Трети етаж, десета стая. Там се намира секцията, в която Йоан Желев гласува на 27 октомври на изборите за български парламент. Той пристига с такси в 8 часа сутринта и е първият човек, който пуска бюлетина в секцията.
Тя е в Сингапур, а с таксито идва от летището, където малко преди това Йоан е кацнал с полет от Куала Лумпур, Малайзия. В действителност идва от Банкок, Тайланд. И всичко това, за да упражни правото си на глас.
Разстоянието от Банкок до Сингапур е приблизително 1800 километра, а в часове – три часа с два отделни полета.
Йоан е 21 години, но вече е гласувал девет пъти. В София, в Хага, а сега и в Сингапур. Роден е в София, но от две години учи в университета в Лайден в Нидерландия, а от три месеца живее в Банкок. Там е на обменен семестър, за който заминава два месеца след изборите от 9 юни.
Тогава победител беше ГЕРБ-СДС. Опитът за сформиране на правителство обаче беше неуспешен, което доведе до нови парламентарни избори на 27 октомври. Това бяха седмите поредни избори за Народно събрание от април 2021 г. насам.
В Банкок обаче няма изборна секция за българските избори. Затова Йоан решава да предприеме дълго пътуване, за да гласува. В изборния ден решава да заснеме необичайното си пътешествие за БНТ, за да мотивира хората да упражнят правото си на глас.
Не иска да бъде герой, нито желае слава. Просто казва, че прави това, което смята за правилно.
Тоя бaлък, щом прави такива глупости да пътува 2000 км, защо и аз да не отида да гласувам
„Исках да го направя за добрия пример. Ако някой човек в изборния ден го види заради часовата разлика и си каже, ей, тоя бaлък, щом прави такива глупости да пътува 2000 км, защо и аз да не отида да гласувам в секцията“, казва той.
Банкок – Куала Лумпур – Сингапур
„Исках да гласувам“. Така започва разказа си Йоан. През последните три години той не е пропускал избори. А те далеч не са малко.
На последните – на 27октомври, обаче се оказва в Тайланд.
„Историята е, че България няма посолство в Банкок от 2011 г., защото са го затворили по финансови причини. И най-близкото е в Ханой (Виетнам)“, казва той.
Пътуването до Ханой обаче е скъпо, а процедурата по придобиване на виза – сложна. В Югоизточна Азия за Йоан има още един вариант – Малайзия. Така той подава онлайн заявление за гласуване в столицата ѝ Куала Лумпур.
Няколко седмици преди изборите запазва самолетен билет, както и хотел. Оказва се обаче, че неговото заявление за гласуване там е единственото. Затова и в Кукла Лумпур не се отваря избирателна секция.
Йоан обаче не се отказва. Той разбира, че в региона, в който се намира, ще има две отворени секции – в Сингапур и в Шанхай.
Полетът от Малайзия до Сингапур е само час. Йоан решава да гласува там.
„Реших да го направя, защото съм гласувал винаги досега, което се случва прекалено често напоследък. Просто така се получи“, казва той.
Такси – гласуване – закуска
В Сингапур Йоан разполага с пет часа, за да гласува и да се върне на летището. След като каца, той се качва на такси и отива в Waterloo Center. Очаква, че мястото ще бъде подобно на мол, но се оказва „хибрид на подлез и жилищна сграда с магазинчета“.
На третия етаж намира българската избирателна секция. Там е в 8 часа сутринта и се оказва първият, който гласува освен членовете на избирателната комисия.
„Дадох си лична карта, попълних си данните, гласувах, пуснах си бюлетината в кутията, питах ги къде да ходя да закусвам, и тръгнах обратно към Куала Лумпур“, казва той.
Добавя, че комисията е била изключително дружелюбна и членовете ѝ дори го снимат, докато пуска бюлетината си.
Предварително подадените заявления за гласуване в Сингапур са 18, но в крайна сметка в секцията гласуват 76 души.
Една от бюлетините е невалидна, а в три е отбелязано „Не подкрепям никого“. Най-много гласове в тази секция получава „Продължаваме промяната – Демократична България“ – 54. На второ място е „Възраждане“ с 6 гласа.
Защо има смисъл
За Йоан гласуването е навик. Определя го като „най-малкия начин“, по който може да покаже гражданската си позиция.
Ситуацията няма как да се оправи просто с бездействие
„Не си ти човекът, който прави законите, но ти си човекът, който има поне някакъв глас“, казва той и добавя, че „ситуацията няма как да се оправи просто с бездействие“.
Той е съгласен, че намирането на партия, която да подкрепиш, може да бъде сложно. Тогава обачеВ тази ситуация обаче според него остава опцията с „Не подкрепям никого“, което също е начин за изказване на мнение.
„Това е дълг на всеки. Просто да излезе, да ходи 10, 15, 20 минути до най-близкото училище или в която секция е и просто да си даде гласа“, казва Йоан и добавя, че ниската избирателна активност е показател за това, че хората не се интересуват достатъчно.
„Няма го желанието за промяна в българския манталитет. И затова аз реших да уча в чужбина и да се опитам външно да променя нещо“, казва той.
На фона на неговото пътуване през годините националистическите формации в България често повдигат въпроса дали българите в чужбина трябва да имат право на глас. Йоан е категоричен – да, трябва.
„Аз имам български паспорт, чувствам се българин. Не се чувствам холандец или тайландец. Ако българите, които живеят в България, не гласуват, защо да спираме хора, които реално искат да използват демокрацията и конституционните си права“, казва той.
Тайланд като България
„Тайланд малко ми напомня на България“, отбелязва Йоан. Допирните точки според него – тежката бюрокрация, честите протести, проблемите, с които гражданите се опитват да се справят.
Той добавя, че в момента в страната се провеждат протести с искане за промяна на Конституцията, а начинът, по който хората разсъждават, е – „това не може да се случи сега, но може би след 20 години“.
„Аз се надявам България да не стигне до този момент, когато си казваме, че сега не можем да направим промяна и трябва да чакаме 20 години“, добавя той и припомня, че преди 20 години България дори не е била в Европейския съюз.
Изборите на 27 октомври отново бяха спечелени от ГЕРБ с 26%. Избирателната активност беше близо 39%, което е с почти 5% повече в сравнение с вота през юни.
Йоан казва, че е разочарован от резултатите от изборите, но не и от решението си да пропътува стотици километри, за да участва в тях. Смята, че скоро отново предстои гласуване.
„Надявам се обаче с цялото сърце да не се случва, защото е изморително и скъпо“, казва той.
Ако се стигне дотам, той се надява на по-висока избирателна активност. А самият Йоан вече знае, че и тогава със сигурност ще гласува.
