Чаша кафе, бутилка вода, царевични пръчици и две наденички. Това е обедното меню на Зикри Солак и адаша му Зикри Зикри. Седнали са на сянка в центъра на село Пристое, община Каолиново и нищят особеностите на политиката в Делиормана.
Селският площад е почти пуст. Малкото местни, които доскоро са си приказвали на групи, са се изнесли скоростно при появата на журналист.
Двамата Зикри обаче имат друга нагласа – не само, че не се плашат да говорят, ами убеждават и целия персонал на местния магазин да позира за снимки.
На отсрещния ъгъл има друг магазин, с други маси за кафе, но там е „лагерът на Пеевски“.
64-годишният Зикри Солак е стар привърженик на Ахмед Доган, нарича се доганист, и държи това да се знае. Макар че на последните 3-4 избори не е гласувал. „Нещо не ми харесваха действията „горе“ [в ДПС], но сега 100 процента излизам да гласувам! За Доган, естествено!“, казва той разпалено.
Неговият съименик Зикри Зикри е с 20 години по-млад и също е доганист.
Говорим си в трудно за района време – най-популярната партия ДПС се е разцепила на две, а на изборите на 27 октомври отиват „две депесета“ – едната е на създателя на формацията Ахмед Доган, а другата – на бизнесмена Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
Каолиновското село Пристое е емблематично място за българските турци. През май 1989 г. тук започва първата организирана протестна демонстрация срещу насилствената смяна на имената, предприета от комунистическия режим.
Затова Пристое е едно от местата, на които ДПС всяка година организира чествания в памет на майските събития. По традиция в селото идваше цялото ръководство на ДПС, начело с почетния председател Ахмед Доган.
Но сега община Каолиново е „на Пеевски“.
Преди дни Ахмед Доган спомена изрично Каолиново като място, в което „наши [на ДПС] кметове репресират наши хора“. Другият му пример беше от Джебел, област Кърджали.
Какво е ДПС за този район
И двамата мъже, които обядват с вода и наденички, са преживели кошмара на насилственото преименуване, а после и на прогонването на мюсюлманите през 80-те години, което комунистическите власти наричат „възродителен процес“. Помнят го и всички по-възрастни жители на селото.
Днес ги притеснява това, че около тях отново има и страх, и натиск.
Зикри Солак е бил на 28, а Зикри Зикри – само на 10 години, когато през 1989 г. тръгват в колони от родното си Пристое към турската граница.
Тогава в района им идват въоръжени хора, издават им бързо паспорти за пътуване в чужбина и ги приканват да напуснат страната. Хората вече са протестирали срещу отнетите си имена, а срещу тях вече са стреляли. Има убити. Мюсюлманите, които под натиск напускат България, по-късно виждат имуществото си разпродадено на безценица или обрано. Виновните от БКП, замислили всичко това, умират, без да стигнат до съд и присъда.
„[Бяхме] младо семейство с четирима стари хора – моите и на жена ми родителите – и тръгнахме за друга държава без нищо. Разпродадохме всичко на безценица, бях занулен тотално! И физически, и психически, и финансово“, казва Зикри Солак.
След три месеца в Турция те са принудени да се върнат обратно, защото се ражда първото им дете. „И пак започнах от нулата. Добре че поне къщата ми беше останала, защото нямаше кой да я купи. Ама си намерихме къщите обрани до шушка, даже старите печки и лампите бяха изнесени. Затова не искам да изживея още един път такова изселване!“, натъртва Солак.
Той посочва с ръка към края на селото: „Ей там, на влизане в Пристое има една паметна плоча, да напомня откъде е тръгнал протестът [на българските турци]. Преди 35 години хората оттук тръгнаха да си търсят правата и свободата. Не искам да я изживея още един път онази 89-та!“, повтаря 64-годишният мъж.
Община Каолиново през лятото на 2024
След разкола в ДПС от юли 2024 г. община Каолиново е „на Пеевски“. Общинският кмет Нида Ахмедов първи от управниците на ДПС в Шуменска област мина в лагера на Делян Пеевски и сега е неговото „острие“ в региона.
Нида Ахмедов е шести мандат кмет от ДПС и е несменяем управник на Каолиново още от 2003 г. Това означава, че дължи нещо на Доган, който лично одобряваше кандидатурите по места. Но сега силите са се разпределили по друг начин.
В началото на лятото каолиновските депесари овладяха областния партиен съвет, след като беше отстранена Айсел Руфат – дългогодишна председателка на ДПС-Шумен, вярна на Доган.
През юли, докато всички общински организации на ДПС от региона декларираха подкрепа за Доган, областният съвет на партията се обяви в подкрепа на шуменския депутат Хамид Хамид, който е от групата на Пеевски. И макар че позицията на областното ръководство предизвика гнева на редовите депесари, още тогава се разбра колко е важно кой „държи върхушката“. Важно е и какво точно означава да „държиш върхушката“.
Пеевски и другата страна на площада
Пред съседния магазин, в „лагера на Пеевски“, седят собственикът на магазина Ахмед Титов и безработният Ерджан Мехмед. На въпроса кого ще подкрепят на изборите, Мехмед отговаря: „Зависи от наклона“. На въпроса кой дава наклона, мъжът отговаря директно: „Ами общинският кмет“.
„Щом са доволни от общинския кмет, хората ще го подкрепят“, обясняват двамата събеседници. Изречението обърква, защото на 27 октомври предстоят парламентарни, а не местни избори. Ерджан Мехмед обаче настоява именно на своята логика и диалогът с него протича така:
– Аз гласувам за [кмета] Нида Ахмедов, значи съм за Пеевски. Щом кметът е казал, и аз съм там.
