Европейската комисия ще проверява България, след като руска петролна фирма в страната се възползва от „вратичка“ в санкциите на ЕС, за да събере 1 милиард евро за военната хазна на Кремъл, пише международното издание „Политико“.
В четвъртък в съвместен анализ на неправителствените организации „Глобъл Уитнес“, Център за изследване на демокрацията и Център за изследване на енергията и чистия въздух, както и „Политико“ съобщиха, че тази година Москва е получил допълнително тази сума, с която да финансира военната си инвазия в Украйна.
Това е ставало благодарение на най-голямата руска частна петролна компания – „Лукойл“, и изключението от европейските санкции срещу Москва в България. тава дума за дерогацията от забраната за внос на руски петрол, дадена от ЕС на София миналата година.
Дерогацията за България беше издействана от правителството на Кирил Петков през юни 2022 г. Срокът ѝ е фиксиран от Брюксел до края на 2024 г., а наскоро парламентът го съкрати до края на септември.
ГЕРБ и ДПС поискаха дерогацията да бъде прекратена веднага, ако „Лукойл“ не плати на държавата дължими данъци. Те са около 400 млн. лв., като досега от тях рафинерията е внесла общо 154 млн. лв.
Авторите на втория текст в „Политико“ – Виктор Джак и Джорджо Леали, посочват, че България е позволила милиони барели руски петрол да достигнат до притежавана от Русия рафинерия на нейна територия, която след това е изнасяла различни рафинирани горива в чужбина, включително в страните от ЕС.
„Обръщаме внимание на станалото и помолихме българите да обяснят (действията си)“, каза високопоставен служител на ЕК, пожелал анонимност, отбелязва изданието. „Вярно е, че тези дерогации и изключения могат да създадат проблеми и се опитваме да ги премахнем постепенно, но не мога да скрия факта, че все още има няколко „дупки“ тук и там.“
Освен приблизително 983 милиона евро, получени от Русия през „вратичката“ чрез налози върху производството и износа, тя също така генерира почти 500 милиона евро печалби за собственика на рафинерията „Лукойл“, откакто изключението започна да действа на 5 февруари. Това се казва в класифициран анализ, изготвен за българския парламент и видян от „Политико“, пише още изданието.
Говорител на Европейската комисия каза на пресконференция в Брюксел, че „нямаме данни, които да споделим, следим общодостъпните съобщения. Когато се установи проблем, поддържаме контакт със съответната държава от ЕС. В общия случай сме в тясна връзка с държавите от ЕС, за да осигурим уеднаквено прилагане на санкциите“.
Говорителят на ЕК поясни, че България получи изключение от общата забрана за внос в ЕС на руски петрол и то беше допуснато, за да се даде сигурност на снабдяването. За страната е предвидена също отстъпка за износ на определени преработени петролни изделия за държави извън ЕС по причини, свързани с опазването на околната среда и сигурността.
Тези две изключения са временни и се предвижда да отпаднат на 31 декември догодина, отбеляза говорителят. Той добави, че ЕК подготвя списък от допълнителни санкции, като се предвиждат още способи за избягване на заобикалянето на наложените от ЕС ограничителни мерки.
Държавите от ЕС имат задачата и отговорността да прилагат европейските санкции.
