Книгата „Войната на Хитлер“ на Дейвид Ървинг, който отрича Холокоста. Мемоарите на Леон Дегрел, подкрепял нацисткия режим. А до тях – речи на бившите премиери Александър Цанков и Богдан Филов, също свързвани с идеологията на фашизма в Италия и националсоциализма в Германия.
Това са част от заглавията, които се откриват на щанда на издателство „Еделвайс“ на Алеята на книгата в София. Книжното изложение, организирано от Асоциация „Българска книга“ (АБК), се проведе от 4 до 10 септември и в него се включиха над 140 издателства.
За едно от тях обаче се заговори повече, отколкото за останалите. Това е издателство „Еделвайс“, което беше обвинено в разпространяване на нацистка пропаганда.
- От организацията на евреите в България „Шалом“ поискаха „Еделвайс“ да бъде изключено от книжните изложения на АБК;
- Издателството определи това искане като цензура;
- АБК поиска прокуратурата да провери случая и обяви, че до нейното заключение не може да предприеме мерки срещу „Еделвайс“.
- До днес прокуратурата не е излязла със становище – има ли или няма нацистка пропаганда в книгите, които предлага издателството.
Според Георги Александров, доктор в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Софийския университет, в книгите на „Еделвайс“ има преиначаване на историята и оневиняване на нацистките лидери. Санкции срещу издателството обаче могат да се базират само на българските закони.
Какво още знаем за този казус?
Обвиненията в пропаганда
„Шалом“ излезе с позиция срещу „Еделвайс“ още през май, по време на Пролетния панаир на книгата. Тогава организацията определи книгите на автори като Ървинг и Дегрел за „прославящи крайнодясна, антисемитска и расистка идеология“ и поиска „Еделвайс“ да бъде изключено от събитията на АБК.
На 5 септември „Шалом“ изпрати ново писмо до председателката на АБК Десислава Алексиева. Причината за повторната реакция е участието на „Еделвайс“ в изложението Алеята на книгата, което се проведе миналата седмица в София.
Съображенията на „Шалом“ срещу „Еделвайс“ са „по-скоро морални, отколкото законови“, каза за Свободна Европа Максим Делчев от организацията.
Във въпросните книги има по-скоро внушения, отколкото директни тези, които противоречат на законите. Проблемът според Делчев е, че тези внушения не са поставени в нужния исторически контекст.
Затова от „Шалом“ не настояват книгите да бъдат забранени. Вместо това организацията иска по-сериозни критерии при избора на издателствата, които се включват в изложенията на АБК.
Миналата седмица българският П.Е.Н. център също публикува декларация, в която настоява институциите да обърнат „спешно внимание“ на казуса.
„Отварянето на страниците само на една книга, примерно „Новата българка“ на Фани Попова-Мутафова, е достатъчно разследване“, пишат от П.Е.Н. центъра. „Книгата е издадена без предговор и без никакъв коментар от историк, който да изясни контекста и да осъди нацистката пропаганда, съдържаща се в есетата.“
Декларацията е подписана от български писатели, сред които Амелия Личева, Владимир Зарев, Здравка Евтимова, Петър Чухов и др.
Според Георги Александров добрата новина в този случай е реакцията на обществото, която показва, че „са живи сетивата за опитите да се оневинява Нацистка Германия“.
Връзката с БНС
Освен тези аргументи, критици на издателството сочат и негови връзки с Българския национален съюз (БНС). Еделвайс е символът на т.нар ѝ спортна организация, пише в сайта ѝ. В миналото цветето е било и сред символите на СС – паравоенна организация в Нацистка Германия.
Според Търговския регистър управителят на издателството Звездомир Андронов е член на Управителния съвет на БНС.
БНС е организация, свързвана с крайнодесни и националистически прояви. Тя стои зад шествието Луковмарш, посветено на ген. Христо Луков, който е поддръжник на съюза на България с нацистка Германия и ръководител на пронацистка организация.
За Свободна Европа управителят на „Еделвайс“ Звездомир Андронов каза, че „освен моята личност, между [издателството и БНС] няма никаква връзка.“
Позицията на „Еделвайс“
В отговор на обвиненията в нацистка пропаганда Андронов каза, че „Еделвайс“ не издава пропагандна литература и не се опитва да внуши каквото и да било на читателите си.