– А какво е направил Пеевски за вашето село?
– Не че е направил нещо, ама аз съм за кмета. Мен депутатите много не ме интересуват.
– Е този кмет нали Доган го издига шест мандата подред?
– Няма значение. – намесва се и собственикът на магазина. – Каквото каже кметът, защото аз си върша работата с общината. Ако имам работа с общината, отивам там, не ходя в София. Ние сме за общинския кмет, защото той ни помага, той ни съдейства за всяко нещо. В София големите да се оправят, ние гледаме тук да ни е спокойно.
Тази част от разговора ни приключва със заключението на Ахмед Титов: „когато два лъва се бият, малките трябва да стоят настрани“.
Говорим така, докато селото е притихнало, но изведнъж на терена навлиза автобус с надут клаксон. Спира на площада и го изпълва с хора и куфари.
Това са местни жители, които се връщат от гроздобер от Франция, обясняват мъжете. Казват, че сега виждаме само първата група, която вече е изкарала „1000-1200 евро за зимата“. Инак се чакат 25-30 автобуса.
Привържениците на Пеевски използват този пример, за да кажат, че никой не заплашва хората с това, че ще им отнеме работата, ако не гласуват „правилно“. „Работа има навсякъде. Като не му харесва на някой, взема си багажа и заминава. Хората вече видяха свят и не ги е страх, особено младите!“
Доганистът Зикри Солак коментира сцената с автобуса по друг начин: „Смятай колко души се изнасят, пътуват по 5 дни до Франция и обратно, за да изкарат някой лев. От години ходят да берат грозде, в кал, в дъжд“.
Превзетата „върхушка“ в област Шумен
Днес, в самия край на септември, към лагера на Пеевски са минали всички общински кметове на ДПС от Шуменска област – на Венец, Върбица, Никола Козлево и Каолиново, които от десетилетия се определят като „крепости“ на движението, създадено от Ахмед Доган.
„Минават към Пеевски, ама под натиск“, убедени са редовите депесари. Под „натиск“ те разбират проверки на бизнеса – кога основателни, кога не, но във всички случаи „поръчани от Пеевски“.
Зикри Солак напомня един случай, с който са били сплашени всички противници на Пеевски: в Минерални бани, Хасковско, беше арестуван кметът.
Шуменските кметове на ДПС имат зад гърба си поне по 4-5 мандата и все ще се намери за какво да ги обвинят, ако не са с Пеевски, убедени са депесарите. Изключение прави кметът на Никола Козлево Ибрахим Исмаил, който беше избран миналата есен и още няма натрупан „лош“ багаж, но пък там се даваха много пари на изборите и сега тези пари трябва да се отплащат“, казва Солак
Той дава пример: „Хората от с. Вълнари разправяха, че там гласът е стигнал 250-300 лева“.
За Солак нещата в ДПС-Пеевски се развиват така – „върхушката“ натиска кметовете, а кметовете натискат хората. Натискът предизвиква страх и кризи в семействата. Но той е убеден: „въпреки натиска Доган ще ги бие“.
Той дава примери за разкол в семействата:
„Един действащ кмет баща му го предупредил да не иска насила гласове за Пеевски. Ама натискат ме, обяснявал синът. Като те натискат, ще напуснеш, но няма да се излагаш и да караш хората насила да гласуват, тропнал бащата. На една кметица пък мъжът й се тюхкал как да натискат хората за Пеевски. Досега, викал, 30 години агитирахме за Доган, ако не беше Доган, още щяхме да сме в калта, сега как да им говорим против Доган“, казва Солак.
Запитани за конкретни примери, с които лично са запознати, двамата доганисти казват: „[Община] Венец е под голям натиск, Върбица е под много голям натиск, заплашвали са кметовете заради бизнесите им“.
Община Венец, област Шумен
В съседната община Венец „оперативката“ традиционно е пред кметството. На обичайното място на каменния парапет пият кафе двама мъже, които се оказват от групата на негласуващите. Ердинч Бейтула от с. Климент и Джевдет Юсуф се заричат, че няма да гласуват нито за Доган, нито за Пеевски, макар че са депесари.
„От миналата година спрях да гласувам, защото не ми харесва тяхната политика, нито на Доган, нито на Пеевски“, заявява откровено Ердинч Бейтула. Казва, че „са много крадливи всичките“.
Мъжът се занимава със земеделие и животновъдство, гледа около 30 крави и телета и казва, че от 4 ч. сутринта е в оборите и мръсотията. „Но в България трудът и земята нищо не създават! За 30 стотинки хората си дадоха житото, млякото ми го изкупуват по 75 стотинки за литър, а толкова струва половин бутилка вода“, възмущава се Бейтулла. Той е сигурен, че „ще има и други стари избиратели на ДПС, които няма да гласуват“.
На въпроса каква е вината на ДПС, Бейтула все пак си защитава партията: „Тя партията не е виновна, виновни са тези вътре, дето я ръководят!“. На въпроса на кого е сега ДПС, двамата мъже отговарят като повечето от Делиормана: „ДПС е на Доган, той я създаде“. Но пък Пеевски има „яки гърбове“, допълват депесарите. „Има яки гърбове зад Пеевски, иначе няма как да стане. Не може заводи да вземеш, партия да вземеш, цялата държава да вземеш, ако нямаш гръб“, убедени са мъжете във Венец.
