„Между пълното поемане на властта от Делян Пеевски стои само една бариера – президентството. Това си пролича по повод на избора на конституционни съдии“. Това заяви пред БНР Крум Зарков, секретар на президента Румен Радев по правните въпроси, в коментар за атаката на Делян Пеевски.
„Пеевски реагира толкова остро и атакува толкова яростно, защото той е човекът, който има най-много интерес сглобката да се задържи. А сглобката е разклатена – разклатена е от корупционен скандал, от трудна ротация, която предстои. За всеки ще има място под слънцето, но за това място явно тече някаква борба, която ние не виждаме. В тази обстановка Пеевски върши работата на всички, които участват в това мнозинство, като се опитва да измести фокуса по познатата система – ще заместя истинския корупцинен скандал с фалшив и да припомни общ враг, който сглобката има в лицето на президента Радев. Конституционната промяна и изборът на конституционни съдии му дадоха повод да го направи“, обясни той.
По думите му лидерите в сглобката подкрепят Пеевски в битката му с президента. „Това, че мълчат, е достатъчна подкрепа“, категоричен бе Зарков.
Според него е нормално политиците да забравят за списъка Магнитски, защото ключова част от това управление очевидно е Делян Пеевски. „Няма как да не го забравят, иначе няма как да се случи сглобката“, подчерта той.
Крум Зарков направи паралел с 2020 г. Според него всичко, което се случва сега, е много сходно с атаката на президентството през 2020 г.
„Авторите на атаката през 2020 г. и сега са същите – властови кръгове около Пеевски. Субектът на атаката също е същият – това е президентството, олицетворено от Румен Радев. Причините са същите. При едно разклатено правителство, загубило доверието на хората, президентът трупа доверие, с това създава напрежение и те го атакуват“, обясни той, но не се ангажира с прогноза как ще продължи случаят нататък.
Има и една разлика, отбеляза секретарят на президента и посочи: „Тогава през 2020 г. хората, които разбират себе си като част от демократичната общност, застанаха зад президента, а сега лидерите им застават редом с Пеевски“.
Общото между случаите, които президентът изброи, е, че останаха неразкрити и че ни струват на всеки един от нас, ипотекирали са бъдещето ни, каза още Крум Зарков. И още: „Това са тези случаи. Те останаха неразкрити. Както останаха неразкрити т.нар. досиета на прехода. Както останаха неразкрити повечето дела или съмнения, които залепиха петното на България в съзнанието на българските граждани едно, и в отношението, което има за нас чужбина – две“.
„Страхувам се, че институциите и Сарафов няма да направят нищо“, добави експертът.
Според него Пеевски е направил голяма грешка за себе си и за сглобката, защото повдигна отново темата „корупция“. По думите му това е тема, която той не може да спечели по обективни причини.
„Защото е санкциониран, защото олицетворява един модел и защото това, което се опитва да направи – да прехвърли горещия картоф от едната институция на другата, няма да хване дикиш, защото не е истина“, каза президентският съветник.
Президентът няма да опъне чадър над никого, категоричен бе Крум Зарков. Президентът не се държи като партиец, но се държи като истински политик, смята той.
Според него случилото се в Конституционния съд не е причината, а поводът за атаката към президента.
Алтернативата е неизбежна, констатира и Зарков след президента Радев. По думите му президентът няма нужда от говорители. Ако има нещо, което ще прави или подкрепя, той сам ще го обяви, добави той.
„Търсенето в прокуратурата да бъде арбитър на политически спорове не е прийом, който е полезен и ефективен, но трябва да я призовем да си свърши работата по всички въпроси, по които е сезирана“, каза Зарков.
Най-вероятният сценарий е един скандал да запуши този, но ще остане ключовото противопоставяне, прогнозира още секретарят на президента по правните въпроси и обясни: „Ключовото противопоставяне по начина, по който се упражнява управлението на страната в момента, изговарян и олицетворяван от Делян Пеевски, и визията на президента за държавно управление – това е ключов спор, той ще остане, ще тлее и ще бъде решен в крайна сметка от народа“.
