Фредерик Франсоа Шопен
Композитор и пианист /1810 – 1849/
Произход: Роден в Желязова Воля край Варшава, баща французин, майка полякиня, музикално и високо културно семейство
Образование: Дете-гений – започва да композира на 6, учи музика първо в дома си, при частни учители във Варшава, завършва Главното музикално училище в полската столица
Признание: Сочен за един от най-гениалните композитори на музикалния Романтизъм, виртуозен пианист, най-известният полски музикант и един от най-великите творци в историята на музиката изобщо
Наричат го поет на пианото и Шопен наистина е такъв. Както и любовник на пианото – любов, която звучи на световните сцени вече 200 години. Много неща са объркани в живота на Шопен, но две не са – прекрасното детство и способността да твори прекрасна музика.
Фредерик Франсоа Шопен е роден през 1810 г. край Варшава. Баща му е французин, свири на флейта и цигулка, пари изкарва като учител по френски и така се запознава с жена си. Единственият им син, Фредерик, сяда на пианото с майка си и геният му избива рано.
Трудно е да се повярва, че това е музика на 11- годишно дете
От 6-годишен той взима професионални уроци по музика, на 7 изнася публични концерти, композира и първите полонези. Най-старата запазена творба на Шопен е от 1821 г., но е трудно да се повярва, че това е музика на 11- годишно дете.
На 16 Шопен е във Варшавската консерватория. Първата му комерсиална публикация е Рондо, опус №1, наречено от критиката „истинско богатство на музикални идеи”. Не спира да изнася и концерти, дори пред руския цар Александър І, в чиито ръце тогава е Полша. В консерваторията се влюбва в русата Констанца, но тя така и не разбира, че му е муза.
На 19 Шопен завършва консерваторията като „изключителен талант, истински музикален гений”. Варшава му е тясна, във Виена прави два безплатни концерта като реклама и е приет добре, но критиката отбелязва, че свири прекалено тихо, липсва му блясък и звучност. А той коментира:
„Свикнали са виртуозите да вдигат голям шум”.
Свикнали са виртуозите да вдигат голям шум
Шопен се връща във Варшава за година и пак тръгва по света, дни преди да избухне Ноемврийското въстание от 1830 г. срещу руската окупация. И той хем се проклина, че е тръгнал рано, хем не смее да се върне – знае, че е болнав, крехък и неспособен за битки.
Младият поляк обикаля Европа и стига до Париж. Градът е залят от полски емигранти – въстанието е потушено и Варшава пак е окупирана. Шопен отказва да отиде в руското посолство за паспорт и така никога вече не вижда родината си.
За да се издържа, изнася концерти, идват и сериозни признания. Роберт Шуман, голям немски композитор и музикален критик, пише: „Шапки долу, господа, имаме гений!”
Шопен композира все по-активно мазурки и полонези, издържани в духа на музикалния романтизъм, но базирани на идеи и елементи от полския фолклор.
Чрез музиката той съзнателно популяризира родината – тя е неговата тъга и гордост, отговорът му на руската окупация, призивът му за свобода и независимост. И пак Шуман обяснява:
Композициите на Шопен са оръдия, прикрити с цветя
„Ако знаеше онзи деспотичен и могъщ монарх на Север колко опасен враг има в творбите на Шопен, в простите мелодии на неговите мазурки, щеше веднага да забрани тази музика. Композициите на Шопен са оръдия, прикрити с цветя”.
Въпреки тези успехи, първите месеци са финансово тежки. Шопен не е чак толкова известен, а и концертите му са камерни – стилът му на свирене наистина не е за голяма зала. А са и малко на брой заради силната му сценична треска.
Веднъж на улицата обаче го среща полския княз Валентин Радзивил и го замъква на прием у барон Ротшилд. Шопен сяда на пианото и за една вечер става музикална звезда. Дъщерите на аристокрацията и техните майки плащат щедро за уроци. Музикални издатели от Париж, Лайпциг и Лондон сключват договори с композитора и издават негови творби. До края на живота си Шопен има големи доходи, макар че пак не винаги има и пари в джоба си.
Той наема страхотен апартамент, облича се по последна мода, а жените са луди по него. Както и той по тях. Сред многото жени в живота му най-важни са две. Графиня Делфина Потоцка е негова ученичка и любовница. Връзката им остава силна, дори след като ревнивият граф Потоцки я отвежда в Полша.
Втората прочута връзка е с писателката Аврора Дюдеван, известна като Жорж Санд. Когато се запознават, Шопен е отвратен и пише:
„Що за непривлекателна персона е Санд. Тя наистина ли е жена?”
Тогава той ближе рани от неосъществен годеж с красавицата Мария Воджинска. Годината е 1838 г., силната и властна Жорж Санд се чуди дали да го обсеби, а честите им светски контакти променят неговото отношение и скоро те се хвърлят в обятията си.
Объркана съм от влиянието, което това дребно създание имаше върху мен
„Объркана съм от влиянието, което това дребно създание имаше върху мен. Още не мога да се възстановя от удивлението и ако бях горд човек, щях да се чувствам унижена, че съм толкова увлечена” – пише Санд на приятелка.
Връзката им продължава десетина години и е с много нюанси, върхове и спадове, но две неща не се променят – здравето му се влошава и той твори като бесен.
Все пак, неговото превръщане от романтичен любовник в болник, а нейното – от страстна любовница, в настойчива болногледачка, омръзва и на двамата, така че през 1847 г. се разделят.
Две години след това туберкулозата го отнася завинаги.
На смъртното легло Жорж Санд не идва. Пристига обаче графиня Потоцка, а Шопен възкликва:
„Сега разбирам защо Господ толкова се забави да ме прибере при себе си”. След което получава причастие и агонизира. Но когато лекарят се навежда и го пита:
„Страдате ли много?“, Шопен отвръща: „Вече не”.
На погребението му се изпълнява Реквиемът на Моцарт, въпреки че и самият Фредерик Шопен е композирал прекрасен погребален марш. Прекрасен погребален марш ли казах?
