Главчев, Борисов, Вучич, Сребреница. Тези четири имена се завъртяха през последните дни в медиите и предизвикаха много въпроси.
Служебният премиер Димитър Главчев беше обвинен, че преди гласуването на ключова резолюция в ООН се е опитал да упражни натиск върху постоянната представителка на България там да промени позицията на страната в полза на Сърбия. Според разследващия сайт BIRD.bg това се е случило след лобиране на сръбския президент Александър Вучич пред лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Става дума за резолюция, с която 11 юли беше определен за Международен ден за размисъл и отбелязване на геноцида в Сребреница. На тази дата през 1995 г. в босненския град започва избиването на над 8000 местни мъже и момчета босненски мюсюлмани от сили на етническите сърби.
Убийството им е признато за геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд на ООН. България също има последователна политика на признаване на тези престъпления като геноцид.
В сряда обаче BIRD.bg публикува дипломатически документи, според които в последния момент премиерът Главчев, който е и външен министър, е възложил на постоянната представителка на България в ООН да промени позицията на страната и да гласува „въздържал се“ по резолюцията.
Още далеч преди гласуването ѝ Сърбия се обяви против нея и започна кампания срещу текста, която беше подета и от Русия. Сръбският президент Вучич, който поддържа близки отношения с руския президент Владимир Путин, често заема проруски позиции. От своя страна Кремъл подкрепя неговите усилия против поддържането на паметта за геноцида в Сребреница.
Двете страни обикновено гласуват в синхрон в ООН заедно с други руски съюзници като Северна Корея, Сирия, Никарагуа и други.
Премиерът Главчев беше дългогодишен депутат от ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов си сътрудничеше тясно със сръбския президент Вучич.
След гласуването в ООН самият Вучич призна, че е много изненадан от позицията на България и че е очаквал до последно тя да не подкрепи резолюцията.
Последва реакция на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), която определи действията на Главчев „да подкрепи проруската външна политика в ООН“ като „напълно недопустими“.
Вече повече от денонощие никой – включително самият Главчев и министерството на външните работи (МВнР) не са отрекли достоверността на публикуваните от BIRD документи.
Свободна Европа изпрати запитване до замесените институции, но не получихме отговор на въпросите си.
Как започна всичко
Още на 22 май „Дневник“ публикува материал, в който съобщи, че Сърбия опитва да повлияе на България по неофициални канали, за да промени позицията на страната за резолюцията на ООН, осъждаща геноцида в Сребреница.
Малко по-късно същия ден дипломатът и кандидат за Европейския парламент на ПП-ДБ Стефан Тафров написа в профила си във Фейсбук, че е научил, че Сърбия се опитва да повлияе на България да промени позицията си, и настоя „Главчев да не се поддава на сръбския натиск“.
Публична реакция от страна на премиера или правителството нямаше.
Как протече гласуването
Два дни по-късно, на 24 май, Общото събрание на ООН прие резолюцията, с която 11 юли беше определена като ежегодна дата за възпоменание на геноцида в Сребреница.
Постоянната представителка на България в ООН Лъчезара Стоева гласува „за“ резолюцията. Тя беше внесена от Германия и Руанда, като България е сред 32-те държави съавтори на текста.
Приет беше негов вариант, в който не се говори за самите извършители – силите на босненските сърби под ръководството на генерала Ратко Младич и политическия лидер на босненските сърби Радован Караджич.
В него обаче ясно се осъжда „всяко отричане на геноцида в Сребреница като историческо събитие“, както и „действията, които възхваляват осъдените от международните съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително отговорните за геноцида в Сребреница“.
Би Би Си написа, че една от вероятните причини за приемането на резолюцията е продължаващото отричане на историческите факти около геноцида от страна на множество сръбски националисти. Сегашният президент на Сърбия Александър Вучич е наричал клането в Сребреница „ужасяващо престъпление“, но нито той, нито страната му са го признавали за геноцид.
