Комбинацията от думи сама по себе си звучи скучно: „отслабени журналистически стандарти“. За да е по-интересно, представете си ги така – те са част от магическа отвара, която пиеш дълго време на малки глътки и накрая се случва преобразяване. Журналисти и водещи се превръщат в политици. А слушатели и зрители, без да знаят, се превръщат в само избиратели.
Точно това се случи преди десетина дни за втори път в рамките на около половин година. Тогава водещият от Българското национално радио (БНР) Петър Волгин официално съобщи, че ще бъде кандидат за евродепутат от партия „Възраждане“.
Преди това през есента на миналата година Антон Хекимян само в рамките на няколко дни смени ролята си на шеф на новините в бТВ с тази на кандидат за кмет на София от ГЕРБ. Остана политик – общински съветник от партията в столицата.
Между двата случая обаче има важни разлики. Докато издигането на Хекимян предизвика съмнения за политическo влияние върху съдържание на цялата бТВ заради ръкoводната позиция, като заема преди да смени попришето, при Волгин обвиненията за пристрастност са свързани с неговата собствена работа. Докато при Хекимян става дума за хипотези, то при Волгин през годините контролните органи нееднократно са установявали нарушения на журналистическите стандарти.
Въпреки тези основни разлики и двата случая с еднаква тежест поставят въпроса за мястото на политическите пристрастия в журналистиката и опазването на едно основно изискване в професията – за неутралитет и независимост. В тази връзка ролята на БНР като обществена медия е ключова. По правило обществените медии трябва да бъдат образец за журналистическо качество.
Въпреки това реакцията на националното радио остава неясна, а ръководството казва, че анализът вероятно ще се отложи във времето. Защо?
Да вървиш „срещу тренда“
Включването на журналисти в политиката не е изключение и само по себе си не е проблем, като в България през годините има множество примери. Въпросът е личните политически убеждения да не личат, докато конкретните журналисти все още не са преминали в сферата на политиката, a още изпълняват работата си в медиите, казва преподавателката в Софийския университет и председателка на Комисията по журналистическа етика проф. Нели Огнянова.
Те могат да водят кампания, да показват политическа подкрепа или да подкрепят конкретен кандидат в политическа кампания
Това ясно е записано и в редакционните стандарти на БНР. Според тях „журналистите не могат да се включват в политиката. […] По-специално, те не могат да водят кампания, да показват политическа подкрепа или да подкрепят конкретен кандидат в политическа кампания”.
Съмненията, че водещият на предаванията „12 плюс 3“ и „Политически НЕкоректно“ Петър Волгин престъпва тези стандарти, не са нови. От години той е обвиняван, че се е превърнал повече в активист, отколкото в журналист заради проруските си позиции.
През 2022 г. БНР го наказа дисциплинарно за разпространяване на невярна информация. Причината тогава беше, че по време на гостуване на лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов водещият разпространи невярната информация, че българският кораб „Царевна“, който към онзи момент се намираше на пристанището в Мариупол, е завладян от Украйна.
През 2023 г. пък СЕМ изпрати на БНР доклад от почти тримесечен мониторинг на предаването, в което журналистът води – „Политически НЕкоректно“. По повод стила на водене на Волгин в доклада се отбелязваше, че „еднопосочността и разгръщането на коментарите“ по определени политически теми „създава усещане за пропагандни внушения“.
Освен това много чест гост в предаванията му беше лидерът именно на партията, от която сега Волгин се кандидатира за евродепутат – Костадин Костадинов. По този повод в интервю пред БНР след съобщаването на новината Волгин беше попитан за обвиненията, че води удобни и бекритични интервюта с Костадинов. Водещият на практика не отрече, като каза, че стилът му е в отговор на „тренда“ на другите медии да правят удобни разговори с политиците, които са на власт.
В края на 2023 г. спазването на журналистическите стандарти от страна на Волгин отново беше поставено под въпрос, този път заради интервю с посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова. Тогава Програмният съвет на БНР взе решение да не излъчва разговора с аргумента, че в противен случай ще бъдат нарушени редакционните стандарти.
От думите на тогавашната програмна директорка , която по-късно беше отстранена от Програмния съвет на БНР, се разбра, че в интервюто е имало пропаганда, която не е идентифицирана като такава от водещия, както и че руското посолство само е избрало кой да води разговора с посланичката.
От „50% ядосан“ до кандидат-евродепутат
На фона на вече установените несъответствия между работата на Волгин и редакционните стандарти на БНР, още в началото на годината се появи информация, че той може да бъде кандидат на „Възраждане“ на изборите за европейски парламент на 9 юни.
Самият Волгин още през януари каза пред сайта actualno.com, че с него все още не са провеждани разговори, но е възможно да обмисли такъв ход.
„В момента съм наполовина ядосан – ако ме ядосат над 50%, мога да помисля и за други неща“, каза той.
На 2 април по време на предаването „12 плюс 3“ водещият потвърди, че е номиниран от структурите на „Възраждане“ и обмисля дали да приеме, или да отхвърли кандидатурата. Едва 6 дни по-късно – на 8 април – той излезе в платен отпуск заради номинацията си, а на 16 април официално потвърди, че я е приел.
