За Иван не е обичайно да следи парламентарни дебати. Особено по време на ваканция.
Работата на българското Народно събрание в сряда го сварва именно по време на почивка, далеч от София. И Иван се озовава прикован към телефона си – следи дискусията по една конкретна точка, предложението на „Възраждане“ за забрана на „ЛГБТ пропаганда“ в училище.
Започва се с дълги разисквания, първо четене – законът минава, следва извънредно бързо второ четене – законът е окончателно одобрен, чуват се ръкопляскания в залата, а Иван не може да повярва, че това, което наблюдава в телефона си, наистина се случва.
Защото Иван е лично засегнат – той не просто е хомосексуален, но е и преподавател в българско училище.
„Бях в тотален шок, че това нещо се прие“, казва той пред Свободна Европа.
„И още съм в пълен шок“.
Иван е един от многото представители на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални) в България, които са избрали учителската професия. След приемането на закона, който пряко ги засяга, Свободна Европа опита да се свърже с такива хора. Повечето обаче отказаха да говорят, един се съгласи, но само при условие за анонимност.
Причината е стигмата, заради която повечето ЛГБТ хора в България продължават да държат сексуалната си ориентация в тайна дори от най-близките си роднини, приятели, работодатели.
Случаят на Иван е огромно изключение. Той от години е открит за сексуалната си ориентация, включително и пред колегите си от училищата, в които преподава. Има съпруг, с когото е сключил брак в Дания, двамата имат и дете.
Бракът му обаче не е признат в България, която е една от малкото страни в Европейския съюз, която не дава еднакви граждански права на хомосексуалните и хетеросексуалните хора. Миналата година съдът в Страсбург задължи България да създаде правна рамка, която да признае еднополовите връзки.
Но това все още не се е случило. Към момента България остава сред страните, в които правната реалност не просто не съответства на живия живот, а даже го отрича. Точно тази логика на отричане на действителността следва и новопрокараната забрана на нещо, наречено „ЛГБТ пропаганда“.
Шокът и въпросите, които идват след него
Иван е учител по математика. Започва да преподава преди 11 години, след като завършва висшето си образование в Шотландия и попада на програмата „Заедно в час“.
Тя се опитва да привлича нови хора към учителската професия и да подобрява образователната среда.
Сега Иван, който е на 34 години, е сред малцинството млади учители в България. Работи в частното училище „Роналд Лаудер“ в София, където преподава на гимназиални класове. Преди това е бил и учител в прогимназия.
Казва, че за всички тези години е имал само една ситуация на по-негативно отношение от страна на родители, свързано със сексуалната му ориентация. Отбелязва обаче, че случаят му не е универсален – помага това, че външният му вид не попада в изтъркания стереотип за хомосексуален мъж, но най-вече причината е в откритостта му и в спокойния начин, по който приема всякакви въпроси за себе си.
Това, че има семейство с друг мъж, винаги е било известно на директорите на училищата, в които е работил. Той носи халка и затова често му се случва колеги, но и ученици да го попитат за „съпругата му“.
„Винаги им казвам, че имам съпруг. Не е нещо, което крия. Реакцията обикновено е изненада, но нищо повече“, разказва Иван.
След приемането на забраната за „пропагандиране на нетрадиционна сексуална ориентация“ в училищата обаче, Иван не е сигурен какво ще се случи с подобни въпроси.
„Какво ще стане отсега нататък, когато ме попитат? Аз имам ли право да кажа истината, че имам съпруг, или трябва да излъжа?“, пита той.
С колеги обсъждат и множество други хипотетични ситуации:
„Ако дете каже в училище, че има две майки или двама бащи, това нарушение на закона ли ще е? Ако директор иска да наеме учител, който е открито хомосексуален, това нарушение ли ще е?“
Иван казва, че след първоначалния шок от решението е обзет от именно такива въпроси. Причината е в напълно неясната и широка формулировка на забраната, която вече беше остро разкритикувана от юристи и експерти.
