През нощта към имението се задава непозната жена, която стои пред портата и наблюдава къщата.
Жената изрича: „Тук съм, Яман, завърнах се!“. В този момент в градината е Зия и я вижда.
Зия изпуска саксията, която държи, и казва: „Майко…“. Тя се приближава към него, а той получава пристъп.
Зия започва да повтаря: „Мама е тук, мама е тук, мама е тук“, а непознатата побягва. Зия се затичва към оградата, но в този момент се появява един от охранителите.
В същото време Яман гали Сехер по раменете и я пита дали е добре. Тя потвърждава с половин уста. Яман й казва, че ако остане без дъх, той ще е тук, за да диша и заради нея.
В този момент Сехер си припомня момента, в който е стреляла в Яман. Тя се отдръпва от любимия си и не сдържа сълзите си.
Сехер започва да се обвинява, а Яман я прегръща и се опитва да я успокои. Той се примирява с това, че ще е нужно още много време, за да може тя да му се отдаде напълно – душевно и емоционално.
Зия озверява и се откъсва от ръцете на охранителя. Излиза на улицата и започва да търси майка си, но от нея няма и следа.
Яман дочува виковете на брат си и излиза от имението. Сехер го следва. Двамата разбират от охранителя за случилото се и тръгват да го търсят. Той обаче сякаш е потънал вдън земя.
След дълго обикаляне Сехер и Яман откриват Зия свит в една улица… Зия казва на брат си, че майка им се е завърнала.
Яман му казва, че майка им не съществува за тях, като му напомня, че ги е изоставила в детството.
Али започва да се държи дистанцирано с Дуйгу. В полицейското управление тя без да иска бута нещата от бюрото му и попада на колието.
Яман и Сехер връщат Зия в имението и го слагат да си легне. След това двамата се връщат в спалнята и заспиват прегърнати.
На сутринта Сехер се събужда, но не открива Яман до себе си. Тя излиза в градината и вижда как Яман наблюдава брат си, който копае в градината, гледайки право към портата, в очакване на майка си.
Източник: Telenovellas News
