Полът, самоопределянето и мястото им в спорта продължават да са фокус на Олимпийските игри в Париж и след церемонията по откриването им. Общественото противопоставяне обаче нараства.
До това се стигна, след като Международният олимпийски комитет (МОК) допусна Имане Келиф от Алжир и Лин Ю-тинг от Тайван да вземат участие в боксовия турнир за жени.
Решението породи сериозна полемика, защото година по-рано, по време на световно първенство по бокс, двете бяха отстранени заради резултати от тестове. Според Международната асоциация по бокс (IBA), която тогава ги отстранява, ДНК тестовете им са показали XY хромозоми, т.е. мъжка полова хромозома.
Според МОК резултатите засичат само съдържание на тестостерон над нормата. От международния комитет обаче отказват да дадат детайли за това как отсяват състезателите по пол, особено в случай, в който има спор по темата.
Действията на организаторите на Олимпиадата получиха сериозни критики от медиите и от някои от страните участнички в боксовия турнир, които могат да се окажат пряко повлияни. С позиция срещу решението на МОК излезе и Българският олимпийски комитет (БОК).
Критиките в медиите масово са придружени с непълна, неточна или невярна информация.
Цялата тази ситуация предизвика вълна от възмущение в социалните мрежи и фалшиви новини, след като в първия мач на Келиф в Париж съперничката ѝАнджела Карини от Италия се отказа след само 46 секунди. Италианката получи няколко тежки удара и прекъсна двубоя. След него тя отказа да поздрави Келиф и се разплака на ринга.
„Разбита съм, защото съм боец, учили са ме да съм воин. Винаги съм се старала да се държа с чест и винаги съм представлявала страната си лоялно“, каза Карини след края на мача и добави, че решението дали алжирката да участва не е нейно.
Допускането на Келиф и Лин на Игрите е противоречиво и засяга управлението на световния спорт, решенията на Международната асоциация по бокс, както и сложната и изпълнена с конфронтации тема за това кои атлети могат да бъдат допускани в състезанията за мъже и жени.
До момента МОК не успява да се справи с това да даде ясна и изчерпателна информация, която да разсее или потвърди съмненията за компрометирана честност на олимпийския турнир по бокс.
Свободна Европа събра информацията по случая до момента.
Кои са Келиф и Лин
Имане Келиф и Лин Ю-тинг от години участват в боксовите състезания за жени. Не съществуват публични данни някоя от двете да е била мъж и впоследствие да е сменила пола си.
Кариерата на Имане Келиф започва през 2018 г., когато тя за пръв път участва на световно първенство, което е организирано от AIBA (предшественик на IBA – бел. ред.). Тогава тя завършва на 17-о място. Участва и на още едно световно първенство през 2019 г., както и на Олимпийските игри в Токио, които се проведоха през 2021 г. На тях състезателката отпада на 1/4-финалите.
През 2022 г. идва най-големият ѝ успех – на световното първенство в Истанбул Келиф достига до финал, където е победена от състезателка от Нидерландия.
Така се стига до 2023 г., когато боксьорката е отстранена от световното първенство на IBA.
Кариерата на Лин Ю-тинг е значително по-успешна. През 2018 г. и 2022 г. тя става световна шампионка, а през 2019 г. печели бронзов медал от първенства, организирани от IBA.
И тя участва на Олимпиадата в Токио през 2021 г., но няма сериозен успех.
Въпреки че IBA и МОК години наред допускат двете състезателки до водещите си събития, през 2023 г. и двете са отстранени от световния шампионат за жени в Ню Делхи, организиран от IBA.
Тогава президентът на IBA – руснакът Умар Кремльов, казва следното за отстраняването им, цитиран от ТАСС:
На база на резултати на тестове, беше доказано, че те имат ХУ хромозоми
„На база на ДНК тестове ние идентифицирахме няколко състезатели, които са опитали да излъжат колегите си, като са се представили за жени. На база на резултати на тестове беше доказано, че те имат ХУ хромозоми. Тези атлети бяха изключени от състезанието.“
В сайта на МОК обаче като причина за отстраняването на двете атлетки от световното първенство е посочен тест за съдържание на тестостерон.