„Наистина има няколко автори, които могат да бъдат свързани с нацисткия режим или Третия райх, но в книгите им като цяло те не излагат своите политически убеждения“, написа управителят на издателството в имейл до Свободна Европа.
Според него дори тези личности да са осъдени от историята, техните преживявания са „ценен исторически източник“ и затова е важно „всеки заинтересован читател да има достъп до тях“. Андронов добави, че същите книги се издават в много други европейски страни.
Управителят определи искането на „Шалом“ за премахване на „Еделвайс“ от изложенията на АБК като „опит за цензура“. Именно този случай обаче е довел до ръст в продажбите на издателството през последните месеци, добави Андронов.
Какво казва Асоциация „Българска книга“
Още преди писмото на „Шалом“ през пролетта, председателката на АБК Десислава Алексиева е подала сигнал до Софийската районна прокуратура (СРП) за становище по въпроса – има ли нацистка пропаганда в книгите на „Еделвайс“ по смисъла на българското законодателство (още за сигнала – след малко).
Според Алексиева прокуратурата е единственият компетентен орган, който може да вземе решение. Тъй като не е получено становище в месеците преди Алеята на книгата, АБК не предприема мерки срещу участието на „Еделвайс“.
За Свободна Европа Алексиева каза, че АБК е провела и собствено проучване с историци във връзка с книгите на „Еделвайс“. „Нямаме нито едно официално становище от институция или университет, които да застанат с името си и да кажат – да, това съставлява нацистка пропаганда“, каза тя.
И добави, че в събитията на АБК място може да получи всяко издателство. За целта то трябва да декларира, че не разпространява книги, които противоречат на законите и на Конституцията на България.
Отвъд това „ние нямаме контролна функция върху издателската дейност на нашите членове, защото нямаме оторизиран орган, който да дефинира кои книги са допустими и кои – не“, каза Алексиева. По думите ѝ такъв орган от експерти от всички сфери би изисквал огромен ресурс, с какъвто АБК не разполага.
В отговора си на новото писмо на „Шалом“ от асоциацията пишат, че осъждат „всеки акт на омраза или пропагандиране на човеконенавистни идеологии“, но също така се борят и „срещу всеки опит за цензура“.
Какво казва прокуратурата
На 5 септември Свободна Европа изпрати запитване до СРП за развитието на проверката по казуса „Еделвайс“. Оттам отговориха, че са проверили обстойно случая и на 7 септември са изпратили материалите в Софийската градска прокуратура (СГП).
Обяснението на СРП за прехвърлянето на преписката е, че казусът не попада в нейната компетентност, защото сигналите са за пропаганда. На районно ниво е подсъден езикът на омразата, но пропагандата се разглежда на окръжно ниво, добавиха от прокуратурата.
От СГП казаха за Свободна Европа, че още няма заключение по случая.
Ако се установи нарушение на закона в издаваните от „Еделвайс“ книги, от АБК ще могат да вземат решение за недопускане на издателството до събития като Алеята и Панаира на книгата.
Къде е границата
„Пропаганда означава представяне на част от истината, премълчаване на друга част и изкривяване на трета. Това се наблюдава далеч не само в книгите на „Еделвайс“, каза за Свободна Европа д-р Георги Александров и даде за пример книги, в които Йосиф Сталин се представя в изцяло позитивна светлина или за Червената армия се говори като за освободителка на България.
Една книга обаче може да се разпознае като пропагандна и без непременно да нарушава законите, добави преподавателят. „Всяка изява на позиция съдържа пропагандни елементи. По-важното е да помислим къде е границата между свободата на словото, присъща на демократичните общества, и цензурата, присъща на авторитарните.“
За да стане тази граница по-ясна, е нужно усъвършенстване на законите в областта на книгоиздаването и медийната среда – особено в интернет, където дезинформация и език на омразата се разпространяват на практика безконтролно.
Според Александров обаче проблемът е още по-дълбок и няма да се реши само с промени в закона. Той се корени в образованието.
„При такива книги знанията за това, което се е случило, са най-добрият филтър“, каза преподавателят.
„Само с повече образование хората ще могат да разпознаят истината от полуистината. И колкото повече знания за миналото, толкова по-малко национализъм.“
