Тя е председател на журито, което избира книгата на Георги Господинов „Времеубежище“ за престижната международна награда „Букър“. А през декември идва в София. Тя е Лейла Слимани и е Човек на деня на Свободна Европа.
Софийския международен литературен фестивал ще се проведе от 5 до 10 декември. Една от най-интересните срещи по време на фестивала ще бъде именно разговор между Слимани и Господинов пред българската публика. В него тя ще разкаже защо е избрала „Времеубежище“ пред останалите номинирани книги, както и за своите творби.
Фестивалът е най-голямото събитие от календара на Асоциация „Българска книга“, организирано от преподавателите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Амелия Личева и доц. Дария Карапеткова.
Лейла Слимани е родена на 3 октомври 1981 г. в мароканската столица Рабат и е средната от три дъщери. Израства в либерално, френскоговорящо семейство и посещава френски училища. Майка ѝ Беатрис е с френски корени и е лекар, а баща ѝ е мароканският икономист с френско образование Отман Слимани.
Бабата на Лейла по майчина линия – Ан Дхоб, е французойка от Елзас. През 1944 г., по време на освобождението на Франция, тя се запознава с бъдещия си съпруг – марокански полковник от френската колониална армия. След войната тя отива с него в Мароко, а през 2003 г. става първата писателка в семейството с автобиографичен роман.
В детството си Лейла и близките ѝ преживяват тежък момент – когато е на 12 години, баща ѝ е несправедливо обвинен във финансов скандал и е уволнен от поста си на президент на мароканската банка CIH. По-късно той е оправдан.
Лейла напуска Мароко още на 17-годишна възраст. Тогава тя заминава за Париж, където учи политически науки и медийни изследвания. След дипломирането си за кратко обмисля кариера на актриса, като завършва курс по актьорско майсторство и се появява в поддържащи роли в два филма.
През 2008 г. обаче започва работа като журналист в списание Jeune Afrique. Работата ѝ изисква много пътувания като военен кореспондент. След като синът ѝ се ражда през 2011 г., а тя е арестувана в Тунис, докато прави репортаж за Арабската пролет, решава да напусне списанието, за да работи на свободна практика. И започва да пише роман.
„Спомням си, че един ден, по време на вечеря, трябва да съм била на осем години, майка ми каза на гостите: „Когато порасне, Лейла ще стане писателка“. Така стана и никога не съм се съмнявала в това“, казва Слимани пред Elle.
Слимани казва, че най-важното нещо за нея, когато започва да пише, е да изследва своята идентичност като жена.
„Хиляди пъти са ме питали защо всички мои герои са жени, докато един писател мъж никога не е питан защо героите му са мъже. Освен това трябваше да се справя с много расизъм“, казва тя пред Vogue.
Първият ѝ писателски опит е отхвърлен от издателите. През 2013 г. обаче тя участва в семинар по писане, където бива забелязана. Така през 2014 г. публикува първия си роман „В градината на змея“ („Dans le jardin de l’ogre“).
Творбата е провокативна – разказва за живота на омъжена жена, която губи контрол върху живота си заради сексуалната си зависимост. Френската критика я одобрява, а в Мароко получава литературната награда La Mamounia.
Две години по-късно тя издава психологическия трилър „Нежна песен“ („Chanson douce“), който през 2016 г. печели най-престижната френска литературна награда – „Гонкур“.
Това я превръща в литературна звезда във Франция и ѝ носи международна известност. Слимани става едва 12-тата жена, която получава отличието от 1903 г., когато е връчено за първи път.
Наградата е известна с това, че носи само символичната сума от 10 евро, но осигурява на автора значителна популярност и много добри продажби. Книгата става най-четената във Франция през същата година с над 450 000 отпечатани копия.
„Нежна песен“ е базиран на истински случай от 2012 г., когато 50-годишната бавачка Йослин Ортега – натурализирана гражданка на САЩ от Доминканската република, убива две от децата на известно семейство в Ню Йорк. Ортега е осъдена на доживотен затвор без право на замяна.
През 2017 г. Слимани издава „Секс и лъжи – сексуалният живот на жените в Мароко“, в който събира разтърсващите разкази на местни жени за компромисите, отчаянието и разочарованията в техния сексуален живот. Авторката казва, че в Мароко и днес остава дълбока разлика между реалността, с която мароканците се сблъскват в интернет, и тяхното обвързано с традиции общество.
„За хората, които се чувстват застрашени от модерността, от всичко, идващо от Запада, женското тяло се превръща в пространството, където трябва да се запазят идентичността и традицията“, добавя Слимани.
През 2020 г. тя публикува първи том от историческа трилогия – „Страната на другите“, която я връща към корените й. Действието се развива в Мароко между 1944 г. и лятото на 1955 г. – периодът на деколонизация и бунтове в търсене на независимост. Тогава е живяла и нейната баба – прототип на главната героиня. Вторият том – „Гледайте как танцуваме“, излиза през 2022 г., а третият се очаква догодина.
„Невъзможно е да се разкаже историята на Мароко, без да се използва чувственост“, казва писателката.
През 2017 г. френското правителство я прави офицер на Ордена за изкуство и литература. Същата година президентът на Франция Еманюел Макрон назначава Лейла Слимани за свой личен представител в Международната организация на франкофонията.
От 2021 г. тя живее в португалската столица Лисабон със съпруга си и двете им деца – син и дъщеря. Те са нейното щастие, защото „успехът е възможност, но не те прави щастлив“.
„Успехът не винаги е лесен за управление. Изведнъж се оказвате много търсени, не знаете какво да кажете и се страхувате да не се справите по-зле със следващата книга. Успехът не те топли през нощта, когато ти е студено, и не те успокоява, когато си тъжен“, казва Лейла Слимани.
