на „Вагнер“ и Беларус, тъй като скоро им предстоят избори и искат да покажат, че са твърди по въпросите на сигурността, пише BBC.
Според Слункин не е логично събитията на границата да се свързват с изборите, защото Полша не е инициатор на нищо, а само реагира в последните 3 години. „Лукашенко фалшифицира изборите. Лукашенко преследва различно мислещите. Лукашенко създава политически затворници и Полша реагира. Лукашенко приземява самолет и Полша и ЕС реагират. Лукашенко управлява атаките на мигранти на границата, Полша реагира. Лукашенко, заедно с Путин нападат Украйна, Полша реагира. Лукашенко прави провокация и докарва Вагнер в Беларус и Полша реагира.“, каза Слункин.
„Естествено е да реагират. Може тези 10 000 да не са необходими на границата. А може и да са необходими. Това зависи от оценката на рисковете, които според Варшава произхождат от Беларус“, казва още Павел Слункин.
