Със събрани 53 подписа депутатите от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН) внесоха в Конситуционния съд (КС) жалба, с която атакуват промените в конституцията, свързани с формирането на служебните кабинети.
Това обявиха пред журналисти от двете партии. Те искат и отмяна на разпоредбата, която дава възможност народните представители да имат двойно гражданство.
По-рано в петък „Възраждане“ и БСП съобщиха, че внасят идентична жалба – с 55 подписа. По думите на Петър Петров от „Възраждане“ разликата между двете е в мотивите.
Новината идва, след като в края на 2023 г. беше приета конституционната поправка, според която президентът има право да избира служебен премиер между шефовете на 10 институции. Дотогава президентът можеше сам да избира кого да назначи за служебен премиер.
Целта на промяната, приета с гласовете на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС, беше да да бъде ограничено влиянието на президента върху служебната власт.
Новият модел се прилага вече два пъти – през април и през август и предизвика критики и обвинения. Появиха се и предупреждения за „конституционна криза“, защото хората, между които президентът Румен Радев можеше да избира служебен премиер, отказваха да бъдат назначени на този пост. В крайна сметка премиер и в двете последователни служебни правителства е председателят на Сметната палата Димитър Главчев.
„Това [промяната на конституционната поправка] ще ни освободи до голяма степен от този жалък сюжет, който гледате в залата, която не може да си избере дори председател на Народното събрание, защото всеки се вижда като потенциален участник в изпълнителната власт“, каза Тошко Йорданов в петък.
Президентът трябва да посочва за служебен премиер един измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или зам.-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
През януари ИТН и „Възраждане“ вече сезираха КС за служебните правителства, както и за приетата в края на 2023 г. съдебната реформа. През юли КС отмени промените в основния закон, свързани с Висшия съдебен съвет, намаляването на правомощията на главния прокурор, както и съкращаването на неговия и мандатите на председателите на върховни съдилища, но остави орязаните правомощия на Радев за служебния кабинет.
Самият Румен Радев многократно атакува промените, които ограничиха правомощията му.
