Годината е 2011, градът е София. В курс по английски език за напреднали се анализира песента на Стинг „Англичанин в Ню Йорк“. На въпроса на преподавателя какво означават думите от припева „I‘m an alien, I‘m a legal alien” [„аз съм чужденец, аз съм легален чужденец“] 14-годишна курсистка уверено отговаря: „Аз съм извънземно!“
Ситуацията е смешна, но от гледна точка на тийнейджърката отговорът няма как да е друг. В нейния опит думата alien се свързва най-вече с филми за извънземни – като сериала „АЛФ“, чието име е абревиатура на Alien Life Form – „извънземна форма на живот“ или кинопоредицата „Пришълецът“ („Alien“).
В следващите четири години предстои да се сблъскваме с думата alien в контекст, който няма много общо с извънземните. Но пък има нещо общо с 18. век.
Как демократи и тръмписти говорят за чужденците
В предизборната кампания за президент на САЩ, в която Доналд Тръмп победи Камала Харис, не само посланията на републиканците-тръмписти и демократите бяха различни, а и думите, с които се „опаковат“ те.
Една от най-важните теми за избирателите беше миграцията. Говорейки за чужденците в САЩ, демократите използваха неутрални думи като имигранти, мигранти или назоваваха чужденците според страната им на произход – например хаитяни.
Същевременно Тръмп, бъдещият вицепрезидент Джей Ди Ванс и техните съратници употребяваха предимно израза illegal aliens. Той може да се преведе като нелегални чужденци, но думата aliens носи отчетливо негативната конотация на пришълци. А пришълците по дефиниция са нежелани.
По-малко от три месеца, след като идва на власт през 2021 г., американският президент Джо Байдън нареди на двете най-големи имиграционни агенции в САЩ да не назовават чужденците с alien, а да ги наричат мигранти или неграждани (non-citizens). Наблягането на „детронираното“ понятие от страна на лагера на Тръмп, следователно, допълнително подчертава неодобрението към миграционната политика на демократите.
Значението на една дума: от чуждото, през филмите, та до отчуждението
Alien произхожда от латинското alienus (идващо от alius – друг), което означава чужд – по кръв, месторождение или нещо друго. Ето защо и това е една от думите за обозначаване на извънземните – понеже те идват от другаде.
В правото на САЩ alien се използва в смисъла на чужденец от векове. Докато преди някой и друг век обаче чужденците (и изобщо чуждите хора – спомнете си за разказа на Йордан Йовков „Другоселецът“) по дефиниция се възприемат като опасни и като врагове, с времето дехуманизиращата натовареност на термина все повече се забелязва.
Различните типове отношения към чужденците впрочем могат да се разчетат във филмите за извънземни.
В „Извънземното“ на Спилбърг и „АЛФ“ например съществата от друга планета са представени като добри, макар и чудати по външност и характер, а местното население – и особено правителството – са най-голямата опасност за тях. По този начин се внушава приемащо отношение към чуждото.
На другата крайност е „Пришълецът“ – там извънземното е представено като толкова страшно и гнусно, че дори само видът му е трудно поносим. Във филми, в които извънземните са лошите, представителите на държавата (която по подразбиране е САЩ) извършват геройства, за да спасят човечеството от тях.
Освен с чужденците, извънземните и пришълците, понятието има връзка и с отчуждението. Представители на Франкфуртската школа превеждат на английски използваната в ранните съчинения на Карл Маркс дума Entfremdung – буквално отчуждение – с alienation. Оттам алиенация става популярен термин в социалните науки.
„Да направим Америка отново велика“… със закон от 1798 г.
Политическото послание, превърнало се в неофициално име на тръмпизма, е „Да направим Америка отново велика“ (Make America Great Again, съкратено MAGA). Използването на отново внушава, че Америка вече е била такава, но величието ѝ е останало в миналото и затова трябва да бъде възстановено.
В предизборната кампания за втория си мандат Тръмп ескалира дехуманизиращата реторика за „нелегалните пришълци“ до възможния ѝ предел. След като от лансирания от него образ на чужденците е премахнато всичко човешко, не е учудващо, че те са представяни като зверове, ядящи домашните любимци на хората.
Предизборните му обещания включват масова депортация на 20 милиона имигранти (макар че е спорно дали изобщо могат да се намерят толкова за депортиране), както и възстановяването на т.нар. Закон за пришълците врагове (Alien Enemies Act) от далечната 1798 г., когато може би според Тръмп Америка е била по-велика от днес.
По силата на този закон на депортация подлежат чужденци от вражески държави. Първоначално той се е отнасял само до мъже, след 1918 г. вече включва всички. Той се прилага и след Първата световна война, и във връзка с Втората – например след бомбардирането на военната база в Пърл Харбър през 1941 г., когато около 120 000 американци от японски произход биват интернирани.
Възстановяване на закон, който не е отменен
Законът, който иска да възстанови Тръмп обаче, никога не е бил отменян. Той и до ден днешен присъства в трета глава на Дял 50 от Кодекса на Съединените щати под заглавието Alien Enemies.
Ако реши да го приложи, той ще има картбланш да депортира китайци например, тъй като смята Китай за основен враг на САЩ. Или кубинци, голяма част от които ревностно гласуват за републиканците, понеже са избягали от комунизма и вярват на посланията, че „демократите са комунисти“.
Спорно е обаче дали ще може да прогони нарочените за толкова голямо зло хаитяни, тъй като в Хаити де факто няма действащо управление, което да може да бъде обявено за вражеско. Или мексиканци – САЩ и Мексико традиционно поддържат близки политически и икономически отношения.
Всичко това води до въпроса дали преизбраният американски президент действително познава нормативния акт, който обещава да „възстанови“. Или просто иска да обяви всички „пришълци“ за „врагове“. И така да легитимира изгонването им.
Предстои да разберем дали Доналд Тръмп ще удържи на обещанието си да депортира всички нередовни имигранти в САЩ, плюс някои от редовните. Както и как ще се отрази американската икономика, ако бъде лишена от евтината си работна ръка.
Сигурно е обаче, че в следващите четири години чужденците все повече ще бъдат наричани пришълци, включително в България. И образът им в доминиращите публични послания ще е все по-отдалечен от човешкото. Което, от своя страна, ще е благоприятна почва за ксенофобски прояви.
След четири години българските тийнейджъри вероятно не биха превели „I‘m a legal alien” като „аз съм извънземно“. Но може би биха се чудили защо лирическият герой на Стинг обижда сам себе си. И има ли изобщо легални пришълци.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
