Минаха 15 дни, откакто Украйна навлезе в Русия, а от Москва не се чуват нито призиви за отпор на врага, нито заплахи.
От сайта на Кремъл не може да се разбере, че страната е нападната от чужда армия. Путин е коментирал нахлуването на Украйна в общо две изказвания и го определя с думите „ситуация“ и „мащабна провокация“. Нито определенията, нито изразената от Путин емоция, нито времето, което президентът е отделил публично на темата, съвпадат с мащаба на събитията.
Това означава, че Путин е уплашен, казват анализатори от Русия, които днес са в изгнание. Това се случва в средата на третата година от войната, която Русия започна срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.
Откакто Путин е президент, той е реагирал така на всяка криза, дори и на такава, която е с много по-малък залог от сегашния. Моделът му на поведение се свежда до пълна тишина, докато не се увери, че е отминал пикът на общественото възмущение и на опасността за него лично.
Има и предположение, че в моменти на криза Владимир Путин не просто се крие от хората, а и зад кулисите не издава конкретни указания за справяне с проблема. Че той не чертае стратегии пред най-близкото си обкръжение, а просто казва да се реши проблемът и изчезва от полезрението. За това има няколко примера в миналото, но за тях след малко.
Как започна всичко
Украйна изненадващо навлезе на руска територия на 6 август. Това стана в Курска област, където към 22 август Киев държи вече над 1200 кв. км, превзел е над 90 населени места, свалил е руските знамена от официалните сгради и е издигнал украински.
Десетки военни експерти прогнозираха, че Киев ще напредва бавно и че може да е принуден бързо да напусне руска територия. Други прогнози нямаше, а тези не се оправдаха. Украйна продължава настъплението си в Курска област, макар и с по-забавено темпо.
Русия да почувства какво извършва вече две години и половина
Украинският президент Володимир Зеленски каза, че страната му няма намерение да си присвоява руска територия. Той добави, че иска Русия да почувства какво извършва вече две години и половина на украинска земя.
Но каквито и да са намеренията му, фактът не се променя – най-голямата страна в света е нападната от чужда армия. Това не се е случвало на Русия в цялото време на модерното ѝ 33-годишно съществуване – след разпада на СССР през 1991 г.
Как реагира Путин
Руският президент реагира около 30 часа след началото на украинската офанзива. Той свика съвещание, изслуша неверни доклади, че руската армия е изтласкала обратно украинската и определи уж отблъснатите действия на Киев като „поредна провокация“. Повече не е повтарял този израз.
Следващото му определение е „ситуация“, за 15 дни е произнесъл думата три пъти.
На 20 август добави още едно определение – „престъпления“, които се извършват в Курска област.
В цялата реакция липсва нещо, което Москва обикновено казва, ако се чувства заплашена на украинския фронт: заплахата с ядрено оръжие.
Путин, външният министър Сергей Лавров или зам.-председателят на Съвета по сигурността Дмитрий Медведев са отправяли повече от 10 пъти пряка или скрита заплаха, че Русия може да употреби ядрено оръжие. Така беше още в самото начало на войната, когато се обсъждаше дали Киев не би могъл да получи поне някакво оръжие от чужди държави.
После същите заплахи се чуха, когато се обсъждаше приемането на Украйна в НАТО, когато Киев си отвоюва Херсон, когато Русия обяви за свои 4 украински региона, когато Западът обеща на Украйна самолети F-16, когато Франция допусна да изпрати на фронта свои военни.
Сега се случва нещо по-лошо за Москва, защото украинската армия е вече в Русия като свършен факт, а не просто прави планове за бъдещи действия. Но Русия не отговаря със заплахи. Няма и призиви за сплотяване на народа, нито публични обещания, че врагът ще бъде унищожен.
Става точно обратното – президентът Путин пътува извън столицата и страната, коментира Близкия Изток с Махмуд Абас (на 13 август), проверява реколтата от ябълки в Кабардино-Балкария, оглежда макет на нов район в Чечня, който ще носи неговото име (на 20 август), здравето на руските деца (на 21 август).
Среща се и с майките на децата, загинали преди 20 години по време на терористично нападение в Беслан, на която обърква броя на убитите и отклонява въпроси за това защо съдебното дело не е приключило. Но сравнява терористите с украинския „неонацизъм“.
Къде е Путин по време на кризи
Руският президент традиционно бавно реагира на кризи, казва руската политоложка Екатерина Шулман. Тя напомня първия случай, когато Русия установява това – моментът, в който подводницата „Курск“ потъва в Баренцово море със 118 души на борда. Това става през август 2000 г., когато Путин е президент едва от 8 месеца и е излязъл в лятна ваканция. Западни държави предлагат на Русия помощ, за да се спасят поне част от моряците в подводницата. Вместо това Путин просто мълчи 5 дни, няма го, не вдига телефона. Допуска помощта чак когато е твърде късно.
По-пресен случай е неговата реакция на т. нар. „щурм на Пригожин“. През юни 2023 г. паравоенният командир Евгений Пригожин тръгва към Москва с цялата си частна армия, без да среща съпротива по пътя си. Той казва, че иска да се разправи с руския министър на отбраната и командващия на Генералния щаб, които, според него, ръководят зле войната. Пригожин сам спря насред пътя, а месеци по-късно плати с живота си за идеята да превзема Москва. Но въпросът е къде беше Путин, докато все още се развиваше най-сериозната атака срещу властта му. Нямаше го. И сега го няма.
