Дясната вълна, която е новата конфигурация в ЕП, ще направи по-трудно пълноправното членство на България в Шенген. Това мнение изрази Любомир Кючуков и допълни, че за страната ни и за Румъния по този въпрос няма да има позизитивно развитие скоро.
Бившият зам.-министър на външните работи припомни, че е имало предложения за т. нар. “Малък Шенген” между България и Румъния, имало е и предложения за добавяне към тази конфигурация и на Гърция. Според Кючуков обаче това не е възможно:
„Може би има своите позитиви – да поддържа темата жива в Европа, доколкото с приемането на мигрантския пакт този проблем отиде на малко по-заден план, а българското и румънското членство също не са приоритети на редица държави в ЕС. Това не е осъществимо по няколко причини между България и Румъния, просто защото условията, при които бяха подписани споразуменията с Австрия за откриване на въздушното и морското пространство на двете страни вървят точно в обратната посока – затягане на граничния контрол между България и Румъния. А добавяне на Гърция става съвсем невъзможно – тя е страна в Шенген и ако се създаде мини-Шенген с участието на Гърция, това би означавало реално България и Румъния да станат членки на Шенген и по суша“.
Пред БНР Кючуков добави, че изборите са отбелязали сериозна промяна на политическите баланси в Европа и като цяло се придвижи надясно.
Според експерта това ще направи по-трудно приемането на общи решения в ЕС. Открояват се редица сериозни въпроси, смята той и даде пример с бюджета. По думите му може да се очаква засилване на позициите на т.нар. „пестеливи/скъпернически държави“.
За войната в Украйна Кючуков сподели, че най-сериозният мотив за преосмисляне на подхода са парите, а не човешките животи. Той изтъкна, че националистическите партии не са антивоенни. И обясни: „Те имат сериозни резерви към отделянето на значим национален ресурс за продължаване на войната“.
По думите му неуспехът на Виктор Орбан на тези избори е мечта на всички останали партии в ЕС. „Орбан доста умело успява да осребри собствената си скептична позиция за помощта на Украйна, постигайки отстъпки за самата Унгария“.
Според него това, което предстои като дебат в ЕС, е как тази война свършва. Този дебат с влизането на толкова много крайнодесни политически формации в ЕП предполага промяна на конфигурацията.
Досега много ясно се очертаваха две червени линии в подхода и на НАТО, и на Русия към войната в Украйна – това беше да се избегне възможността за ядрен конфликт, както и да се избегне директен конфликт между НАТО и Русия. Според него обаче тези червени линии все повече изтъняват.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
