Баня в „покъртително“ състояние. Стая без дограма и парно, въпреки че за парно се плаща. Неизползваеми легла и неработещи асансьори в 7-етажен блок.
Тези неща правят впечатление на Ивайла Тодорова, когато за пръв път влиза в студентското си общежитие преди около 2 години.
В момента тя е студентка в Лесотехническия университет в София и живее в неговия 21-ри блок в „Студентски град“.
„Наложи се да подновим почти всичко в стаята, защото нямаше условия за живот“, разказва Ивайла пред Свободна Европа.
Заедно със съквартирантката ѝ са направили ремонт, който им е струвал много пари. Купили са нови легла, тапети, бюра, балатум.
Преди да започнат, Ивайла се е опитала да разбере защо общежитието ѝ е в такова състояние и дали ще се подобри, но не е срещнала отговор.
„Така било, така си е построено. Това казват“, споделя Ивайла. „Ти си осигуряваш всичко, което искаш да имаш в стаята.“
Не всички общежития в България изглеждат така. Ивайла казва, че има приятели от други университети в София, които живеят по-добре.
Но все пак изниква въпросът – как държавата отпуска пари за общежитията и как се усвояват те, за да има подобни истории.
Ето как става това накратко:
- От държавния бюджет се отпускат ежегодни субсидии за студентските общежития и столове. Институцията, която отговаря за разпределението им, е Министерството на образованието и науката (МОН).
- Много общежития се управляват от самите висши учебни заведения, но някои са собственост на търговското дружество „Студентски столове и общежития“ ЕАД (ССО), чийто принципал е МОН.
- Университетите получават пари от държавата на база колко студенти живеят в общежитията им. Един блок може да има 500 легла, но ако от тях са заети 200, университетът ще вземе субсидия за 200.
- За търговското дружество обаче не е описан механизмът, по който получава държавните средства.
- Сега МОН предлага това да се промени и ССО да получава субсидията си различно от университетите – на база общия брой легла, с които разполага. Тоест, ако един блок на ССО има 500 легла, но са заети 200, дружеството ще получава пари за 500.
Такава промяна ще доведе до двоен стандарт във финансирането на едни и същи услуги.
Такава промяна ще доведе до двоен стандарт във финансирането, което университетите и дружеството получават за едни и същи услуги. Появяват се и съмнения как ССО ще използва парите, които са предназначени за незаетите места в неговите общежития.
Тези пари може да са по-необходими за ремонт на стаи, в които вече живеят студенти, или пък за други нужди на висшето образование.
Съветът на ректорите, който обединява ръководствата на всички висши училища в България, се обяви против идеята и каза, че тя ще постави университетите „в неизгодна позиция“.
От МОН обаче защитиха предложението и казаха, че дружеството има „социална роля“, заради която следва да получава пари по различен начин. Потърсихме и ССО, но оттам отказаха да отговарят на въпроси и ни препратиха обратно към собственика си – министерството.
Общежитие с „коридор на затвор“
В България има 156 студентски общежития. Последните данни за заетите в тях места са от 1 декември 2023 г. – според тях в общежитията живеят малко над 33 хил. студенти и има над 21 хил. свободни места.
Идеята на общежитията е да осигуряват на студентите достъпно място за живеене в града, в който са се преместили да учат. Ако няма общежития, тези студенти ще трябва да си търсят квартири, чиито наеми често са скъпи.
По данни от октомври 2023 г. двустаен апартамент с една спалня в столичния „Студентски град“ струва около 1000 лева на месец. В същия квартал студентът може да плати по-малко от 100 лева на месец за наем на легло и режийни разходи в общежитие.
Свободна Европа разговаря с няколко студенти, които живеят в общежития на Техническия университет в София. Част от тях са доволни от стаите си за парите, които плащат.
„Условията са приемливи – работещи асансьори, поддържана база поне в общите части“, казва Симеон и добавя, че „все пак е общежитие, едва ли може да е по-добре“.
Други обаче смятат условията за „отвратителни“.
„Обзавеждането е остаряло, стените на коридорите са с излющена боя. Заедно с осветлението прилича малко на коридор на затвор, не на общежитие“, разказва Теодора.
