В сряда започва първият кръг на президентските избори в Северна Македония. На него ще се състезават седем кандидати, а в основата на дебата остават присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС) и добавянето на българското малцинство в конституцията.
Новината идва на фона на усилията на Северна Македония да се присъедини към ЕС. След подписване на френското предложение за решаване на спора на България и Северна Македония през 2022 г., Скопие се ангажира с промени на конституцията си, като добавянето на българите в нея е една от тях.
Макар президентът в Северна Македония да има предимно представителни функции, промените в конституцията са основната политическа тема.
На 8 май, заедно с очаквания балотаж от президентските избори, ще се проведат и парламентарните избори в страната.
Кои са кандидатите
Основните кандидати на изборите в Северна Македония са настоящият президент на страната Стево Пендаровски от Социалдемократическата партия (СДСМ) и професорката Гордана Силяновска-Давкова от националистическата ВМРО-ДПМНЕ.
Двамата са съответно първи и втори в избирателните листи. След тях ще бъде кметът Стевчо Якимовски от Гражданска опция за Македония (ГРОМ), който преди е бил част от СДСМ.
Четвърти в листата е Буяр Османи от най-голямата партия на етническите албанци в страната Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), която доскоро управляваше заедно със СДСМ.
Пета е професорката Биляна Ванковска-Цветковска от Левицата, след нея е Арбен Таравари от албанските опозиционни партии в страната, а седми е кметът Максим Димитриевски, кандидат на ЗНАМ.
Какви са основните теми
Президентът в Северна Македония има ограничени правомощия и предимно представителни функции. Част от кандидатите искат промяна на това, както и промяната в начина на избор на президента.
Основната тема на президентските избори, както и на следващите ги парламентарни обаче, е приемането на Северна Македония в ЕС и нужната промяна в конституцията на страната.
Според Пендаровски, погледнато от външнополитически план изглежда, че „една европейска държава поставя условия”, но от вътрешнополитически план това означава в нея да бъде добавено „едно малко българско мнозинство“, заедно с още няколко етнически общности.
Според последното преброяване в Северна Македония официално живеят 3504 души, които са декларирали, че са българи. Това е 0,19% от населението.
Пендаровски иска и албанският език да бъде добавен като официален език в конституцията. Официално албанците са най-голямото малцинство в страната.
„Българската идея е ясна – изцяло да приемем българския наратив и ние я отказахме. Остава само тези 3500 българи, едно малко българско малцинство, което живее тук, да бъдат вписани в конституцията заедно с още пет части от народи“, каза Пендаровски.
Според Гордана Силяновска обаче са необходими „фундаментални конституционни реформи”. Партията, която я издига, се противопоставя на исканията за конституционни промени и често говори за „български диктат“.
Буяр Османи смята, че страната трябва да се възползва от отворения прозорец за присъединяване към ЕС, а неговият пряк опозиционер – Арбен Таравари иска гаранция, че промените в конституцията ще са последното условие за присъединяване към ЕС.
Кой се очаква да спечели
Първоначалното очакване от президентските избори в Северна Македония беше, че Гордана Силяновска от ВМРО-ДПМНЕ ще бъде победител.
Малко преди изборния ден обаче разликата между нея и Стево Пендаровски е близо до статистическата грешка. Това показва социологическо проучване, цитирано от БТА.
Запитани кой кандидат биха подкрепили 20,4% от анкетираните посочват кандидата на ВМРО-ДПМНЕ. Същевременно 16,8% казват, че биха гласували за настоящия президент Пендаровски.
Около процент е разликата в подкрепата за съперниците в президентската надпревара в албанския политически блок. Арбен Таравари получава подкрепата на 7,9% от анкетираните, а Буяр Османи – 6,6%.
Според социологическите проучвания ВМРО-ДПМНЕ ще спечели и парламентарните в началото на май. Около формирането на управление обаче остават много неизвестни.