След решението на МОК отпреди дни от IBA излязоха с позиция по случая. В нея има и критика срещу решението на организаторите на Игрите в Париж да допуснат двете състезателки до боксовите състезания.
Двете спортистки не отговарят на изискваните необходими критерии за допустимост и е установено, че имат конкурентни предимства пред други състезателки
„Трябва да се отбележи, че спортистите не са били подложени на изследване за тестостерон, а са били подложени на отделен и признат тест, като спецификата остава поверителна. Този тест убедително показа, че и двете спортистки не отговарят на изискваните необходими критерии за допустимост и е установено, че имат конкурентни предимства пред други състезателки“, пишат от IBA. И подчертават, че решението е взето на база на тестове от световните шампионати през 2022 и 2023 г.
От асоциацията допълват, че Лин не е оспорила решението на IBA, а Келиф първо е оспорила, но впоследствие се е отказала да обжалва.
Защо двете са допускани на подобни състезания от същата федерация по-рано не става ясно от съобщението.
Защо има разлика в решенията на МОК и IBA
Обстоятелство, което допълнително усложнява въпроса около двете състезателки, е разделението между МОК и IBA. Олимпийският комитет отне членството на боксовата асоциация през юни 2023 г.
Това се превърна в първия случай за 123 години, в които МОК изхвърля управително тяло на световен спорт от състава си.
Този спор започна през 2019 г., когато МОК спря да припознава IBA като управляващ орган на световния аматьорски бокс и отне правото на организацията да организира боксовия турнир на игрите в Токио.
Така МОК се оказа организатор на боксовите състезания на последните две олимпиади.
През 2021 г. от комитета приеха рамка за „Справедливост, включване и липса на дискриминация на база на половата идентичност и половите различия“, която е създадена след консултации с над 250 атлети и ключови заинтересовани страни.
В нея се изтъква, че нито един атлет не трябва да бъде включван или изключван от участие на база на разновидността на пола си. Ключов е и подходът, „базиран на доказателства“.
Ако срещу участието или неучастието на даден атлет има контестация, МОК оставя възможност това да бъде оспорено пред международния спортен съд в Лозана.
Тази рамка обаче не включва детайли за начина, по който комитетът гарантира равенството. В същото време тя няма силата на правилник – т.е. закон – в рамките на спортните състезания.
Хромозоми, хормони, интерсекс и спортът
Именно противоположните решения на IBA и МОК са в центъра на спора за допускането на Имане Келиф и Лин Ю-тинг до Олимпиадата, защото се поставя под съмнение честността в олимпийския турнир.
Ако се приеме решението на IBA, то в центъра е наличието на XY хромозоми при двете боксьорки.
XY са хромозомите, с които се раждат мъжете, а ХХ са хромозомите, с които се раждат жените. При под 1% от населението обаче се наблюдават нарушения на половото развитие, причинено от дефекти при гена или хормонална нестабилност. В тези случаи хората не се развиват като типичните представители на пола си.
На база на горното, голяма част от медиите, включително и в България, излязоха със заглавия, според които на Келиф и Лин е разрешено да участват в олимпийските боксова програма за жени като трансджендър атлети. Това обаче не е вярно.
Трансджендър е полова идентичност. При нея биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, не съвпадат. Транс жена е човек с идентичност на жена, родена в тяло на мъж, пише Светла Енчева в сайта си Gender.land.
В случая с двете боксьорки обаче не става въпрос за това. Те не са транс жени. Появиха се твърдения, че са интерсекс хора. При тях полът не може да бъде еднозначно определен и това не е въпрос на полова идентичност, а на биология.
Ако се приеме обяснението на МОК, то наличието на определени нива на тестостерон е ключовото по казуса.
