Коалиционно споразумение или договор за реформи. Какво предлагат ГЕРБ и ПП-ДБ за ротацията

Във вторник вечерта лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че партията подготвя проект на коалиционно споразумение с „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).

Това се случи близо седмица след като ПП-ДБ първа предложи свой документ с план как двете коалиции да управляват до края на пълния четиригодишен мандат след предстоящата ротация. Тя се очаква на 6 март, когато кабинетът на премиера Николай Денков (ПП-ДБ) трябва да подаде оставка и за министър-председател да бъде избрана сегашната външна министърка Мария Габриел (ГЕРБ-СДС).

Тогава ГЕРБ рязко отхвърли предложението. Постепенно обаче Борисов промени тона. Сега той каза, че партията му ще подготви свое предложение в рамките на следващите 10 дни. За него все още се знае малко, тъй като информацията все още се базира само на изявленията на лидера на ГЕРБ.

„Ако не бъде договорено коалиционно споразумение, ще се отиде на избори 2 в 1“, заплаши обаче той. Става дума за изборите за Европейския парламент, които предстоят през лятото и според ГЕРБ може да се съчетаят с парламентарни избори за страната. По-рано ПП-ДБ постави такова условие и за своя меморандум.

Какво предлага ГЕРБ?

По думите на Борисов предложението на партията му ще е заедно с ПП-ДБ да подпишат коалиционно споразумение за пълен мандат за следващите 3 години.

Според него първо ще се започне с разпределението на министерските постове. От думите на Борисов обаче не стана ясно как точно трябва да стане това – той едновременно каза, че иска броят на министрите да бъде пропорционален на броя на депутатите, които двете коалиции имат в парламента, но в същото време каза, че разпределението може и да е поравно.

В момента ГЕРБ има 69 депутати, а ПП-ДБ – 64.

От изказванията на Борисов във вторник и сряда обаче се разбра, че от ГЕРБ настояват да продължат да отговарят за външното министерство. За разлика от тях, от ПП-ДБ искат ротацията да е пълна и Николай Денков да заеме поста на външен министър, който досега изпълняваше Мария Габриел.

Борисов предлага също ПП-ДБ да започне с попълването на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на регулаторите, за чийто състав се изискват гласовете на 121 депутати, а след това да се премине към попълването на тези, за които трябват най-малко 160 гласа. Взети заедно, двете формации нямат толкова.

Борисов не спомена как си представя самия механизъм по излъчване на членовете на въпросните регулатори.

Какво иска ПП-ДБ?

Проектът за меморандум, публикуван на сайта на ПП-ДБ преди седмица, от своя страна предлага как и кога да се извършат назначенията в регулаторите, реформите в съдебната система и в спецслужбите.

Той съдържа предложения за общите политически приоритети на двете коалиции и за начина, по който ще се взимат решенията до края на пълния четиригодишен управленски мандат.

Съпредседателят на формацията Кирил Петков определи като най-важен аспект от документа частта, засягаща регулаторите. Тя предвижда равно разпределение на постовете между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, като кандидатите трябва да преминат през тест за интегритет и проверка за корупция. По-рано и ГЕРБ, и официално неучастващата в кабинета ДПС разкритикуваха този механизъм. Меморандумът включва още незабавно избиране на членовете на КЗК.

Другият основен приоритет е реформата на службите. Проектът предвижда до 1 юни 2024 г. да се променят законите за дейността на ДАНС и ДАТО, а след това да се пристъпи към промени и в състава им.

Тази идея беше отхвърлена от Борисов в сряда, който каза, че службите работят добре и няма нужда да се търси промяна в тях.

„В момента виждам, че ловят шпиони всеки ден, правят операции, работят прекрасно с партньорите. Ако искат да ги сменим, аз ще съм последният, който ще се подпише за това“, каза той.

Какви са последните реакции?

Премиерът Николай Денков критикува ГЕРБ в сряда, че измества фокуса на приоритетите, набелязани при съставянето на правителството преди 9 месеца, като го премества от усилията за реформи към „министерски кресла и борба за постове“.

„За да има справедливост, а не бухалки, трябва да довършим задачата. Предстои избор на състава на Висшия съдебен съвет, на антикорупционната комисия и на ключови регулатори“, каза Денков.

Той спомена и нуждата от реформа в службите. „Вместо да се борят с престъпността, организирани групи, с протекцията на политици, са изпълнявали мокри поръчки пред широко затворените очи на службите, прокуратурата и антикорупционната комисия“, добави Денков.

На въпрос дали ПП-ДБ би подписала споразумението с ГЕРБ Кирил Петков каза, че първо трябва да се довършат вторите 9 месеца от ротационното управление.

„Ако видим, че ГЕРБ са готови да свършат тази работа, и да видим, че тези регулатори работят, че имаме съдебна система и служби, които работят и са реформирани, тогава след 9 месеца може да говорим за коалиционно споразумение“, каза Петков.

Как се стигна дотук?

През лятото на 2023 г. двете коалиции се договориха, че Денков ще бъде премиер в продължение на само 9 месеца – до 6 март, а след това Габриел ще поеме поста за същия период.

През последните месеци ПП-ДБ бяха критикувани за това, че договорът им за управление с ГЕРБ-СДС не е разписан в подробности като политическо споразумение и че този факт излага на риск политиката и стабилността на изпълнителната власт по време на ротационните правителства.

Така се стигна до предложението на ПП-ДБ от 20 февруари. На следващия ден Мария Габриел каза, че няма да го подпише, а Борисов и съпредседателя на ДПС Делян Пеевски също остро разкритикуваха меморандума. Тогава Пеевски заплаши с блокиране на избора на регулатори.

ДПС не участва формално в настоящото управление, но подкрепя политиките му в парламента и нерядко се изявява като говорител на управляващите.

Два дни по-късно ГЕРБ промени позицията си и допусна преговори с ПП-ДБ.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036