Още преди законовите промени да стигнат да гласуване, от министерството на образованието казаха в свое становище, че толкова неясни текстове ще породят проблеми – защото от тях изобщо не се разбира какво е допустимо и какво не.
В четвъртък и от организацията „Национална мрежа за децата“ (НМД) излязоха с позиция, че неяснотата на разпоредбите създава предпоставки за тяхното противоречиво и произволно прилагане.
„Нищо не пречи да бъдат използвани като средство за натиск срещу всеки човек и гражданска организация. Така от новата учебна година всеки ученик, родител или учител ще може да бъде преследван и унижаван заради „различна сексуална ориентация“, посочиха от НМД.
„Някакви думи са сложени там, но те са толкова общи, че всичко може да влезе в тяхната категория за „пропаганда“. И не ми е ясно какви ще са ефектите върху мен“, казва и Иван.
Увеличаване на насилието
Един от ефектите, от които Иван се опасява, е свързан със самите ученици. При налагането на забраната в парламента не беше даден нито един пример за конкретно училище, в което е установено, че се прокарва „ЛГБТ пропаганда“.
За сметка на това съществуват систематични данни за тормоза и насилието, с което ученици, които са хомосексуални или са набедени за такива, се сблъскват. В проучване на Агенцията на ЕС за основни права от 2024 г. 72% от анкетираните ЛГБТ хора от България посочват, че са били обект на тормоз в училище на основата на сексуалната им ориентация или полова идентичност.
През годините има и множество случаи на физически нападения на деца срещу други деца само защото те, според нападащите, са изглеждали като „ЛГБТ“.
Според Иван със забраната този тормоз само още повече ще се увеличи.
„Защото хората, които тормозят на този принцип, по този начин ще се почувстват още по-овластени и защитени. С приемането [на анти-ЛГБТ закона] все едно им казваме: продължавайте да правите това, което правите“, посочва Иван.
Това не са само негови теоретични разсъждения. Експерти, юристи, активисти, протестиращи вече казаха, че това ще доведе до нормализиране и скок на агресията срещу деца, приемани за „различни“.
От Националната мрежа за децата отбелязаха, че законовите промени „отричат съществуването на цяла група деца, пряко нарушавайки както техните права, така и правото на всяко дете да живее без насилие“.
Нещо повече, от организацията припомниха, че в България над една трета от децата съобщават, че са подложени на унижение и обиди в училище (УНИЦЕФ, 2021 г.). На този фон „отричането на съществуването на цяла група деца и налагането на непоносимост и неприемане към тях ще доведе до нарастване на случаите на насилие, самоубийство и самонараняване, без дори да можем да оценим вредите за психиката на всички деца“, казаха от НМД.
Какво следва
Всичко това създава у Иван множество опасения – лични, но и изобщо за бъдещето на българското образование.
Той не е сигурен дали вижда себе си като учител в подобна, а евентуално и още по-враждебна среда. Според него сега наложената забрана е вероятно само първа стъпка от още по-антидемократични мерки по модела на Русия и Унгария, откъдето е вдъхновен и законът на „Възраждане“.
„Това, което ме притеснява, е, че аз не знам какво да очаквам. Защото всеки един човек има праг на търпимост“, казва 34-годишният учител.
„Ако започнат да се случват още неща, още ограничения, е възможно да започна да мисля да емигрирам. И преди съм си го мислил, но тук вече ме удрят много лично – мен и областта, в която се развивам“, добавя той.
Другото му притеснение обаче е свързано изобщо с развитието на образованието в страната. По дефиниция училището е мястото, където децата трябва да се научат да мислят и то да мислят критично – затова не трябва да има теми табу, а да има множество гледни точки.
Със забраната на „пропаганда“ по ЛГБТ теми обаче се случва точно обратното. По думите на Иван антидемократични партии като „Възраждане“ отдавна проповядват идеи като тази за един „правилен“ учебник по предмет, за една единствена гледна точка, и тази посока е плашеща.
„За мен основната цел на училището е да те провокира. Не е да ти каже какво да мислиш“, отбелязва Иван.
