Отлагането на избори се случва при извънредно положение, тук не сме изправени пред такава хипотеза, а по-скоро поредица от немърливи действия на държавни органи. Това заяви пред БНТ Наталия Киселова – преподавател по конституционно право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Според нея продължава негативната тенденция за ниска избирателна активност.
„Дали обаче, извеждането на машините от възможността гражданите да гласуват с тях всъщност не са причината за ниската избирателна активност“, каза още тя.
Преподавателят по конституционно право в СУ коментира и ситуацията със заместник-министъра на електронното управление.
„Неговото поведение не е престъпление, затова смятам, че квалифицирано като нарушение по смисъла на изборния кодекс“, посочи тя.
Киселова обясни и за проблемите около протоколите, които не са били попълвани правилно.
„Вероятността да има оспорване няма да се корени в липсата на машини, а в това, че има разминаване в т. нар. контроли, защото част от хората не са гласували за всички видове избори, а само за един или два от възможните. Така са били направени протоколите, че гражданинът винаги е трябвало да гласува с всички възможни бюлетини. Има проблем със самите протоколи. Тоест, броят на гласувалите е трябвало да се умножи по 2 или 3, или по 4 в зависимост колко бюлетини има право избирателя да получи. Всички тези нюанси и детайли доведоха до усложняване на протоколите, уж трябва да се опростява, а се усложнява“, каза тя.
Според нея министърът на електронното управление е трябвало да бъде по-активен по отношение на доклада за сертификация на софтуери за машини.
„Министърът на електронното управление трябваше да бъде по-активен, да уведоми ЦИК, че ще има такъв доклад. Твърди се, че един от членовете на ЦИК е повдигнал въпроса за доклада, но негова работа ли е. Тук вече въпросът е дали предпоставка е Държавната агенция „Национална сигурност“ или докладът е бил забавен“, обясни Наталия Киселова.