Заради риск от претоварване на електрическата система в общежитията е забранено да се внасят уреди за готвене и отопление – духалки, преносими котлони и т.н. Това е проблем за повечето студенти. Без такива уреди те не могат да се отопляват, когато парното не работи, няма как да си приготвят и храна.
Симеон и Теодора живеят в общежитията си от 4 години. Те поискаха да се запази анонимността им, затова имената им са сменени.
Пътят на парите
Според Ивайла причината за всички тези проблеми е липсата на средства.
„Не е далеч и мисълта, че може би отпусканите пари не отиват по предназначение или са прекалено малко“, добавя Теодора.
За да може общежитията да са достъпни за студентите, държавата плаща част от парите за тях. Те идват като годишна субсидия от държавния бюджет. Това се урежда с Наредбата за ползване на студентските общежития и столове от 2008 г.
В нея пише, че университетите и ССО взимат субсидия за поевтиняване на ползването на общежитията, но не на един и същ принцип.
Университетите взимат пари за заетите места в общежитията. За ССО – не се знае.
И университетите, и ССО поддържат база данни за това колко души са настанени във всеки техен блок. В Наредбата обаче пише, че данните се взимат предвид при определянето на субсидията само за висшите училища.
Никъде в документа не пише как се определя колко пари плаща държавата на ССО. Свободна Европа попита МОН дали взима предвид броя на заетите легла в общежитията, или общия брой.
От МОН отговориха, че всяка година подписват споразумение със ССО, с което разпределят годишната субсидия по месеци, на база „на представени [от дружеството] разчети за броя на леглодните“. Споразумението „отразява различната натовареност в отделните месеци от годината на легловата база“.
От отговора обаче така и не стана ясно дали в момента дружеството получава пари само за заетите легла, или за всички налични. От ССО също не отговориха на този въпрос.
Какво е ССО
„Студентски столове и общежития“ е публично търговско дружество. Собственик на неговия капитал е МОН, но функциите по управление на общежитията се падат на изпълнителния директор на дружеството. В момента това е Сергей Миланов.
ССО има дълга история. Още през 1949 г. комунистическата власт в България създава неговия предшественик – Държавното предприятие „Студентски столове“. То управлява столовете и общежитията в страната.
През годините на комунистическия режим предприятието се разраства. В края на 80-те години вече се казва Стопанско обединение „Студентски общежития и столове“. А през 1995 г. добива сегашния си вид на акционерно дружество (ЕАД), което наследява всички сгради.
През 1997 г. тогавашното правителство отнема част от капитала на ССО и го предоставя за управление на държавните висши училища. Затова днес голяма част от студентските общежития се стопанисват от самите университети, с които са свързани.
Друга част обаче още се управляват от ССО. Според сайта на дружеството, под неговата шапка са малко над 30 общежития в страната. Те се намират във Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, Сливен, София, Стара Загора, Хасково, Шумен и Ямбол. Общият брой на леглата в тях е малко под 9000 – по данни от отчетите за дейността на дружеството.
Какво ще се променя сега
На 11 април МОН публикува за обществено обсъждане проект за промяна на Наредбата. Основното предложение е финансирането за ССО вече да се регламентира, но да става по различен модел от този за университетите.
Ако промяната се приеме, субсидията на ССО ще се изчислява на база „броя на годните за експлоатация легла“, които дружеството всяка година декларира. Той ще се умножава по стойността на един леглоден и по броя на дните в годината.
За 2024 г. цената на един леглоден е 2,30 лева. По данните от декември 2023 г. общежитията на ССО имат 8990 легла. Това прави субсидия от над 7,5 млн. лева при въвеждането на промяната.
Заетите от студенти легла в общежитията на ССО към декември 2023 г. са 4587 или около половината. Ако субсидията се изчисли на база този брой – както се прави за висшите училища, ССО би получило 3,8 млн. лева.
От МОН казаха за Свободна Европа, че 1504 от леглата на ССО са в „нефункциониращи общежития“ и за тях не се отпускат пари. В докладите за дейността на дружеството тези легла са отбелязани. В последните данни за заетостта обаче нито едно легло в сграда на ССО не е обозначено като неизползваемо.
