Правителството изненадващо предложи да отпаднат таксите, които студентите и докторантите плащат за обучението си по държавна поръчка в университетите.
По-просто казано – идеята е държавното висше образование да бъде безплатно. Сред целите е то да стане по-достъпно и студентите да бъдат задържани в България.
Предложението е на ниво обществено обсъждане, но предизвиква страхове и повдига повече въпроси, отколкото дава решения на и без това наболели проблеми в системата. Ректори казват, че промените не са обсъждани с тях.
Свободна Европа събра най-важните въпроси и отговори за планираната реформа.
Кого засяга идеята?
В България има 38 държавни висши училища. В тях платено и по държавна поръчка се обучават около 180 хил. студенти. Броят на докторантите е над 6 хил.
Предложенията обучението на приетите държавна поръчка да стане безплатно ще засегнат около 144 хил. студенти и 4 хил. докторанти.
Държавните университети сега могат да попълват незаети места, като приемат студенти, които си плащат образованието. По държавна поръчка също се плаща, макар таксата да е по-ниска такса.
Таксите за платено обучение в държавните висши училища ще останат. Няма промяна за частните университети.
Какво е „платено обучение“?
Хибридната форма на обучение „държавно – платено“ е въведена през 1995 г. и премахната през 1999 г. заради нарушения на университетите. От 2010 г. платеното обучение отново е въведено – в университети с висока акредитационна оценка (от 8 до 10). Тя се прави от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) – независим орган към Министерския съвет (МС).
Има ограничение в броя на приетите в платена форма на обучение студенти – до 10% от определения брой студенти в съответното професионално направление.
Какво е „държавна поръчка“?
Държавата субсидира висшите училище според броя на приетите студенти. Той се определя всяка година от НАОА, а правителството приема план-прием.
От 1999 г. студентите и докторантите, които се обучават по държавна поръчка, плащат такса. Тя покрива част от издръжката за обучението им и размерът варира според специалността и университета. По закон таксата е до 2/3 от разхода на университета за на един студент.
Как се определят таксите за държавна поръчка?
Преди началото на всяка академична година с одобрение на Министерския съвет се определят предложените от университетите семестриални такси.
Таксата по една и съща специалност може да е различна в различните университети, защото се взема предвид комплексната оценка на качеството им. Тази оценка се формира на база на критерии, определени с правителствено постановление и се променя всяка година.
Изчисленията са по формула, като се вземат под внимание редица критерии, сред които акредитационната оценка на университета, научните изследвания, качеството на обучението и приложимостта му на трудовия пазар. По данните се прави и рейтинговата система на университетите.
Накратко – таксата е по-висока в университетите с по-високо качество.
Средният размер на годишната такса за обучение в държавни висши училища е 1050 лв. За докторантите е средно 1300 лв.
Какво предлага правителството?
Още от втория семестър на тази академична година да отпаднат таксите. Това предвижда правителственото предложение за промяна в Закона за висшето образование, публикувано за обществено обсъждане.
Създава се огромно административно напрежение, ще настане голям хаос
Все пак студентите и докторантите ще трябва да си платят за втория семестър, тъй като кампанията по плащане в момента е в ход. След това парите ще им бъдат възстановени от университета, ако реформата бъде приета от парламента.
„В СУ се обучават над 22 хил. студенти. Представете си какво писане на платежни ще падне. Създава се огромно административно напрежение, ще настане голям хаос“, каза пред БНР ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ Георги Вълчев.
Месец след влизане в сила на промените в Закона за висшето образование МС ще отпусне пари на университетите, за да компенсира намалените им приходи от такси.
Кой ще поеме разходите?
Държавата поема разходите за обучението, като е изчислила, че ще ѝ струва около 150 млн. лв. годишно. За тази година парите са осигурени.
Каква е целта на промените?
Според правителството промяната ще постигне три цели:
- задържане на студенти в България;
- по-голям обхват – висшето образование ще е достъпно и за бедните;
- по-високо качество на образованието.
В последните години две големи тенденции пречат да се запълни капацитетът в някои университети и специалности – масовото учене зад граница и демографската криза. В около 10 европейски държави следването е безплатно. Според управляващите студентите биха останали в България, ако образованието също стане безплатно.
Това обаче не е сигурно. Младежите, които учат в чужбина, явно имат нужните пари и нямат проблем с достъпа до българските университети. Те отиват в чужбина не защото не могат да си позволят таксата в българските университети, а защото търсят липсващо в тях качество.
Безспорно ще се повиши достъпът до образование на всички и ще се увеличи броят на висшистите. По данни на статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) Евростат едва 33,4% са българите висшисти на възраст 30 – 34 години. Средното ниво в ЕС е 42,8%.
Как точно отпадането на таксите ще повиши качеството на висшето образование е въпрос без отговор. „Тази мярка трябва да се допълни с мерки за още по-стриктно спазване на критериите за качество“, каза премиерът и бивш министър на образованието Николай Денков. Какви ще са те обаче, е все още неясно.
Заличаване на работещи политики
И в момента има специалности, в които обучението в държавните университети е без такса. Те са 29 за настоящата академична година и държавата изцяло поема издръжката на университетите за студентите в тях.
Мярката беше въведена през 2016 г. с идеята да стимулира интереса на студентите да учат за специалисти, от каквито има недостиг на пазара на труда. И постигна целта си, макар и само за някои специалности.
С промяната, която кабинетът предлага, на практика ще се заличи постигнатото и отново ще спадне интересът към дисциплини като хидростроителство, ядрена енергетика, математика, химични и физически науки, корабостроене и морска техника и други.
Освен това държавата поддържа система за отпускане на студентски кредити при изгодни условия. Това осигурява достъп по образовение без значение от социалния статус. В някои специалности студентите имат възможност да сключат договор с бъдещия си работодател. Той поема разходите по обучението, а завършилият се ангажира да работи за него за определен период от време.
Какви страхове повдига идеята?
Как ще бъдат компенсирани университетите, питат ректорите. Таксите се договарят веднъж годишно и се гласуват от академичния съвет на всяко учебно заведение.
„Как ще се калкулират оттук насетне – дали ще са процент от субсидията, която получаваме? Ще бъдат ли индексирани с процесите на инфлация“, пита ректорът на СУ.
Това е чисто политическо решение.
„Пълен мрак. Това е чисто политическо решение“, добавя той пред БНР.
Според него отпадането на таксите не е комуникирано правилно и създава проблеми. Предложението не е обсъждано предварително с ректорите и те са останали изненадани.
Ректорите не знаят и как ще се прилага мярката в бъдеще.
„Дори да се приемат бързо промените в Закона за висшето образование, чрез който ще се премахнат таксите, в него няма как да се посочи, че те ще бъдат поети от бюджета. Къде ще пише, че таксите на студентите ще бъдат поети за години напред“, казва ректор пред „Сега“.
Без отговор остават и други въпроси:
- Как ще се преценява цената на обучението в дадена специалност в различните университети?
- Как ще се определят таксите за платено обучение, които зависят от таксите за държавна поръчка?
В какъв момент идва предложението?
Проблемите на висшето образование са наболели от години – то е с ниско качество, с неадекватна профилна структура, огромна разлика в коефициентите между професионалните направления.
Университетите се борят за нов финансов модел, повече пари за качество, за научно-изследователска работа, за материална база, за заплати и капиталови разходи, а синдикатите подготвят протести.
„Ако трябва да избера къде да отидат тези много милиони, няма да избера студентските такси. Има по-спешни неща“, каза пред БНТ бившият ректор на СУ Анастас Герджиков.
