Европейската комисия вече очаква всяка от страните членки на Европейския съюз (ЕС) да представи номинации за бъдещ еврокомисар. Писмото за това е изпратено и до България, а крайният срок за обявяване на кандидатури е един за всички – 30 август.
В София обаче никой не бърза. Правителството мълчи. Не се знае дори започната ли е някаква процедура по номинации. Не говорят по темата и парламентарно представените партии.
Това се случва, докато сондажите коя страна от ЕС какъв ресор да поеме в новия състав на Европейската комисия (ЕК) отдавна са в ход. В някои сфери вече дори са ясни и кандидатите. София отсъства от европейския разговор.
Министерският съвет е този, който трябва да излъчи претенденти за еврокомисар. Служебното правителство с премиер Димитър Главчев, което в момента управлява, отбягва въпроса. Ситуацията се разиграва на фона на подозрения – подклаждани от действия, че кабинетът е контролиран от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. Въпреки че Главчев е дългогодишен кадър на ГЕРБ.
В същото време фактът, че става въпрос за служебен кабинет, означава, че той не би следвало да взема подобни дългосрочни решения – като кой ще е българският еврокомисар в следващите пет години – без номинациите да бъдат обсъдени и координирани с партиите в парламента. Това каза пред Свободна Европа зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
Още преди седмици Свободна Европа изпрати въпроси до всички парламентарно представени партии по темата, но те не отговориха.
Свободна Европа неколкократно изпрати въпроси до Министерския съвет. На 30 юли оттам се позоваха на отговора на премиера Главчев от 23 юли, когато той отговаряше на въпроси на граждани и медии. Тогава министър-председателят каза, че преговорите за ресори в Европейската комисия, както и за кандидати за еврокомисари, още не са започнали.
„Ранен е етапът. Няма такъв разговор започнат“, каза Главчев.
Наистина ли е рано – Свободна Европа провери.
Краен срок 30 август
Думите на Главчев, на които правителството се позовава в отговора си до Свободна Европа на 30 юли, обаче са изречени два дни преди ЕК да изпрати писмо до страните членки с искане да представят кандидат-еврокомисари. Това се разбира от отговори на Комисията, която Свободна Европа попита дали процедурата по избор на следващи еврокомисари е започната.
„На 25 юли комисията изпрати писма до страните членки, в които иска от тях да предоставят имената на кандидати за постовете на комисари. Крайният срок е 30 август. По време на пресконференция след вота в Европейския парламент на 18 юли председателката [Урсула фон дер Лайен] обяви, че ще започне интервютата с кандидати в средата на август“, гласи отговорът на Франческо Трикарико, асистент на зам.-говорителя на ЕК.
Комисията очаква от държавите членки по две номинации за еврокомисар – мъж и жена. Така беше и преди 5 години при първия мандат на Фон дер Лайен.
Свободна Европа отправи въпроси към Министерският съвет и след тази информация от ЕК. До редакционното приключване на текста не получихме отговори.
На фона на случващото се в България, няколко страни членки на ЕС вече обявиха и своите кандидати за еврокомисари.
Премиерът на Чехия Петър Фиала написа на 24 юли, че правителството му единодушно се е съгласило да издигне за кандидат за еврокомисар министъра от кабинета Йозеф Сикела.
Финландският премиер Петери Орпо номинира депутатката Хена Виркунен, съобщи Евронюз.
Франция и Унгария казаха, че ще предложат за нов мандат досегашните си представители в ЕК – Тиери Бретон и Оливер Верхейи.
Мълчанието на партиите
Още преди седмици в някои български медии се появи информация, че и следващият кандидат за български еврокомисар ще бъде представител на ГЕРБ.
Във вторник Свободна Европа отново изпрати въпроси до партията на Бойко Борисов, но отговори отново няма.
Изпратихме питания и до представящата се за основна опозиция на ГЕРБ коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Преди месеци тя лансира за еврокомисар неуспелия в редица номинации депутат от коалицията Даниел Лорер, който опита да заеме овакантеното от Мария Габриел място на еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата и младежта през 2023 г.
От ПП-ДБ също не ни изпратиха отговор. От обединението не са повдигали и публично темата за евентуални преговори или консултации с правителството за предстоящи номинации и подбор на ресор за следващия български еврокомисар.
От встъпването на правителството на Главчев на власт няколко партии, включително и ПП-ДБ, го обвиняват в зависимости от Бойко Борисов и Делян Пеевски. Темата отново беше повдигната преди дни, след като правителството уволни областни управители – представители на ДПС, които малко преди това беше назначило. Общото между уволнените се оказа, че са на страната на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в спора му с Пеевски за бъдещето на партията.
Четирите еврокомисарки
От присъединяването си към ЕС до момента България е имала четирима еврокомисари. Всички те са жени, а три от тях са номинирани от ГЕРБ.
Между 2007 и 2009 еврокомисар по защита на потребителите беше Меглена Кунева. В този период в България управляваше тройната коалиция, в която участваше партията НДСВ на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Кунева беше неин представител.
Между 2010 и 2016 г. в състава на две комисии български представител беше Кристалина Георгиева, която първо беше с ресор международно сътрудничество, а по-късно зае поста по въпросите на бюджета и човешки ресурси. И двата пъти Георгиева беше издигана от правителства на ГЕРБ.
Между 2017 и 2023 г. еврокомисар от България беше Мария Габриел. Тя заемаше последователно ресорите цифрова икономика и цифрово общество, а по-късно иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. Тя също беше номинация на ГЕРБ.
Нейното място зае Илиана Иванова, която е бивш евродепутат от ГЕРБ. Това се случи във времето, в което управляваше кабинетът на Николай Денков, подкрепен от ГЕРБ и ПП-ДБ, в което Габриел беше вицепремиер.
Правителството на Димитър Главчев встъпи в длъжност в началото на април 2024 г., след като кабинетът с премиер Николай Денков подаде оставка. Главчев – дългогодишен депутат от ГЕРБ, бивш председател на парламента, след това избран за председател на Сметната палата, беше избран от президента Румен Радев за служебен министър-председател.
Държавният глава трябваше да избира човек за поста сред ограничен кръг от кандидати, както го задължават промените в конституцията от края на 2023 г., гласувани от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
