Не съм допускал през последните 11 години, че ще ми се наложи да се върна в оперативната политика. Това за мен е екзистенциална тежест, която в определен смисъл обърква личното ми битие.
На второ място съм неприятно изненадан от свръхочакванията на различни анализатори от предстоящото ми пребиваване в терена на ставащото в политическите реалности. През последните три десетилетия многократно ми се е налагало да бъда свидетел на началото и края на социалните свръхочаквания. Те винаги са свързани с кризисните възприятия на политическите реалности и имат един и същ профил на драматичен завършек. Освен това не съм фен на героите-спасители в историята, защото те по дефиниция подвеждат обществото с илюзорни представи за неговото бъдеще.
Връщам се не по своя воля, а по политическа необходимост. Неуместно е този факт да се свързва с геополитическите конфигурации на Балканите, Кавказ и Близкия изток. Не се възприемам и като самодостатъчен политически субект и визионер, който може да предначертае пътя ни към Шенген и постигането на средните европейски стандарти на живот.
Единствената ми мотивация да бъда сред вас е актуалното състояние и бъдещото развитие на партия Движение за права и свободи. ДПС е моя съдба, за сетен път се убеждавам, че човек не може да се освободи от повика за помощ на своите творения.
Като всяка друга партия, ДПС е продукт на исторически обстоятелства, свързани със запазването и защитата на човешката идентичност. В това отношение ДПС винаги трябва да се обновява и да отстоява във времето. Всички проблеми на Балканите, включително Република Северна Македония и Косово имат етнически произход. Войните в Украйна и Близкия изток също имат такъв генезис. Още от митологичното време на Вавилонската кула светът се прекроява и конструира съобразно доминиращи идентичности. Това, което можа да добави цивилизацията през 20-ти век е зачитането на правата и свободите на човека и малцинствата, като основни ценности на нашия свят. ДПС е субект и носител на това ценностно постижение. Смяната на поколенията в политиката винаги трябва да преосмисля този казус. Защото проблемът за идентичността е свързан със свободата и достойнството на човека и е положен в темела на модерния либерален свят.
Искам да изразя отношението си в актуален план към г-н Мустафа Карадайъ и г-н Делян Пеевски:
Изненадващата оставка на г-н Мустафа Карадайъ явно си има предистория и развитие. В случая само искам да отбележа, че той има неоспорими заслуги за утвърждаването на ДПС. В него е вложена 30 годишна инвестиция, която, надявам се, да му помогне и в следващата страница на неговия живот.
Г-н Делян Пеевски за мен е феномен в българската политика през последните 5-6 месеца. С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи.