Един от аргументите, с които Съветът на ректорите се обяви против предложението на МОН, е липсата на механизъм за проверка на реалната заетост на общежитията. Според университетите това може да доведе до деклариране на неверни данни за броя използваеми или заети легла, откъдето да се получи и завишена сума.
От ССО не коментираха предложението.
Защо е тази промяна
Според доклада на министъра на образованието Галин Цоков субсидирането на ССО трябва да е различно от това на висшите училища, за да се подчертае „неговата социална роля“.
ССО „има изцяло социален характер“, независимо, че е търговско дружество, смята МОН.
„За разлика от висшите училища, които получават издръжка за столове и общежития, публичното предприятие не формира печалба при изпълнението на тази дейност, а има социална насоченост да осигурява столово хранене и студентски общежития“, пише Цоков.
Пред Свободна Европа от МОН повториха, че ССО „има изцяло социален характер“, независимо, че е търговско дружество.
Този аргумент звучи странно. ССО също събира наеми от студентите, които ползват общежитията му. Според Търговския регистър се занимава и с търговия и отдаване под наем на помещения. Като търговско дружество неизменно работи и за печалба, защото в противен случай би фалирало.
Междинният финансов отчет на дружеството за първото тримесечие на 2024 г., публикуван в регистъра на Агенцията за публичните предприятия, показва печалба от близо 50 000 лв. Последният публикуван годишен финансов отчет на ССО в Търговския регистър е за 2022 г. и в него е записана загуба от 9,538 млн. лв. Година по-рано загубата е била 1,138 млн. лв. През 2020 г. е отчетена печалба от 37 хил. лв., а през 2019 тя е 145 хил.лв.
Друг мотив на МОН за исканата промяна за субсидиите за ССО е фактът, че университетите получават и други средства от държавния бюджет – не само за броя на леглодните, но и за стипендии, научна дейност и др. Според министерството университетите биха могли да ползват тези пари, за да обезпечат разходи на общежитията си, ако се наложи.
За ССО „такава възможност не съществува, поради липсата на друг източник на финансиране“, пишат от министерството.
Университетите обаче също страдат от недостиг на средства. През последните години парите от държавния бюджет за тях намаляват. На 15 май Съветът на ректорите излезе с отворено писмо, в което обяви протестни действия и настоя да се увеличат парите за висшето образование.
Има ли двоен стандарт
Според МОН броят на леглата в общежитията трябва да се „планира“ спрямо възможните за ползване места, за да бъдат удовлетворени нуждите от настаняване на всички студенти. Но този аргумент важи само за ССО, което на практика създава двоен стандарт.
Различното финансиране на едни и същи услуги „не е оправдано“, казват от Съвета на ректорите.
Според Съвета на ректорите различното финансиране „не е оправдано, с оглед обстоятелството, че става въпрос за предоставяне на едни и същи услуги“.
Някои общежития на ССО са почти изцяло запълнени – в общежитието му „Чайка 2“ в Пловдив са свободни само 10 от 330 места. Но други стоят празни.
Два от блоковете на ССО в Шумен например са с общ капацитет от 618 места. Тези общежития са затворени – тоест не се ползват – според докладите за дейността на дружеството от последните години. Въпросът е дали с промяната в наредбата то би получавало субсидия и за този капацитет.
За сравнение, повечето блокове на Стопанската академия в Свищов, които се управляват от самия университет, също са празни. За тях обаче учебното заведение не получава пари.
Ако част от „планираните“ легла не се заемат, ССО може да използва парите от тях за ремонти на общежитията, пишат от МОН.
През последните четири години обаче държавата на два пъти отпусна пари специално за ремонтирането на студентски общежития. Това са отделни средства от ежегодните субсидии за общежитията.
През 2020 г. за ремонти бяха отпуснати близо 100 млн. лева, а през настоящата 2024 г. – 200 млн. лева.
От тях парите за ССО са общо 60 млн. лева., като транш от 30 млн. лв. беше отпуснат на дружеството през април тази година и той е вписан в уставния му капитал.
