Застрахователната компания „Лев инс“ опита в петък да ползва като свидетел собствения си изпълнителен директор Павел Димитров по делото срещу сайта „Медиапул“, образувано по рекорден иск за 1 милион лева.
Софийският градски съд (СГС) не допусна Димитров да свидетелства, тъй като законът не позволява ищецът едновременно да претендира пред съда, че интересите му са били увредени, и да доказва това чрез собствените си показания.
„Лев инс“ заведе дело срещу „Медиапул“ за 1 млн. лева заради статия, която цитира стенограма от заседание на Министерския съвет (МС).
В статията се цитират думите на бившия служебния министър на финансите Росица Велкова, която говори за проблеми със задължения на компанията „Лев инс“ към националното бюро „Зелена карта“.
Искът в размер от 1 млн. лева е най-големият срещу медия в историята на България от гледна точка на претендираното обезщетение.
В позиция на „Лев инс“ се казва, че размерът на иска им „напълно кореспондира с възможната щета, която некоректните внушения биха могли да нанесат на застрахователния сектор в България, финансовата система и в частност – на компанията“.
Няколко журналистически организации излязоха с призив искът да бъде оттеглен, като го определиха като дело за сплашване.
Начало на делото
Първото заседание по делото беше проведено в петък. СГС допусна за разпит по един свидетел на всяка страна.
При влизането в залата на изпълнителния директор на „Лев инс“ адвокатът на „Медиапул“ Александър Кашъмов възрази, че той юридически представлява компанията – ищец, а това е в разрез със закона.
Тогава адвокатката на застрахователното дружество Мария Даскалова опита да обясни, че то се управлява от трима директори и Димитров не е в течение на казуса.
Съдът обаче попита Димитров дали представлява „Лев инс“ и след като той потвърди, беше помолен да напусне залата.
По желание на „Медиапул“ беше разпитана авторката на статията, станала повод за делото – Цветелина Соколова.
Тя разказа, че след темата с проблемите на „Лев инс“ с националното бюро „Зелена карта“ от години и потвърди, че в текста си е цитирала изявление на Росица Велкова, посочено в официалния протокол от правителствено заседание.
„Редовно следим сайта на МС, цитатът на Велкова не беше опроверган, не съм се усъмнила, че може да не е верен“, заяви журналистката.
Тя каза още, че преди да публикува статията си е потърсила за коментар Павлин Димитров, който е помолил да му изпрати писмени въпроси. Соколова е направила това, но така и не е получила отговори. На следващия ден Димитров е отговорил единствено, че „отговорите на тези въпроси ще ги получа в съда“.
Соколова добави, че е отразила в статията, че „Лев инс“ отрича твърденията на Велкова, че заради проблемите с компанията България рискува да бъде изключена от европейската система „Зелена карта“.
„Прогноза за пропуснати ползи“
След края на заседанието адвокатката на „Лев инс“ коментира, че размерът на иска е изчислен „съобразно щетите, които биха настъпили в период“, добавяйки, че те може да достигнат дори над 20 млн. лв. По думите ѝ става въпрос за „прогноза за пропуснати ползи“.
Защитникът Александър Кашъмов каза, че това е типично дело за сплашване на медия. Този тип дела се характеризират с големи финансови искове, които имат за цел да притискат по-малки издания, поставяйки ги под риска дори да бъдат закрити.
„В случая специфичното, което ни различава от демократичния свят е, че това е претенция за публикация, която е изготвена върху съдържанието от стенограма от заседание на Министерския съвет“, коментира Кашъмов.
По думите му „Лев инс“ на практика иска да не се разпространява това, което е казано на заседание на Министерския съвет.
„Преди години неслучайно се борехме да бъдат публични тези заседания, сега се оказва, че на медиите им се забранява да бъдат цитирани, с което се обезсмисля до голяма степен тази публичност.“
Юристът определи като „абсурдна“ тезата на застрахователната компания, че Соколова е трябвало да провери верността на твърденията на Велкова, преди да публикува статията.
„Ако журналистиката трябва да доказва твърденията на всеки говорител в публичния дебат, това би обезсмислило ролята ѝ и би я направила невъзможна. Една медия, която на ден публикува десетки материали, с които отразява обществения дебат, не може да носи отговорност за истинността на изказванията на отделните политически фигури“, каза адвокатът на „Медиапул.
В България все още няма правна дефиниция на делата за сплашване, но на европейско ниво в момента се подготвя законопроект, който да защитава журналистите от подобни процеси. Условието е те да не са опозорили или оклеветили някого с публикациите си.
Следващото заседание по делото на „Лев инс“ срещу „Медиапул“ е на 17 ноември. Тогава се очаква фирмата да доведе друг свой свидетел.