Годината е 1906-а. Френският изследовател Пол Пелио събира провизии за своята дългогодишна експедиция през Русия и Централна Азия и се е погрижил нищо да не му липсва.
Наред със своите оръжия, консерви и палатки, Пелио опакова 25 бутилки шампанско Coste-Folcher и 30 литра коняк.
Френското приключение е сред западните експедиции в „Руски и китайски Туркестан“. Целта им е да изследват и до голяма степен да върнат в Европа безценни артефакти от древните кралства и култури, които някога процъфтявали в региона.
Мисията на Пелио е уникална заради превъзходните кадри, заснети по време на пътуването от фотографа Шарл Нует. Снимките са над 1500, събрани са от Националния музей на азиатските изкуства „Гиме“ в Париж и са публикувани онлайн.
Тук са подбрани някои от най-впечатляващите фотографии от мисията. Образите разказват за Централна Азия и имперска Русия в началото на миналия век, когато тази част от света е на ръба на епохалната промяна.
С благословията на императорското управление в Санкт Петербург, през юли 1906 г. френската експедиция отпътува от Москва към Самарканд, днешен Узбекистан.
По това време Руската империя е разтърсвана от политически катаклизми след революцията от 1905 г. и войната с Япония.
Френската група, изследвала Узбекистан докато чака близо месец тонове си оборудване и консумативи да преминат през границата, след което се отправя на изток към днешен Киргизстан.
Пелио описва Централна Азия като регион не по-малко мистериозен от Централна Африка, който е отскоро достъпен за западните изследователи, след като „руските оръжия най-накрая прочистили подходите“.
Сред причините Пелио да бъде избран да ръководи експедицията е това, че говори английски, руски, турски и китайски език.
Налага се провеждането на обширни преговори на високо ниво между Париж и Санкт Петербург преди началото на експедицията на Пелио.
В замяна нa подкрепата и даването на достъп до контролираната от Русия територия, правителството изисква от Пелио (седнал вдясно горе) да вземе със себе си младия полковник от руската армия Карл Густав Емил Манерхайм (с гръб към камерата), като шпионин за събиране на разузнавателна информация в контролираните от Китай региони.
Пелио се съгласява да получи въоръжената охрана, предоставена от руския цар.
„Тези казаци идват от добро сърце“, пише той и описва един „жаден за приключения офицер“, който е искал да се присъедини към експедицията „дори за своя сметка“.
Първите месеци на експедицията не са били успешни предвид заявените цели за нови археологически открития.
Пелио пише на свой колега: „Мога веднага да ви кажа, че не направихме никакви сензационни открития тук. Твърде много хора минаха преди нас, японците, германците, руснаците, които са поели контрола над всичко лесно за намиране и за грабване“.
След месеци, прекарани в териториите на днешен Узбекистан и Киргизстан, в края на 1906 г. експедицията прекосява Китай.
Експедицията прави находки в Китай, тъй като разкрива останки от древна будистка култура. Хилядите китайски ръкописи в един пещерен манастир се превръщат във водещото откритие.
Експедицията е определена като успешна, а Пелио прави забележителна кариера и става един от най-изтъкнатите експерти по Китай и Централна Азия в света.
Скоро след края на пътуването фотографът Шарл Нует, който документира приключението, умира от туберкулоза само на 41 години.