На 1 ноември британската група The Cure издаде нов албум. Той се казва „Songs of a Lost World“ и е истинско откровение в епоха, в която истински албуми вече са рядкост, пише The New York Post.
Тук няма очевидни сингли – тaкива, с които The Cure да попадат в музикалните класации, като някогашните им „Just Like Heaven“, „Lovesong“ и „Friday I’m in Love“. Но това е албум, който ви позволява да се изгубите в неговия отвъден свят за 49 минути и който няма да ви накара просто да прескочите на следващата песен.
The Cure са английска банда, основана в Кроули, Съсекс, през 1976 г. Те са обявени за пионери на алтернативния рок в Англия през 80-те. Единственият, който е в групата от създаването ѝ до днес, е вокалистът, китарист и основен текстописец Робърт Смит.
Първите песни на бандата от 80-те години ги нареждат сред групите, повлияни от пост-пънк и ню уейв теченията, възникнали след пънк революцията във Великобритания.
След излизането на албума Pornography от 1982 г. нещата се променят. Робърт Смит вкарва повече поп звучене в музиката им и те стават известни и в САЩ. Няколко техни парчета – „Just Like Heaven“, „Lovesong“ и „Friday I’m In Love“, влизат в Билборд Топ 40.
В началото на 1990 г. The Cure са една от най-популярните алтернативни банди в света, а до 2004 г. са продали приблизително 27 милиона албума.
Последното турне на групата беше за представяне на албума им 4:13 Dream, който излиза през 2008 г. Останалото е мълчание. До 1 ноември 2024 г., когато се появява новият им албум „Songs of a Lost World“.
Всъщност това мълчание е нарушено за кратко през 2019 г., когато The Cure обявиха пред сп. „Ролинг стоун“, че са записали 19 нови песни и планират нов албум. През същата година са въведени в Залата на славата на рокендрола.
„Songs of a Lost World“ е 13-ият албум на групата. Той излезе един ден след Хелоуин. Текстовете на песните в него разкриват, че Смит се връща назад към собствения си живот, спомняйки си надеждите и мечтите си и чудейки се „как стана толкова стар“.
„Това е единственото нещо, което с напредване на възрастта ми стана много по-трудно да правя – да пиша думи, които искам да изпея. Мога да пиша думи, но всъщност не ми се пее. Така че да стигна до този момент, в който мисля, че си струва да пея тези песни, беше наистина, наистина трудно“, казва той.
Робърт Смит е на 65 години. Той споделя пред Би Би Си, където с групата представя албума, че да пее на живо отново му помага да се справи с мъката, тъй като през последните години е изгубил близки хора. Един от тях е брат му Ричард, на когото Смит посвещава песента „I Can Never Say Goodbye“.
„Когато си по-млад, романтизираш [смъртта], дори без да го знаеш. Тогава тя започва да достига до семейството и приятелите ти, и изведнъж това е различно нещо“, казва Робърт Смит.
