Задължително разпределение на бежанците, вноски в общ европейски бюджет по въпросите на миграцията и по-строг контрол на границите. Това предвиждат част от новите правила за убежище и миграция в Европейския съюз (ЕС), които Европейският парламент (ЕП) одобри в сряда.
Десетте законодателни инициативи бяха приети на фона на протести и критики както от леви, така и от крайно десни партии, както и от лидерите на Полша и Унгария. Реформата беше одобрена само с малка разлика, като средно около 300 депутати гласуваха „за“, а около 260 бяха „против“.
Леви партии и редица организации за защита на правата на човека, включително Амнести Интернешънъл, критикуват реформата за това, че затяга условията за получаване на убежище в ЕС и опростява процедурата по депортиране на нелегални мигранти. В същото време десни популисти я смятат за недостатъчно строга.
Държави от Централна и Източна Европа пък критикуват механизма за солидарност с държавите, които приемат най-много мигранти, като Италия, Испания и Гърция.
Какво предвиждат новите правила
Проектозаконите, по които се работи от 2015 г., когато ЕС беше изправен пред масова миграционна криза, ще ускорят процедурите, свързани с молбите за убежище. В някои случаи решенията за отказ на убежище ще могат да се вземат веднага след подаването на молбата, още на границата. Ще бъде опростена и процедурата по депортиране в държави, които ЕС смята за безопасни.
Механизмът за солидарност предвижда разпределение на мигрантите, които търсят убежище, в съответствие с квотите в други държави от ЕС. Според сега действащото законодателство те трябва да останат в първата държава от ЕС, до която са успели да стигнат. Ако дадена страна откаже да приеме бежанци, тя ще трябва да предостави финансова помощ на други страни, които ще ги приемат.
Занапред на мигрантите, които не отговарят на условията за влизане, ще им бъдат вземани биометрични данни. Те ще се съхраняват в европейска база, където ще се отбелязва дали даден мигрант може да представлява заплаха за сигурността или е проявил насилие. Въвежда се и централизираната информационна система за присъди на чужденци.
Евродепутатите подкрепиха нова обща процедура за предоставяне и отнемане на международна закрила в ЕС. Обработката на молбите за убежище на границите ще бъде по-бърза.
ЕП подкрепи нови общоевропейски изисквания за признаване на статут на бежанец и на правата за закрила. Държавите в ЕС ще трябва да оценяват обстановката в страната на произход на мигранта според данни от Агенцията на ЕС за убежището. Кандидатите за закрила ще трябва да останат в държавата от ЕС, която отговаря за тяхната молба, или където е предоставена закрилата.
Държавите в ЕС ще трябва да осигурят сходни условия за приемане на търсещите убежище (жилище, образование и здравеопазване). Регистрираните кандидати за убежище ще могат да започнат работа най-късно шест месеца след подаването на молба. Условията на задържане и ограничаването на свободата на движение ще бъдат такива, че да обезсърчат кандидатите да се движат из ЕС.
Реформата все още трябва да бъде одобрена от Съвета на ЕС, тоест от представителите на държавите членки на ЕС.
„Исторически ден“
„Приемането на реформата на миграционната политика на ЕС бележи исторически ден“, написа гръцкият министър на миграцията Димитрис Керидис в Екс.
Гърция е подложена на миграционен натиск с над 7000 пристигнали незаконни мигранти през януари и февруари, което е увеличение със 184% спрямо 2023 г. В страната с над 10 милиона души население са подадени над 460 000 молби за убежище от 2013 г., като над 12 500 само през настоящата година.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен определи реформата на миграционната политика като „огромна стъпка за Европа“.
„Този ден е наистина исторически“, каза тя на пресконференция в Брюксел.
Унгария ще гласува с „не“, каза премиерът Виктор Орбан. „Пактът е още един пирон в ковчега на ЕС“, написа той в Екс.
Премиерът на Полша Доналд Туск каза, че страната му няма да прилага механизма за разселване от граничните държави, тъй като вече е подложена на силен натиск от големия брой украински бежанци. Той не каза директно дали Варшава ще наложи вето на пакта.
Двете държави обаче не са достатъчни, за да провалят пакта, за приемането на който е необходимо квалифицирано мнозинство.
