Служебното правителство удължи срока за обществено обсъждане по проекта за нов Закон за съдебната власт с 20 дни – до 7 май, съобщиха от министерството на правосъдието. Първоначално определеният срок изтичаше на 15 април.
Удължаването означава, че ще се забави и окончателното приемане на реформите в съдебната система, които бяха приети с промените в Конституцията. Те засягат например свиването на ролята на главния прокурор и преструктурирането на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Сега от министерството на правосъдието (МП) съобщиха, че удължаването на срока се налага заради множество предложения, получени от органите на съдебната власт и съсловни организации на магистратите. От миналата седмица МП се управлява от новия служебен министър – досегашният зам.-главен прокурор Мария Павлова.
Промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) пък са нужни, така че да осигурят съответствие на закона с промените в Конституцията, които бяха приети през декември 2023 г. Основно те предвиждат разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два отделни органа – един за съдиите и един за прокурорите и следователите.
- Законът трябва да уреди още няколко въпроса: правомощията на Висшия прокурорски съвет (ВПС);
- нови изисквания при избора на членовете на този съвет и на ВСС;
- преформулиране на правомощията на прокуратурата и свиване на ролята на главния прокурор; подобряване на конкурсите за повишение на магистрати и на процедурите за тяхното наказване;
- ограничаване на практиката за командироване на магистрати чрез заобикаляне на конкурсите за повишение;
- както и нови изисквания за избор на главен съдебен инспектор и подчинените му инспектори.
Всичко това няма как да се случи без промените в ЗСВ.
Първото обществено обсъждане по новите текстове се проведе на 26 март. Сега представителите на професионалните организации обявиха на брифинг пред медиите, че макар да са участвали в работната група за новия ЗСВ, техните становища не са били чути.
Дотук се стигна, след като един от основните ангажименти на правителството на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – съдебната реформа, остана неизпълнен след провала на договорената ротация на премиери, заради който не можаха да продължат управлението си. Преди това конституционни промени бяха приети окончателно в края на 2023 г. с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