Други сръбски политици като лидера на босненските сърби Милорад Додик от години изрично отричат случилото се да е геноцид и злоупотребяват с паметта на жертвите.
Сега от общо 193 страни 84 гласуваха „за“, 19 „против“, а 68 „въздържали се“ за резолюцията.
А след приемането ѝ Вучич направи показателно изказване във връзка с България.
„Надявах се на изненада от България. Пет минути преди заседанието бях убеден, че България ще гласува „въздържал се“, каза сръбският президент.
Какво пише в изтеклите документи
Впоследствие в сряда BIRD публикува дипломатически документи, от които става ясно, че е имало опит позицията на България да бъде променена в ползва на сръбския интерес.
Единият от тях е грама, която премиерът Димитър Главчев изпраща към представителката на България в ООН Лъчезара Стоева на 23 май, само ден преди гласуването. В нея той дава указания на Стоева да гласува „въздържал се“, противно на водената от София политика до момента.
Главчев обосновава тази промяна със същите аргументи, с които Сърбия и Русия призоваваха да не се подкрепя резолюцията – защото моментът не е подходящ заради „напрегнатата обстановка“ по света и на Западните Балкани.
Вторият документ, публикуван от BIRD, е отговорът на Стоева. Там тя се аргументира защо се е съобразила с първоначалните становища и е гласувала „за“ резолюцията. Тя ясно пише и че искането на Главчев изглежда като следствие от „външен натиск“.
„Промяната на публично заявена и официализирана позиция, при условие че не са настъпили никакви обективни обстоятелства за това (напротив, текстът е смекчен и много по-балансиран), е изключително краен акт, който би могъл да бъде обяснен само с външен натиск и би донесъл тежки щети за имиджа на България сред международната общност“, пише в документа.
Стоева добавя и че такова действие би било „в противоречие на отстояваните от нас евроатлантически ценности“.
„Предвид факта, че срещу резолюцията активно и агресивно лобираха само Сърбия и Руската федерация, единственият възможен извод за международната общност би бил, че позицията ни е променена в последния момент в резултат на натиск от Сърбия и/или Руската федерация, още повече, че мотивите за обяснение на вота за позиция “въздържал се“, посочени в указанията от 23 май 2024 преповтарят наратива и аргументите на Руската федерация и Сърбия“, се казва още в грамата.
Какви са политическите реакции
От BIRD изказаха още предположението, че в случая не става дума за самоинициатива на Главчев, който беше дългогодишен депутат от ГЕРБ, а за инструкции от неговия бивш партиен шеф – Бойко Борисов.
Борисов, който беше премиер в три мандата, поддържаше близки отношения с президента на Сърбия Александър Вучич. Двамата си сътрудничиха активно за построяването на газопровода „Турски поток“, благодарение на който Русия доставя руски природен газ в Централна и Източна Европа, като заобикаля Украйна.
Заради това и газопроводът беше критикуван като проект, спомогнал на руските интереси.
След изтичането на документите и обвиненията към Главчев в сряда вечерта последва реакция от ПП-ДБ. От формацията казаха, че служебният премиер дължи обяснение за „недопустимия си опит да промени официалната българска позиция“ за Сребреница и да подкрепи „проруската външна политика“.
„Актът на Главчев е поредното доказателство, че ГЕРБ и ДПС са евроатлантици предимно на думи, но на практика обслужват режима на Путин, както се е случвало неведнъж в последните 15 години при строежа на тръбопроводи, подписване на газови договори и подаряването на кученца“, казаха от ПП-ДБ.
А дипломатът и кандидат за евродепутат на формацията Стефан Тафров написа още, че „ако действително Главчев е направил това, настоявам той веднага да си подаде оставката“.
До момента Главчев, както и другите основни политически партии не са коментирали темата. Повече от денонощие след публикуването на информацията нейно опровержение няма.
Свободна Европа изпрати запитвания до Министерския съвет, Министерството на външните работи и Представителството на България в ООН, но не получихме отговори до публикуването на материала.