Фондацията за женски спорт, основана през 1974 г. от американската тенисистка Били Джийн Кинг, пише, че заради „разнообразието от състояния, които попадат под определението интерсекс, не е нито възможно, нито подходящо“ те да се генерализират.
По отношение на това дали подобно състояние дава предимство, от организацията казват, че отново интерсекс състоянието не може да се генерализира, което важи и за съдържанието на тестостерон, както и за начина, по който тялото реагира на него.
„Други интерсекс състояния могат да дадат на жените атлети нетипични количества или реакции към тестостерон и това може да предизвика притеснение за евентуалното им предимство в състезания“, пишат от Фондацията по женски спорт и добавят, че в същото време „не е уместно да се изтъкват като източник нивата на тестостерон, които може да са повишени поради интерсексуално състояние на конкурентно предимство, което следва да се измерва и контролира“.
„Спортът е разделен на две категории – мъжки и женски, които се различават ясно и са лесно разбираеми. Природата обаче не е такава. Политиките, определящи допустимостта на спортистите за мъжки и женски спортове, не трябва да претендират, че полът на всеки спортист се вписва точно в една от двете кутии“, заключват от организацията.
Трансджендър и интерсекс атлети
Решението на МОК предизвика недоволство на част от участничките на игрите. Австралийската боксьорка Катлин Паркър, която се състезава в категория до 75 кг., каза, че има сериозни притеснения за решението.
„Не съм съгласна това да се разрешава, особено в бойни спортове, защото може да бъде изключително опасно. Не е като да не съм правила спаринги с мъже преди, но това е опасно в бойните спортове и трябва да се разгледа сериозно“, каза тя.
След мача между Келиф и Карини в четвъртък, премиерката на Италия Джорджа Мелони каза, че не мисли, че атлети с мъжки генетични характеристики трябва да се състезават срещу жени.
„Това не е защото някой иска да дискриминира друг, а за да се защитят правата на жените атлети, за да могат да се състезават на равни начала“, каза Мелони.
От МОК излязоха с позиция, че Келиф и Лин от години са част от боксовите състезания и не са се появили за първи път на игрите в Париж.
„Те са жени по паспорт“, каза говорителят на МОК Марк Адамс. Той отказа да даде подробности, но подчерта, че и двете отговарят на правилата да се състезават в женския боксов турнир. Не стана ясно обаче на какви тестове са били подложени двете състезателки.
БОК излезе с позиция, че е изразил протест за решението на МОК и потвърди аргументите на международната организация. От българската организация подчертаха, че са провели разговор с председателя на Групата за Париж 2024 на Медицинската и научната комисия на МОК д-р Роалд Бар.
Твърдо сме решени да отстояваме правата не само на българските, но на всички състезателки
„Твърдо сме решени да отстояваме правата не само на българските, но на всички състезателки, които ще бъдат потенциално ощетени от участието на представители на другия пол в надпреварите на жените. Наред с това изразяваме своето притеснение за здравето на състезателките, тъй като е научно доказано, че ударите на мъжете са много по-силни от тези на жените“, пишат от БОК.
Атлети с интерсекс състояния са участвали на Олимпийски игри в продължение на десетилетия, а част от случаите датират още от 30-те години, пише Националната медицинска библиотека на Съединените щати. Проверката на пола на атлетите пък е въведена през 60-те години и еволюира и до днес.
Заради все по-голямата възможност за промяна на половата идентичност в последното десетилетие въпросът за достъпа на трансджендър атлети до състезанията на жени все по-често се повдига.
На игрите в Токио за пръв път имаше участие на транс жена. Това беше щангистката Лурел Хъбард, която не успя да направи нито един успешен опит по време на състезанието.
В същото време в т.нар. контактни спортове и особено в бойните спортове, световните асоциации, които ги управляват, ограничават участието на транс жени или засилват контрола. Причината, която изтъкват най-често, е здравето на противничките им.
