Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) за последните промени в Конституцията, свързани с назначаването на служебен кабинет. Това е вторият път, в който Радев иска отмяна на част от поправките, направени от 49-ото Народно събрание (НС).
За първи път Радев сезира КС за промените в началото на 2024 г., без да оспорва частта за съдебната реформа. Въпреки това КС отмени именно текстовете, свързани с нея, и остави промените, които ограничиха правомощията на президента сам да назначава служебен кабинет.
В сила останаха и новите текстове, според които парламентът не спира работата си дори когато няма редовно правителство, както и възможността за министри и депутати да бъдат избирани хора с двойно гражданство. Сега Радев отново сезира КС искане за отмяна на всички тези промени.
Това става по-малко от три седмици, след като президентът назначи нови двама конституционни съдии от своята квота. В момента КС заседава в непълен състав от 11 членове, защото парламентът все още не е попълнил своята квота. Четирима от тях са излъчени от Радев, четирима са номинирани от двете върховни съдилища, а останалите трима – от депутатите. За взимане на решение е необходимо мнозинство от поне 7 гласа.
Радев пише, че повторното сезиране се налага заради „възникването на редица нови обстоятелства“, проявили се при приложението на оспорваните текстове.
Според него текстовете „отменят механизмите за носене на политическа отговорност при формирането и функционирането на органите на държавно управление“. Той пише, че в промените има „редица спорни моменти“, които вече са оказали влияние на процедурата по съставяне на служебен кабинет, както и избора на председател на парламента.
Според конституционните промени, свързани с назначаването на служебен кабинет, Радев може да избира премиер от определен кръг от хора. Това са председателят на парламента, управителите и подуправителите на Българската народна банка, председателят на Сметната палата и заместниците му, омбудсманът и неговите заместници.
Част от тези постове са свободни, а други са заети от хора, които вече са отказвали да влязат в ролята на премиер. През 2024 г. това принуди Радев да избере Димитър Главчев за премиер за втори път, след като на практика се оказа, че няма друг ход.
Същевременно за втора поредна седмица парламентът не може да излъчи председател, което блокира работата му. Според Радев това също е свързано с конституционните промени, според които председателят може впоследствие да бъде избран за служебен премиер.
За последните три години и половина в България се проведоха парламентарни избори седем пъти. За този период редовно правителство беше сформирано само два пъти, като и двата пъти то не беше по-дълго от 9 месеца. Същевременно Радев трябваше да назначи шест служебни кабинета. От тях – четири по старата процедура и две – по новата.
Конституционният съд тълкува основния закон и се произнася, когато трябва да се установи дали новоприети законови текстове са противоконституционни. Няма определен срок, в който съдът трябва да излезе с решението си.
