Кариерата ѝ едва не приключва в зародиш. Тя приема каквато работа намери, включително и на касиерка, докато получава дребни роли тук-там. За големия пробив ѝ трябват две десетилетия. Когато идва обаче ѝ носи световна слава, а тя се утвърждава като една от най-уважаваните актриси.
Американската актриса Кейти Бейтс се ражда в Мемфис, Тениси, на 27 юни 1948 г. в семейство с още две сестри. Майка ѝ се грижи дома, а баща ѝ е механик.
„Майка ми ми казваше нещо много смешно: когато съм се родила, докторът ме е шляпнал отзад, а аз съм решила, че са аплодисменти и след това съм търсила това“, разказва тя по-късно.
В тийнеджърските си години Бейтс често се бори с депресията и пише „тъжни песни“, както по-късно сама ги описва.
На 17 тя вече предсрочно е завършила гимназия, а четири години по-късно и Southern Methodist University. След това се мести в Ню Йорк, където започва да търси на кариера на сцената. Нещата не потръгват отначало. Налага ѝ се да се занимава с различни неща, включително и касиерка в музей, докато получава само дребни роли.
През 70-те участва във филма „Излитане“ на Милош Форман, което е първата ѝ роля в киното. Това обаче не ѝ помага, а агенти ѝ казват, че големият проблем е, че не е достатъчно привлекателна, за да успее като актриса.
„Не съм някаква красавица. Когато бях млада това беше сериозен проблем, защото не бях достатъчно красива за ролите, за които други млади жени получаваха. Беше трудно, не само заради липсата на работа, а защото трябва да се справяш с начина, по който другите гледат на теб“, казва по-късно в Бейтс.
Постепенно трупа роли в театъра и киното и пробива в телевизията – основно в романтични сериали с няколко спорадични появявания и в по-големи продукции.
Пробивът ѝ в Холивуд идва през 1990 г. Тогава тя участва в хорорът „Мизъри“ по романа на Стивън Кинг. Филмът има огромен успех и носи на Бейтс редица награди, включително и „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добра актриса.
По-късно нейното изпълнение е поместено в 100-те най-добри в списъка с „Герои и злодеи“ на Американския филмов институт под номер 17 в списъка със злодеите. Година по-късно тя получава и „БАФТА“ за ролята си в комедията „Пържени зелени домати“.
Четири години по-късно е номинирана за нов „Оскар“, отново в екранизация по роман на Кинг – „Долорес Клейборн“. Този път обаче не получава най-ценната статуетка. През 1995 г. Бейтс минава и зад камерата в няколко телевизионни продукции.
Наградите не спират и през 1996 г. печели и втори „Златен глобус“ за ролята си в „Последна смяна“, където се въплъщава в образа на продуцентката на Джей Лено.
През годините Бейтс се справя с множество здравословни проблеми. През 2003 г. тя е диагностицирана с рак на яйчниците.
„Трябваше да спра да работя, защото бях на химиотерапия. Направо се оказах паднала на земята. Минах през девет курса на лечение, изгубих си косата“, разказва тя.
През 2012 г. признава, че е заболяла от рак на гърдата и ѝ се налага да премине през двойна мастектомия. Две години по-късно тя казва, че тази интервенция ѝ е донесла и лимфедема на двете ръце.
Още същата година тя става изявен говорител в борбата с лимфeдемата и защитата на правата на пациентите с подобно заболяване. Тя говори за проблема и набира средства, включително и през възможностите за лобизъм в Конгреса на САЩ.
„Опитвам се да живея за момента и да се наслаждавам на живота, всеки контакт с всеки човек, когото срещна. Не искам да звуча изтъркано, но съм благодарна, че съм жива. Майка ми имаше рак на гърдата, леля ми загина от него, племенницата ми го имаше. Имаме го в семейството.“
