Дьо Талейран казваше: „Знам хиляди начини да измъкна руската мечка от леговището й, но нито един да я върна обратно“. Така че убождането на руската мечка с карфици означава поемане на рискове – рискът да ни одраска с нокти… Решението на Байдън да разреши далекобойните удари на руска територия има последица, която много малко хора видяха, а тя е, че Байдън е НАТО, ние също сме НАТО и следователно НАТО е този, който удря Русия на нейна територия. Защо говоря за промяна на същността на конфликта? Защото сега ние сме съвоюващи страни. Тоест това вече не е война между Украйна, подпомагана от европейците и американците срещу Русия; това е НАТО срещу Русия. Следователно Америка и Европа срещу Русия. Ние сме съвоюващи страни, а никой не ни е питал, никой не питал фарнцузите за мнението им“, казва френският политик Филип дьо Вилие, бивш държавен секретар по културата във второто правителство на Жак Ширак, бивш депутат и евродепутат. Той е основател и президент на „Движение за Франция“ и е участвал в президентските избори през 1995 и 2007 г.
– Г-н Филип дьо Вилие, Вие често сте казвали, че светът рискува трета световна война. Защо мислите така?
– Наблюдавам развитието на последните събития. Изглежда, че нещата се ускоряват и ще бъда много точен в думите си, за да няма двусмисленост. Но, за да бъдеш точен, трябва да осъзнаваш ситуацията, която напомня на други периоди в нашата история – аз бях много малък, но си спомням ракетите в Куба, когато един срещу друг се изправиха Кенеди и Хрушчов, след това червеният телефон и няколко дни от 17 до 25 октомври, през които нашите учители ни казваха в клас, че може би вървим към световна война. Тоест в ситуации с изключително напрежение всичко зависи от податливостта, от суетата, от арогантността. А когато добре познаваме историята на Франция, историята на Европа и на света – 1870 г., 1914 г., 1940 г., тогава имаше арогантност, имаше суета, имаше податливост, малко камъче в обувката и започваше война. Така че когато слушам френските политици, обезумявам от тяхната историческа необразованост, от нехайството и лекомислието им.
Нека разгледаме ситуацията. Първото поразително нещо е, че фронтовата линия се измества. Украинските войски губят средно по 30 км на ден. Украинското население е изтощено, особено след масираната атака на руските ракети срещу електрическите инсталации и инфрастрактури. И на трето място, има нарастваща асиметрия в съотношението хора – техника между Киев и Москва. Доказателство за това е, че когато имаше атака на руски ракети, украинската система прехвана само 40 от 200 ракети. Това е нещо, на което специалистите обръщат внимание. Така че фронтовата линия се измества. На следващо място, геостратегическият баланс също се променя. Избирането на Доналд Тръмп променя ситуацията по две много важни причини и това ще стане на идния 20 януари. Доставката на оръжия за Украйна ще спре. Знаем какво каза той и неговото обкръжени го казва, не би могло да бъде по-ясно, и, второ, това отива по-далеч, всъщност НАТО ще бъде обезкостен. НАТО ще преживее това, което Макрон нарече неговата „мозъчна смърт“. Защо? Защото Тръмп изобщо не се интересува от НАТО. Тръмп гледа към Пасифика. И следователно от 20 януари Америка няма да бъде вече сила на войната, а сила на мира. Трудното, деликатното е през междинния период.
Вторият елемент в геостратегическия баланс, който се променя, е Европа. В действителност Европа днес е с последен дъх, тя е гроги, тя е разeдинена и е в какафония. Има две партии: партия на войната и партия на мира. И в партията на мира сега е не само Орбан, но и Шолц и това не е маловажно, защото Шолц пое инициативата, без да каже на Франция, да се обади на Путин, т.е. да възстанови контакта, защото Германия иска мир. Тя вече е в мирен процес. Докато Макрон е както обикновено провокативен като играч на покер, говорейки за ескалационни ходове, неологизми, които нямат нищо общо с нуждата от успокояване на играта. Третият елемент – и той е най-важният и най-тревожният, е, че чрез играта на гаранции, играта на съюзи, конфликтът е променя същността си. Първо, идването на севернокорейски войскови части променя естеството на конфликта, тъй като войната става световна, Южна Корея е съвсем близо и следователно това е ключов елемент. Вторият елемент е Байдън и тук стигам до същината на въпроса – решението на Байдън да разреши далекобойните удари на руска територия има последица, която много малко хора видяха, а тя е, че Байдън е НАТО, ние също сме НАТО и следователно НАТО е този, който удря Русия на нейна територия. Защо говоря за промяна на същността на конфликта? Защото сега ние сме съвоюващи страни. Тоест това вече не е война между Украйна, подпомагана от европейците и американците срещу Русия; това е НАТО срещу Русия. Следователно Америка и Европа срещу Русия. Ние сме съвоюващи страни, а никой не ни е питал, никой не питал фарнцузите за мнението им. Ние сме във война, това е!
Третият елемент, който засилва тревогата от втория, е, че Владимир Путин обяви промяна на ядрената си доктрина. Когато той промени ядрената си доктрина, повечето западни наблюдатели казаха: „Това е блъф“. Само че се случи един невероятен факт, който френската преса не коментира – единствено тя не го е коментирала! – това е изстрелването на ракета от нов тип, която обикновено носи ядрен заряд. Това е ракета със среден обсег, която е предназначена обаче да носи ядрен заряд с възможност да поразява няколко мишени. Така че всъщност това е предупреждение на Путин, който ни казва: „Отсега нататък мога да ви изпратя ракети с ядрен заряд“. В действителност сме в ситуация, в която всички играят на руска рулетка.
Слушах министър Баро, който каза „Не, не:“ и т.н. Как така не? Те си играят на война. И при тези обстоятелства си мисля за големите дипломати, които ни предшестваха. Трябва винаги да ги слушаме и да помним онова, което казват. Първият е Кисинджър, който каза: „Трябва винаги да се поставяме на мястото на онзи, който стои срещу нас и никога да не му приписваме нашите психологически черти“. Ние на Запад сме блъфьори, играем си със словото, лъжем, но руснаците не са такива. Има някой, който го е преживял и това е Наполеон. Той е казвал на Мюра: „Не, те няма да запалят Москва и да бягат“. А Ростопчанин я запали. Аз познавам руснаците – те са готови да умрат. И в действителност те изпитват към нас презрение, което в някои отношения е разбираемо, и те презират онези, които лъжат, онези, които лъжат народите си чрез демагогия. Защото да казват днес на французите „Няма никакъв проблем, това е блъф“ е детинско поведение.
Вторият цитат е от Дьо Талейран: „Знам хиляди начини да измъкна руската мечка от леговището й, но нито един да я върна обратно“. Така че убождането на руската мечка с карфици означава поемане на рискове – рискът да ни одраска с нокти. И накрая, сръбският президент Вучич, който каза: „Има десет стъпки до световна катастрофа, а ние минахме девет“. Един журналист го попита: „А кой е десетият?“. Десетият е атомната бомба. А това, което казва Жорж-Антри Суту, голям дипломат, когото познавам – той издаде прекрасна книга за разрива между Запада и Изтока, Русия, и той казва: „Може би сме в навечерието на третото самоубийство на Европа“.
Автор: Europe 1
Превод от френски: Галя ДАЧКОВА, Гласове.бг
