Приблизително половината от българските младежи (45%) се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а 23% от неуспехи в кариерата. Това показва изследване на тема „Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи“, проведено от изследователски център „Тренд“.
Проучването е представително за младите хора на възраст 15-29 години, проведено е от 9 до 16 септември т.г. сред 800 души по метода пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“, по поръчка на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.
Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, коментира Евелина Славкова от „Тренд“. Тя отбеляза, че във възрастовата категория 15-19 години все още не се замислят много, но след 25-годишна възраст драматично голям процент от младите хора посочват, че финансовите проблеми са основното нещо, от което се притесняват. Няма такава тревожност за финансови проблеми в другите държави, каквато виждаме в България, коментира Славкова.
Липсата на стабилни лични взаимоотношения е друг страх, свързан с бъдещето, който посочват 20% от младежите, участвали в проучването. Младите хора в столицата са много по-тревожни, че не могат да създадат стабилни лични взаимоотношения в сравнение с хората в малките градове и селата, посочи Славкова.
В момента българските младежи най-много се страхуват да не се справят в училище и на работното място (27%), притесняват се за здравето си и от болести (26%) и да не разочароват семейството си (22%). Страх от отхвърляне и изолация от приятелите посочват 15% от младите хора, сочи проучването.
Евелина Славкова отбеляза, че младите хора разчитат на семейството. В България приятелите са изключително важна ценност, коментира още тя. При психологически трудности 58% от младежите отговарят, че търсят подкрепа в семейството, а 47% процента – при приятелите, показва изследването на „Тренд“.
Според данните 25% от младите хора посочват, че се са се сблъсквали с физическа агресия, като този отговор дават по-често мъже, 21% – с агресия в интернет, 10% – с форма на домашно насилие, а 3% – със сексуален тормоз.
Евелина Славкова коментира, че 15% са хазартно зависими, те играят хазарт, особено в малките населени места, надявайки се на бърза печалба.
На въпрос какви форми на зависимости сте имали или имате, 37% от младите хора отговарят – алкохол, 24% – тютюнопушене/цигари, 15% – хранителни разстройства, 15% – хазарт/залози, 7% – трева, 4% – наркотици, 3% – хапчета, упойващи вещества, по 1% – стероиди и балони, показва проучването. Славкова отбеляза разделянето на марихуана от наркотици и възприемането на марихуаната като по-лека форма за забавление.
Тя посочи, че проблемите се решават в семейството и приятелите, което не означава, че решението е адекватно и доведено до край. По думите ѝ все още има стигма по отношение на това да ходиш на психолог и само 2% търсят специализирана подкрепа.
Според данните от изследването 62% от младите хора посочват, че са оптимисти, 27% – песимисти, и 11% не могат да преценят. Младите хора са по-оптимистично настроени за живота, особен акцент е във възрастовата категория 15-19 години, посочи Евелина Славкова.
Данните показват, че всъщност българският младеж е голям оптимист, той не се чувства стресиран, но всичко това придобива различен вид и форма след сблъскването му с реалността при влизането на трудовия пазар около 25-ата му година, коментира Калина Крумова, председател на Сдружение “Мрежа за развитие на личността и талантите”. Тя отбеляза, че 80% от младите хора не познават институциите в страната, които трябва да им помогнат.
Според проучването 49% процента от младите хора посочват, че са необходими повече програми за психологическа подкрепа в училища и университети, а 40% искат строги мерки срещу онлайн тормоза и насилието.
Психологът д-р Пламен Димитров коментира, че младите хора са системно неглижирани. България има нужда от цялостна програма за психично здраве, смята психологът, цитиран от БТА.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
