За момента няма основания да се иска провеждане на нови избори в София, защото не са констатирани сериозни нарушения на изборния процес. Основната цел на жалбата, която се готвят да внесат от щаба на останалата втора на балотажа Ваня Григорова, е стопяване на разликата между двамата кандидати. Така експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова коментира пред БНТ създалата се ситуация в столицата след втория тур на местните избори.
„Всеки от участниците има право да оспори. Това е нормално и не се случва за пръв път. Преди четири години също имаше съдебен контрол върху резултатите“, каза доц. Киселова.
„Оспорването е възможност на участници в изборния процес да се обърнат към орган, който може да направи преглед за законосъобразност на поведението на изборната администрация дали резултатите са такива, каквито са реалните гласувания на гражданите. Когато има отмяна на резултатите поради незаконосъобразност, говорим за това, че резултатът е касиран. Тоест последицата в намесата на органа, който може да прецени законосъобразността на изборния процес и на резултатите. Гражданско е понятието „касиране“, по-скоро става дума за отмяна на решението в случая на ОИК, която е определила кой е победител в проведения балотаж. За всяка една избирателна секция трябва да се посочи, че има нарушения. В жалбата трябва да бъде посочена конкретната секция и претенцията на кандидата“, допълни експертът по конституционно право.
Според думите на Киселова не са чути по конкретни райони какви са претенциите, а това трябва да бъде въведено в жалбата на Григорова.
„Когато има разминаване между протоколите, които са сканирани на страницата на ЦИК и онези преписи, които са получени след преброяването в секционната комисия, това дава основание на кандидата за проверка. По отношение на първия тур за София имаше преброяване на три избора – кмет на община, за районен кмет, за общински съветници. За втория тур видеонаблюдението е предпоставка тези, които искат да оспорват, да търсят грешки. Видеонаблюдението беше въведено скоро и досега не са били преглеждани местни избори за законосъобразност пред административните съдилища. Имаше данни за парламентарни избори, които обаче се оспорват пред Конституционен съд. Оспорването в Административен съд е с много повече възможности. Много вероятно е да се поиска и преглед на видеонаблюдението. Изборният кодекс не го е предвидил изрично като доказателство. Тъй като препраща към административно процесуалния кодекс, вече въз основа на други закони съдът ще прецени дали да го допусне като доказателство. Но когато говорим за законосъобразност, първо трябва да се прецени дали има технически грешки в първичния протокол и онова, което е въведено в ЦИК. Дали има грешки в изчисленията“, допълни Киселова.
Тя подчерта, че ако съдът прецени, ще има ново броене на гласове, но не за всички комисии, а за определени.
„Ако съдът намери нарушение в конкретни изборни секции, вариантите са два – да има изключване на тези гласове от общия брой гласове за кандидатите или, ако има съществени различия между двамата кандидати и те се приближат, можем да говорим и за промяна в решението на ОИК. Според мен това е смело да се каже, но е възможно. Теоретично е възможно обявяването на друг кмет на града. Тези, които мислят да обжалват искат да смалят разликата или да докажат, че има превес на загубилия кандидат“, каза Киселова.
„За София не е имало обявяване на избора за незаконосъобразен при касирания на предишни избори. В по-малките населени места има такива случаи. Какво следва – в 7-дневен срок трябва да се подаде жалба до ОИК. В тридневен се препраща към Административен съд. След това ще бъде насрочено открито заседание. С колеги изчислявахме, че ако има оспорване в Административен съд и след това пред Върховен административен съд, до Нова година тази съдебна сага може да приключи“, подчерта експертът.