Междувременно през март Волгин проведе поне две интервюта с Костадин Костадинов в ефира на националното радио, второто от които само две седмици преди официалното съобщаване на кандидатурата му.
Свободна Европа потърси Волгин по телефона, за да го попитаме дали този период, в който е интервюирал Костадинов, съвпада с времето, в което е обмислял дали да участва в европейските избори от името на „Възраждане“. Искахме да потърсим позицията му и по други въпроси, но Волгин отказа коментар за Свободна Европа.
По думите му причината е, че при предишно такова позвъняване за друг материал позициите му не са били отразени в пълнота, а „само с едно изречение“. Той отрече отказът му да е заради общата практика на „Възраждане“ да отказва коментари за Свободна Европа.
По-рано пред медията той каза, че не вижда конфликт на интереси.
Как реагира БНР
След обявяването на номинацията на Волгин за евродепутат, БНР съобщи единствено, че той е излязъл в платен отпуск до изборите, и не публикува друга по-подробна позиция. Решението на водещия да се оттегли само временно обаче предизвика въпроси дали това е достатъчно.
За Свободна Европа генералният директор на БНР Милен Митев каза, че не знае дали е обсъждан конкретен срок за отпуска на Волгин, но добави, че за него „не стои въпросът, че оттук насетне той може да бъде водещ. Това, че се впуска в политиката, би било напълно несъвместимо с качеството му на водещ в БНР“.
По думите му радиото е възложило изготвянето на мониторингови доклади на всяко предаване, което Волгин води, откакто е излязла информацията, че обмисля кандидатурата си.
„Естествено това, че беше поканил Костадин Костадинов, поставя множество въпроси, хубавото беше, че не беше единствен събеседник в това конкретно предаване, но, разбира се, въпросите си остават“, каза Митев по повод предаването от 30 март, когато, освен Костадинов, при Волгин имаше още един гост.
Митев обаче добави, че не очаква скоро да има заключение дали всичко отговаря на стандартите на БНР за безпристрастност.
„На места има моменти, при които могат наистина да се поставят сериозни въпроси относно събеседниците и дискусията, но той така или иначе е в отпуск, подозирам, че този въпрос ще се отложи във времето“, каза той.
Случаят на бТВ и Хекимян
По-рано миналата година бТВ попадна в подобна ситуация след кандидатурата на директора на новините и актуалните предавания Антон Хекимян за кмет на София от ГЕРБ. Тогава журналисти и наблюдатели коментираха, че случаят хвърля петно върху медията. При първото му интервю в бТВ след съобщаването на новината първият въпрос към Хекимян беше дали смята, че с действията си нанася „репутационна щета“ на бТВ.
Хекимян беше освободен веднага от медията, която публикува и подробна позиция, каквато в случая на БНР до момента няма. В позицията се казваше, че телевизията въвежда мерки, за да „защити името и репутацията“ си, а външен на екипа човек от редакционната колегия на Central European Media Enterprises (собственост на инвестиционната група PPF) ще отговаря на медийни въпроси във връзка с предизборното отразяване.
бТВ съобщи още, че ще използва „трета страна – външна агенция, която да следи за обективността на новинарското отразяване“ по време на предизборната кампания.
Политическите убеждения – извън журналистиката
На този фон по-неясната реакция на БНР прави впечатление. Това се случва, въпреки че при бТВ става въпрос за частна, а при националното радио – за обществена медия, заради което и процесите в нея подлежат на още по-голям анализ.
БНР абсолютно нищо не е направило, те не смятат, че се е случило нещо, което да доведе до институционална реакция
„За разлика от бТВ, където реагираха моментално, БНР абсолютно нищо не е направило, те не смятат, че се е случило нещо, което да доведе до институционална реакция“, коментира пред Свободна Европа проф. Нели Огнянова.
„По-скоро радиото изчаква“, добави тя.
По думите на медийния експерт и бивш председател на СЕМ Георги Лозанов анализът на работата на Волгин е още по-наложителен, като се има предвид, че става дума за журналист, за когото СЕМ и самите контролни органи на БНР в миналото са установявали нарушения.
„Да се допуска пропаганда е драстично нарушение на закона и редакционните стандарти. И затова е важно да има независим одит“, смята той.
Огнянова добавя още, че съмненията за безпристрастността на журналистите са свързани с това, че за да отиде някой в листа на политическа сила, се предполага той да има известен актив, който да позволи на тази политическата сила да го включи в номинациите си.
„Остава за нас да гадаем какъв е бил активът на Хекимян по отношение на ГЕРБ в качеството му на директор на новини и актуални предавания и какъв е бил активът на Волгин към „Възраждане“ в качеството му на водещ на новинарско и коментарно-обзорно предаване.“
„Защото не е укоримо човек да има убеждения, укоримо започва да става, ако той не изпълнява редакционните стандарти и убежденията му личат в самата му работа“, отбелязва Нели Огнянова.
