Изборите в Молдова и Грузия имат потенциала да променят геополитическата посока на двете бивши съветски републики. Залогът и за двете е дали ще продължат по пътя към ЕС или ще се обърнат отново към Русия. Резултатите от изборите показват различните начини, по които двете страни се борят с намесата на Москва във вътрешната им политика.
На 20 октомври гражданите на Молдова подкрепиха проевропейското си бъдеще на референдум, макар и на косъм. В същия ден прозападният президент Мая Санду спечели най-много гласове на изборите, но не достатъчно за категорична победа. Балотажът срещу смятания за проруски кандидат на социалистите Александър Стояногло е в неделя.
В Грузия изборите спечели управляващата партия „Грузинска мечта“. Тя поддържа връзки с Кремъл. И опозицията, и президентът на страната Саломе Зурабишвили оспорват резултатите от вота. Грузинците излязоха на масови протести срещу подмяната на изборния резултат.
Но докато Кишинев противодейства на руското влияние, Тбилиси отрича съществуването му и приема закони по модел на Москва. Гражданското общество обаче реагира.
Опитът от двете бивши социалистически държави може да е от полза за други общества, изпаднали в затруднение – включително по-зрели демокрации, които си имат работа с Русия.
Ранно противодействие
Месеци преди вота за президент и референдума за продължаване на пътя към ЕС молдовските власти предупреждаваха за атаките от страна на Русия, които включват дезинформация, фалшиви новини и незаконно финансиране на протести срещу ЕС в страната.
Анализатор, който е разговарял с молдовски служители в навечерието на гласуването, ги цитира пред Свободна Европа (RFE/RL) да казват: „Можем да проследим парите“. И макар че паричният поток от Русия не е спрян, обществото беше предупредено рано за корупционните схеми.
Властите в Молдова предприеха действия за укрепване на институциите, за да не се подкопава доверието в изборния процес. Това включва отблъскване на кибератаки и борба с фалшивите новини.
„Свършиха добра работа в усилията си да се защитят от тези неща“, каза пред „Свободна Европа“ Шелби Магид от евразийския център на Атлантическия съвет.
Урокът от Грузия е различен. Премиерът Иракли Кобахидзе казва, че в страната няма руско влияние. Управляващата партия „Грузинска мечта“ отрича съществуването на такъв проблем, но заема проруски позиции и представя вота като избор между война и мир на фона на продължаваща руска инвазия в Украйна.
Управляващите в Грузия не изглеждат загрижени за обвиненията, че вотът не е бил демократичен и свободен. Но гражданското общество в страната реагира недвусмислено.
„Грузинска мечта“ е създадена от милиардера Бидзина Иванишвили. През 2024 г. тя предложи, а парламентът, доминиран от нея прие два репресивни закона по руски модел. Единият е насочен срещу ЛГБТ общността, а другият е против „чуждестранните агенти“ и представя като шпионаж финансирането на хора и организации от чужбина.
Законовите промени породиха огромна вълна на недоволство и спонтанни протести в Грузия.
Грузинските обществени групи и гражданското общество бяха оставени да се справят с проблема. Опозиционните и проевропейските сили този път бяха по-добре подготвени, отколкото в миналото – осигурени бяха наблюдение на процедурите, международно сътрудничество и горещи линии за докладване на нарушения в изборния процес. „Каквото се сетите, те го правеха“, казва Магид.
Олигархично влияние
В миналото проруският олигарх Илан Шор организира протести в Кишинев срещу прозападното управление на президента Мая Санду в Молдова. Властите в страната обаче реагираха срещу влиянието му – забраниха партията му и въведоха ограничения, за да попречат на членовете ѝ да участват в изборите.
Правителството на Молдова предполага, че Шор стои зад корупционната схема, чиято цел беше манипулация на вота. А полицията го обвини в купуване на гласове.
Слонът в стаята на Грузия е милиардерът политик Иванишвили, който е натрупал богатството си в Русия.
„Той е внимателен. Има собствена антидемократична нагласа, която повече съвпада с политиките на Русия“, казва Магид.
След началото на войната в Украйна Грузия не се включи в санкциите срещу Русия. Тбилиси избра и да запази безвизовия режим за руските граждани. Управляващите отказаха да предоставят военна помощ на Украйна.
И Иванишвили, и партията му подкрепят проруската теза, че не Русия, а Западът е представител на „глобалната партия на войната“, която иска да въвлече Грузия в конфликта.
Вотът в чужбина
Малката разлика, с която молдовците предпочетоха европейския път пред връщането към Русия на референдума, показа нагледно значението на вота от чужбина за страната.
Кишинев използва различни канали, за да мобилизира гласоподавателите извън границите си и най-вече тези, които живеят на Запад – включително чрез социалните медии и увеличаване на броя на местата за гласуване. Проевропейските власти се постараха да покажат на молдовците извън страната, че гласът им има значение, каза Магид.
В Грузия, чиито имащи право на глас емигранти са силно концентрирани на Запад, управляващите закономерно не са толкова ентусиазирани да привлекат гласа на диаспората. „Грузинска мечта“ получи едва 15% подкрепа сред избирателите в чужбина.
При безнадеждно раздробена опозиция и безбройни алтернативи на „Грузинска мечта“ обаче вотът от чужбина не се превърна в решаващ фактор за противодействие на руското влияние в страната. Но може да бъде резервоар за прозападните сили в бъдеще.
