Първо пропуска Парламентарната асамблея на НАТО в София, на която беше позволено на Украйна да удря военни цели в Русия. После се хвали, че е провалил общ призив на източноевропейски държави членки на НАТО за военна помощ за Украйна. Сега отказва да участва в срещата на върха на НАТО, на която се очаква да се потвърди единство и решимост в продължаващата подкрепа за Киев.
Позицията на българския президент Румен Радев по въпроса за непровокираната и агресивна война, която Русия води в Украйна, е отдавна ясна и последователна – тя се приближава до тезите на Кремъл. Напоследък Радев видимо използва международните си изяви, за да защитава външнополитическа позиция, различна от официалната за България.
Той все по-демонстративно се разграничава и от позициите на Европейския съюз и НАТО. Освен че е против изпращането на военна помощ за Киев, Радев твърди, че Западът е източник на потенциална опасност за България. По думите му всички държави от НАТО са „въвлечени във войната в Украйна“, а това крие риск от „ескалация“ и „ядрен Армагедон“.
Но защо го прави? Какво ни казва за Радев тази демонстрация?
Журналистът и политик Асен Агов, бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, определя поведението на Радев като „самоизолация“, а позицията му – като „вредна“ за България.
„Той злепоставя страната, мислейки, че по този начин трупа точки в някакъв мирен процес, който не съществува“, казва той пред Свободна Европа.
Според бившата посланичка на България в Съединените щати Елена Поптодорова Радев следва предварително начертана линия на поведение, центрирана във вътрешната, а не във външната политика.
Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов вижда по-голям проблем, от който Радев се възползва, за да манипулира общественото мнение. Това е липсата на публична позиция на България по темите от дневния ред на НАТО – въпроси, които се дискутират месеци преди срещата на върха. По думите на Шаламанов това дава възможност на Радев да „прави внушения, че има нещо смущаващо, нещо, което нарушава националните интересни на България“.
Какво всъщност стана
Преди дни правителството съобщи, че президентът Румен Радев и служебният премиер Димитър Главчев ще участват заедно в срещата на върха на на НАТО. Не каза обаче кой от двамата ще представя позициите на България по темите, които ще бъдат обсъждани на срещата. Не стана ясно и дали страната има единна позиция по темите от дневния ред и каква е тя.
На срещата на върха на НАТО всеки съюзник има по едно място на масата и всеки решава кой да представлява страната – това отговориха от НАТО на въпрос на Свободна Европа. От президентството, Министерския съвет и външното министерство до редакционното приключване на текста отговор на въпросите ни не беше получен.
Миналата седмица започнаха постепенно да се изясняват отговорите на тези въпроси. Правителство предложи на Радев да оглави делегацията и да изложи позицията на България пред съюзниците ѝ от НАТО. Главчев също каза, че Радев трябва да води делегацията, макар че според Конституцията Министерският съвет отговаря за външната политика.
Радев обаче отказа изобщо да отиде на срещата. Посочи и причина – не е съгласен с правителствената позиция, която трябва да защитава, за помощта за Украйна.
„Държавният глава не приема някои положения от приетите от Министерския съвет рамкови позиции, отнасящи се до ангажименти, които страната ни поема относно войната в Украйна“, се казва в съобщението за отказа от прессекретариата на държавния глава.
България няма публична позиция
Нито президентството, нито Министерският съвет съобщават какви точно са тези „рамкови позиции“. От двете институции не отговориха на въпроса на Свободна Европа по темата.
Мнозина политици призоваха правителството да публикува позицията.
„Надявам се всички да видим какво пише в този текст и да разберем защо той по никакъв начин не беше консултиран предварително с президента, защо има резерви да бъде представен и пред Народното събрание“, каза вицепрезидентката Илияна Йотова.
Позицията, гласувана от Министерския съвет, включва препотвърждаване на военната подкрепа за Киев, както и разбирането, че Украйна не трябва да бъде принуждавана да се отказва от свои територии в името на постигането на мир. Това съобщи лаконично правителствената пресслужба в петък.
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов каза, че позицията няма как да бъде публикувана, защото в нея има и секретна информация.
След седмица във Вашнгтон 32-те държави членки НАТО ще вземат решения за засилване на ролята на Алианса в координирането на военната помощ за Украйна. България е един от най-големите износители на оръжие за Украйна.
България си изпълнява задълженията като съюзник
„България си изпълнява задълженията като съюзник и то много активно и много полезно за алианса, всичко това става паралелно с [поведението на] президента“, казва Асен Агов.
Според Велизар Шаламанов обаче липсата на публична позиция е грешка. „Сигналите, които дава България, са, че има противоречие между правителство и президент и нежелание на парламента да се произнесе ясно по този въпрос“, казва той.
Шаламанов отбеляза усилията на Мария Габриел като външен министър да създаде външнополитическа стратегия на България. Не се стигна обаче до приемането ѝ от парламента, защото правителството на ПП-ДБ, подкрепено от ГЕРБ и ДПС, се разпадна.
„Тази стратегия преди срещата на върха във Вашингтон би била изключително важна, защото това щеше да консолидира българската политическа класа и обществото около нещо смислено и дългосрочно и щеше да пресече възможността на президента да злоупотребява с някои не дотам добре уредени въпроси в Конституцията“, казва Шаламанов.
По-добре, че Радев отказа
„За да намерим позитив в цялата картина, най-малкото няма да имаме тревоги за това, че България ще бъде с двойнствена позиция на срещата във Вашингтон“, каза Поптодорова.
„Иначе щяхме трепетно да чакаме как точно президентът ще редактира националната позиция, ако би бил официален говорител на България във Вашингтон.“
Според Поптодорова отгласът в чужбина на решението на България първо да изпрати двама висши държавници на срещата, а после и отказът на единия да участва „не би бил толкова голям“.
Това щеше да мине като някакъв куриозен щрих
„Всички имат достатъчно свои грижи на масата, за да се вторачат твърде много в българската вътрешна ситуация. Така че това щеше да мине като някакъв куриозен щрих“, каза тя.
Асен Агов нарече поведението на Радев „изолационна политика“, с която се присъединява към Орбан, Фицо, Иран, Северна Корея и другите лидери и държави, които в момента поддържат връзки с Кремъл.
„Сега президентът оставя Главчев сам да води делегацията, в което няма нищо лошо“, каза той.
Радев има право да откаже да иде на срещата на върха на НАТО, каза Шаламанов.
„Отиването му във Вашингтон би довело до скандални ситуации, които освен че злепоставят България, не биха били и в негов интерес“, каза той.
„Още повече, че ясно му беше показано след участието му в срещата на Б9 преди по-малко от месец, че е недопустимо той да използва международни форуми, в които представя България, за изразяване на лични позиции“.
Радев като обединител на единомишленици
Елена Поптодорова обаче вижда в поведението на Радев една предварително начертана линия с друга цел – „не толкова насочена навън, а изцяло обърната навътре“.
„Очевидно има достатъчно многоброен хор около него, който споделя тези виждания, та дори и по-радикални от неговите. Така че той обединява цялото кралско войнство“, каза тя.
„И ако досега сме имали някакви колебания дали Радев има случайни изненадващи действия или изказвания, както се е случвало в минало време, то сега всичко е ясно и предсказуемо. И е въпрос на разполагане в близкото бъдеще на следващите му стъпки, изцяло центрирани във вътрешната политика на страната“, добави Поптодорова.
Цялото му внимание, намерения и цели са обърнати във вътрешнополитически план.
