Година на пълна въздържаност на прокуратурата да разследва корупция по високите етажи на властта. Така според фондация Антикорупционен фонд (АКФ) може да се обобщи 2023 г.
През тази една година антикорупционните институции в България продължават да работят като назначени от силните на деня политици. Затова политическата корупция остава скрита и безнаказана. По значими разследвания няма никакво развитие, а някои са и окончателно прекратени.
Такива изводи прави АКФ в годишния си мониторингов доклад, който изследва дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта. Докладът, озаглавен „Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“, беше представен във вторник.
Изводите в него идват на фона на отделни опити за промяна в съдебната система от началото на 2023 г. насам. През юни 2023 г. от поста си беше отстранен тогавашният главен прокурор Иван Гешев, за когото от години имаше предположения за политическа обвързаност и нарушаване на служебните задължения.
Приеха се и законодателни промени, свързани с корупцията и съдебната власт, включително промени в Конституцията. Това се случи след пролетта на 2023 г., когато управляваше мнозинство на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС.
Според авторите на доклада от АКФ обаче тези промени още не се прилагат на практика.
Докладът анализира как са се развили 57 ключови разследвания за корупция в практиката на прокуратурата и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) в рамките на 2023 г. Голяма част от тези разследвания водят началото си още от 2014 г.
Според авторите и правни експерти в АКФ Андрей Янкулов и Даниела Пенева анализът на събитията от 2023 г. показва, че „реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, тъй като водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор“.
През годината няма влезли в сила нови присъди по следените разследвания.
Какво се случи в прокуратурата
Обвиненията на прокуратурата през 2023 г. са с много ниска степен на успеваемост. Все по-често се случва самото държавно обвинение да прекрати казуси, по които работи, и те изобщо да не стигнат до съда, казват от АКФ. През 2023 г. броят на прекратените от прокуратурата случаи в разглежданите казуси е 17.
Сред тях например е наказателното производство, образувано по сигнал за изнудване на хазартния бизнесмен Васил Божков срещу бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, бившия финансов министър в кабинета на Борисов Владислав Горанов и пиарката на ГЕРБ Севдалина Арнаудова. Разследването срещу тях беше прекратено през декември 2023 г. поради липса на доказателства.
Твърденията на Божков, че между 2017 и 2019 г. е бил изнудван от тримата и им е предал 60 млн. лв. в подкупи, са най-сериозните публични обвинения в корупция срещу висши политици. Те доведоха до арест на Борисов, Горанов и Арнаудова през март 2022 г. Няколко месеца след това съдът обяви арестите им за незаконни.
Тенденцията прокуратурата да се въздържа да разследва корупционни практики е прекъсната само веднъж през 2023 г. Това се случва в много кратък период от няколко седмици през май и юни, към края на предсрочно прекратения мандат на Иван Гешев като главен прокурор.
Гешев беше окончателно отстранен от поста на 15 юни 2023 г. До това се стигна, след като ГЕРБ и ДПС призоваха за неговата оставка в хода на преговорите с ПП-ДБ за съставяне на редовно правителство. Коалицията ПП-ДБ отдавна настояваше за оставката на вече бившия главен прокурор, но дотогава ГЕРБ и ДПС го подкрепяха.
Формален повод за отстраняването на Гешев беше негова реплика за „политическия боклук“, който трябва да бъде „изметен“ от парламента, отправена към партиите, които искаха оставката му. В годините преди това имаше и други, по-мотивирани искания за отстраняването на Гешев, свързани с предположения, че той е нарушил съдебните си задължения и е уронил престижа на съдебната власт. Те не получиха подкрепа.
По същото време Гешев влезе в открит конфликт и със заместника си Борислав Сарафов.
В седмиците преди окончателното отстраняване на Гешев „прокуратурата се активира скоростно и избирателно срещу искащите смяната му, но безуспешно“, пишат авторите на доклада.
