В неделя румънците гласуват на първия от два тура на президентските избори, които ще окажат ключово влияние върху външната политика, особено върху настоящата подкрепа на Букурещ за Украйна, с която има обща 613-километрова граница.
Според предварителните проучвания министър-председателят и лидер на Социалдемократическата партия Марсел Чолаку ще получи най-много гласове сред 13-те кандидати. Ако никой от тях не събере повече от 50% обаче, на 8 декември ще се проведе втори тур с участието на двамата, субрали най-много гласове.
Петима кандидати имат шанс да се класират за втория тур, за да наследят на поста досегашния десноцентристки президент Клаус Йоханис, който приключва втория си мандат след десетилетие на поста.
Възможен съперник на Чолаку на втория тур е Джордж Симион, лидер на крайно десния ултранационалистически Алианс за обединение на румънците (AUR).
Официално в надпреварата са регистрирани 14 кандидати, но Людовик Орбан обяви, че се оттегля от състезанието.
Към 15:00 ч. избирателната активност е била 32% спрямо 29,2% по същото време на вота през 2019 г., като в столицата Букурещ се съобщава за дълги опашки пред избирателните секции.
На 1 декември в Румъния предстоят и парламентарни избори.
Румъния се превърна в ключов съюзник на Украйна, като не само предоставя обучение и военно оборудване, но и играе ключова роля в транспортирането на украинско зърно и други селскостопански стоки до световните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Йоханис.
Президентът на Румъния има значителни правомощия за вземане на решения, включително по въпросите на националната сигурност и външната политика. Избиран за петгодишен мандат, президентът може също така да отхвърля партийните кандидати за министър-председател и правителствените кандидати за съдебни длъжности.
Оана Попеску-Замфир, директорка на базирания в Букурещ мозъчен тръст GlobalFocus Center, каза пред Радио Свободна Европа ю/Радио Свобода (RFE/RL), че това са избори с висок залог за 19-милионната държава от НАТО и ЕС.
„През следващата година Румъния е изправена пред две важни реалности: заплахата от по-нататъшна нестабилност и конфликти в региона и в световен мащаб, особено в контекста на [новоизбрания президент Доналд] Тръмп в Белия дом“, каза тя.
Съществуват и рискове от „задълбочаване на икономическата и финансовата криза, като се има предвид, че [Румъния] в момента има един от най-високите бюджетни дефицити и нива на инфлация в ЕС и цените продължават да се увеличават, докато държавните разходи остават високи (до голяма степен заради раздутия държавен апарат)“, добави тя.
Външната политика също е от значение за гласоподавателите, а именно продължаващата война на Русия срещу Украйна и как този конфликт може да се промени след смяната на президента на САЩ Джо Байдън, който постоянно подкрепяше Киев, с Тръмп, който предложи подкрепата да бъде намалена.
„Заплахата от регионална нестабилност и война също е източник на безпокойство. Избирателите се интересуват от позициите на кандидатите по отношение на Украйна, Русия, Тръмп, степента на тяхната евроатлантическа ориентация“, каза Попеску-Замфир.
По думите ѝ избирателите се интересуват и от „способността на кандидатите за президент да ръководят страната в случай на ескалация на напрежението с Русия“.
