В живописната долина Ягноб, която се намира северно от Душанбе, живеят около 500 души. Те са разпръснати в полупразни села в отдалечения район.
Някога Ягноб е бил дом на около 4000 души. През 1970 г. обаче повечето от жителите му са принудени да го напуснат, след като съветските власти ги преместват в земеделския район Зафаробод, за да отглеждат памук.
Много от тях се завръщат в Ягноб през 90-те години на 20 век, но го напускат отново поради липсата на работа и трудния начин на живот в изолирания планински район.
Тъй като общността намалява, живеещите в Ягноб се опасяват, че древният им майчин език – ягнобски, източноирански език – ще изчезне завинаги, ако правителството и самите жители не предприемат действия за неговото запазване.
Сега обитаващите долината искат техният език да бъде включен в училищната програма за местните деца.
Но в Ягноб няма училища. Децата учат и живеят в държавен пансион, отдалечен на около 40 км, в град Анзоб, където учат на таджикски – официалният държавен език.
Много от децата почти забравят майчиния си език, тъй като прекарват цялата учебна година далеч от родните си села.
„През 90-те години на ХХ в. в началното училище [на децата от Ягноб] започва да се преподава този език и за него са написани учебници“, казва Рустам Рамазони, лингвист, който изучава езика. „Преподаването му е от решаващо значение, тъй като броят на носителите му е намалял“.
Но програмата е прекратена от държавата в началото на 2000 г., което лишава децата от региона от и без това ограниченото образование, което те са получавали на майчиния си език.
Жителите на селото, които са двуезични, използват родния си език за ежедневната си комуникация, но разчитат на таджикския за образованието и бизнеса. Децата им растат, говорейки само на ягнобски, докато не тръгнат на училище, разказват местните жители пред таджикската секция на Радио Свободна Европа.
Дилемата на младите хора
По-възрастното поколение хора в Ягноб си спомнят как са се върнали от Зафаробод в изоставените си села, когато правителството е спряло програмата си за разселване в районите за производство на памук.
Сафарали Бокиев, жител на село Пискон, е бил на 20 години, когато решава, че никога няма да напусне родния си край.
„Върнах се в Ягноб, след като завърших военната си служба през 1988 г. Тук се ожених. Имаме седем деца“, казва Бокиев. „Справяме се и аз не искам да напускам, защото езикът ни ще изчезне [ако всички напуснем].
Но много други не желаят да останат в долината, която не разполага с нормални пътища, болница или места за развлечение.
В Ягноб хората се занимават предимно със земеделие, отглеждане на картофи и животновъдство. Трудно се намират работни места в друга сфера.
През зимата долината е откъсната от останалата част на страната за около седем месеца. Тогава хората разчитат на магарета за спешните пътувания, които им се налагат, като например за превозване на хора до болница.
Фируза Мухарамова, жителка на село Кьорте, разказва пред Свободна Европа, че е родила и трите си деца вкъщи. Не е имало лекар или акушерка, които да ѝ помогнат.
Освен това Ягноб е извън електрическата мрежа на Таджикистан. През последните години жителите му са изградили свои собствени малки електроцентрали, използвайки изоставените водни ресурси в района.
Съществуват проекти за превръщането на долината в туристически център – дори с няколко чуждестранни доброволци, които помагат за развитието на зараждащия се сектор. Местните жители се надяват, че подобни проекти могат да създадат работни места и да доведат инвестиции в долината.
Но това не спира хората, особено младите, да се местят в градовете.
„Искаме нашите млади хора да останат в Ягноб, защото езикът ни ще бъде загубен, ако те напуснат. Езикът ни ще изчезне, това е очевидно“, казва Бокиев. „Но децата ни не искат да живеят тук“.
Селата в Ягноб предлагат живописна смесица от къщи от кал и стари, изоставени руини, с малко модерни жилища, построени от тези, които са решили да останат.
Хората, които са напуснали долината, признават, че им е трудно да поддържат езика си жив далеч от дома.
Членовете на общността в Зафаробод казват, че са свидетели на изчезването на техния език и на цялата култура.
„Когато отидете на нашите сватби тук, до 95-98% от песните са таджикски“, казва Мирзо Рамазонов, жител на Зафаробод.
„Изгубихме повечето от традициите си, откакто се преместихме в Зафаробод“, казва и ягнобският поет Саидмурод Холов. „Дори тези, които говорят ягнобски, го смесват с таджикски думи и фрази“.
Шарофат Шарифова живее в столицата Душанбе, след като преди няколко години се мести със семейството си от Ягноб.
Шарифова казва, че членовете на малката ягнобска общност в Душанбе все още говорят майчиния си език, но смята, че той ще изчезне, когато по-старото поколение си отиде.