През този период Гешев активира редица важни казуси като „Барселонагейт“ и „Осемте джуджета“ и поиска имунитета на политически лидери, включително на Борисов.
Т.нар. дело „Барселонагейт“ е свързано с къща в Барселона, която е обект на проверка за евентуална схема за пране на пари. Испанските власти подозират връзка с Борисов, но делото се бави с години.
Доклад на екип от прокурори показа, че по „Барселонагейт“ прокуратурата е работила интензивно едва след 15 май 2023 г., когато вече беше в ход конфликтът между Гешев и управляващото мнозинство.
По това време Гешев активира и казуса „Осемте джуджета“, който доби популярност още през 2020 г. след разследване на АКФ по повод твърденията на асансьорния производител Илия Златанов, че е станал жертва на схема за присвояване на бизнес и имущество. По неговите думи схемата е била осъществена от бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров – Еврото, бившата му жена Любена Павлова и бившия шеф на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров.
Оказа се, че разследването по този случай е било тайно прекратено, а прокуратурата не беше съобщавала никаква публична информация за него чак до 2023 г., когато се активизира Гешев.
След отстраняването му като главен прокурор обаче развитието по тези казуси отново спря. Тогава постът беше зает от заместника на Гешев Сарафов, който беше обвинен от Любена Павлова като „помощник“, въвлечен в казуса „Осемте джуджета“. Сарафов дори има снимка заедно с Петьо Петров – Еврото.
Срещу него обаче нямаше реални политически атаки от страна на тогавашното управляващо мнозинство. Затова и до края на 2023 г. прокуратурата забравя за корупцията като тема, пишат авторите от АКФ. Много наказателни производства, свързани пряко или косвено с политически фигури, са прекратени или забравени. Това се случи с делото „Барселонагейт“, което беше прекратено през октомври 2023 г.
По този начин според АКФ са проличали „две лица“ на прокуратурата, която около свалянето на Гешев преминава към политически мотивирана „свръхактивност“, за да се върне после към „обичайното си спокойно състояние до точка на замръзване“.
Още един пример за това е отношението на прокуратурата към теча на документи от хакнатата поща на санкциониран от ЕС и директно свързан с Кремъл руски политик – Александър Бабаков. Документите сочат за нарушения и тайни договорки с Русия около строежа на „Турски поток“ в България. Според оценката на АКФ обаче прокуратурата на практика е подминала тези доказателства.
Какво се промени в законите
Управляващото мнозинство в предишното 49-о Народно събрание (ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС) прие редица законодателни промени, свързани с борбата с корупцията. Най-важните от тях са промените в Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и новия Закон за противодействие на корупцията.
Според АКФ обаче голяма част от тези промени са извършени без ясна и всеобхватна концепция и анализ на очакваните резултати. Често до последния момент не е напълно известно какви промени ще се приемат. Въпреки това Андрей Янкулов ги определя като „една малка плаха крачка напред към модернизиране на системата на наказателно правосъдие“.
Все още обаче има много място за подобрение, защото не се стига до фактическото безпристрастно прилагане на реформите.
Това важи и за Закона за противодействие на корупцията, с който се проведе институционална реформа на КПКОНПИ. Създаде се нова антикорупционна комисия, отделна от тази, която ще се занимава с незаконно придобитото имущество.
Нейното ръководство обаче не е избрано. За втора поредна година комисията е с непопълнен персонален състав, откакто Сотир Цацаров се оттегли от председателския ѝ пост през март 2022 г.
След промените в Конституцията е необходимо мнозинство от 2/3 от гласовете в парламента, за да се излъчи нов състав на антикорупционната комисия и тя да може да заработи.
Според авторите на доклада през 2023 г. няма напредък и в разглеждането на случаи на конфликт на интереси. Това все още се прави предимно формално. Даниела Пенева вижда в практиката на антикорупционната комисия „липса на воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите“.
