Всеки пети българин е бил под прага на бедността през 2023 г., или над 1,3 млн. души. Това показват последните данни от Националния статистически институт. От проучването става ясно още, че 30% от децата до 15 години са търпели лишения.
„Темата с линията на бедност и хора, които живеят в материални лишения или под прага на бедност, е стара. Линията на бедност на НСИ е по-различна от линията на бедност, която определя правителството. За тази година правителството определи 526 лв., а НСИ – 637 лв. Все още има известна разлика в методиката, макар че и двете са адаптирани вече с методиката на „Евростат“. Вече сме в положение, че сме държава, която борави с понятието „линия на бедност“. Световната банка, СЗО правят такива изследвания за бедността и здравното състояние на хората, където става за разходи под един долар на ден, което е много тежко“, каза бившият социален министър Христина Христова в студиото на „България сутрин“.
От думите ѝ стана ясно, че линията на бедност в Словакия е 2 пъти по-висока от тази у нас, а в Белгия – три пъти по-висока.
„Най-важно е да изследваме факторите за бедността и какво влияе за преодоляването ѝ. Ключовото е безработицата, но под липсата на безработица стои друг ключов фактор – липсата на образование или ниско образование. Оказва се, че от безработните 57% са под линията на бедност, а сред необразованите – 67%. Това са сериозни неща, върху които може да мислим“, допълни Христова.
Икономистът Юлиан Войнов е на мнение, че тези, които са необразовани, са сред най-податливите на бедност.
„Статистиката категорично го показва. Тези, които са с висше образование и са под прага на бедност, са от порядъка на около 3%. Разбира се, бизнесът трябва да си носи действията във връзка с работната сила, защото това, което се наблюдава в България, е, че бизнесът търси готови кадри, да използва в неговата дейност, без ангажимент за развитието на тези кадри. Не сме на това ниво, на което трябва да бъдем“, подчерта той за Bulgaria ON AIR.
Войнов смята, че усилия трябва да бъдат насочени към необразованите хора, които са застрашени от бедност.
„Бизнесът постоянно се оплаква, че няма работници, опитваме се да вкараме работна ръка откъде ли не, а всъщност тук имаме едно малцинство от хора, което се неглижира. Има проблеми, които са на 3 равнища – държавно, личностно и бизнес“, коментира още икономистът.
Христина Христова добави, че бедността е най-тежка при децата, но тя е свързана и с темата за образованието.
„Образователното равнище на родителите също оказва съществено влияние. Оказва се, че децата, които имат родители със средно образование, са застрашени 4 пъти повече от тези, чиито родители са с висше образование. Тежко явление са и работещите бедни, тези хора, които все пак работят, но не могат да си осигурят задоволяване на основните жизнени потребности с тяхната заплата. Но много са засегнати от бедността тези, които работят на непълно работно време“, обясни тя.
Войнов припомни, че проблемът с минималната работна заплата се дебатира от години.
„Факт е, че определени области в страната изостават. Има много по-ниски и доходи, и разходи. Докато в определени градове доходите са много по-големи и стандартът на живот е по-голям. Ако държавата предприеме стъпки за стимулиране на образованието, квалификацията, ще е добра стъпка. В България в последните 2-3 години има намаляване на относителния дял на бедните, под 300 хиляди човека са под прага на бедност“, каза още той.
През последните няколко години пенсиите бяха увеличени няколко пъти.
„Проблемът с пенсионната възраст е проблем за цялата пенсионна система. Този проблем с увеличаване на пенсионната възраст се опитва да реши два проблема – единият е работната сила, която явно, че не е достатъчно в България, а другият е, че повечето работещи хора е добре да си довнасят“, добави икономистът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
