Преди точно 8 години сирийският президент взима втория по големина град в страната – Алепо, от въоръжената си опозиция. Той е подкрепян от Иран, ислямистката групировка Хизбула и Русия.
8 години по-късно, след период на относително спокойствие, бунтовниците отново превземат Алепо. За по-малко от 72 часа. И не само. Те вече владеят и градове в съседната на Алепо провинция – Хама.
В разгара на кризата сирийският президент Башар ал-Асад замина за Москва. Анализаторите казват, че може да го е направил с две цели – да издейства военна подкрепа и да намери закрила извън страната си.
Как всичко това стана възможно? Обяснението е просто – съюзниците на президента Башар ал-Асад са заети със собствените си конфликти.
Русия вече три години води война в Украйна, а през септември „Хизбула“ влезе във въоръжен конфликт с Израел, вследствие на което по-голямата част от водещите ѝ фигури бяха убити. Същевременно Иран също е въвлечен в прокси война с Израел.
Алепо за 72 часа
В конфликта в Сирия от една страна е президентът на страната Башар ал-Асад, подкрепян от Русия, Иран и Хизбула, обявена за терористична организация в САЩ. От другата страна са така наречените бунтовници, водени от „Тахрир аш Шам“ – организация, която също е смятана за терористична от повечето държави в света, включително от САЩ.
Офанзивата на бунтовниците изненадващо започна на 27 ноември.
Късно в петък стана ясно, че бунтовниците са поели контрола над „половината от град Алепо“.
Това, което изненада анализаторите, е бързината, с която всичко се случи.
Базираният във Великобритания Сирийски център за наблюдение на правата на човека каза пред АФП, че превземането на Алепо се е случило без „сражения“ и без изстрелване на „дори един куршум“. Причината е, че сирийската армия е получила заповед да започне „безопасно изтегляне“ от основните райони на града, в които са навлезли бунтовниците.
В отговор сирийски и руски военни самолети бомбардираха провинциите Алепо и Идлиб, но без особен успех. Дванадесет души са били убити при удар по болница в Алепо, а при удар в северозападния град Идлиб са загинали осем цивилни и са били ранени повече от 50 души, съобщи центърът.
Военни самолети са нанесли удари и по селски райони на Идлиб и Хама.
Въпреки това късно в събота бунтовниците са продължили към съседната провинция Хама, без да срещнат почти никаква съпротива от страна на правителствените сили, пише АП.
Башар ал-Асад каза, че армията подготвя контраофанзива, но от съобщения в руски канали в Телеграм стана ясно, че той е заминал на непланирано посещение в Москва. Говорителят на Кремъл Димитрий Песков отказа да коментира това.
Същевременно Русия призова Сирия да възстанови конституционния ред „възможно най-скоро“. Може ли Москва да направи повече?
Влиянието на войните в Украйна и Близкия изток
„Той успя да оцелее в гражданската война благодарение на цялата помощ, която получи, но нея вече я няма“, казва за Асад Джошуа Ландис, ръководител на програмата за близкоизточни изследвания в университета в Оклахома пред Ню Йорк Таймс.
„Израел промени баланса на силите в региона, като започна тази война срещу оста на съпротивата. Сега Асад е съвсем сам“, казва той.
През февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна война в Украйна, която продължава и до днес. Макар през последните месеци Москва да отбелязва успехи на фронта, основните усилия на страната продължават да са концентрирани там.
В събота Институтът за изследване на войната съобщи, че през 2022 г. страната е изтеглила ракетните си системи С-300 от Сирия заради войната в Украйна, а присъствието на Русия е било намалено.
„Остава неясно дали Кремъл ще може да разположи допълнителни средства в подкрепа на режима на сирийския президент Башар Асад, като се имат предвид високият темп и оперативните изисквания на Русия за продължаване на операциите в Украйна – приоритетен район за Кремъл“, пише Институтът за изследване на войната.
Същевременно на 7 октомври Хамас нападна Израел и уби 1200 души. В отговор Тел Авив започна война в Ивицата Газа. САЩ и ЕС определят Хамас като терористична организация. Тя е подкрепяна от Иран и нейните съюзници – ливанската „Хизбула“ и хутите в Йемен.
През октомври кризата в Близкия изток се задълбочи, след като Израел започна наземна офанзива в Ливан и извърши редица ракетни нападения срещу военната групировка и политическа партия „Хизбула“. Само за няколко седмици израелските военни успяха да елиминират редица висшестоящи членове на Хизбула, както и лидерът ѝ Хасан Насрала.
Като част от това Израел засили и ударите си по обекти на „Хизбула“ в Сирия. Тел Авив си разменя и удари с Иран.
„Иранските проксита бяха значително отслабени [от Израел] и това има безспорно въздействие“ върху сухопътните сили на режима на Асад, казва Бурчу Озчелик, експерт по Близкия изток от Кралския институт за обединени услуги пред Гардиън.
Тя добавя, че самият Иран, който е в по-лошо положение заради прекия си военен конфликт с Израел, може да бъде по-предпазлив да се намеси или да позволи на своите проксита също да го направят.
Как Асад остана на власт
Гражданската война в Сирия започва през 2011 г. Тогава в страната избухват протести срещу Башар ал-Асад. чието семейство управлява Сирия от 1971 г. насам. Те са смазани, заради което започна да се сформира въоръжена опозиция.
Тя се състои от малки групировки, които са с различна идеология, но имат обща цел – свалянето на Асад. Те са подкрепяни от няколко държави, включително Турция, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и от Съединените щати.
В продължение на години Асад успява да отблъсне опозицията с помощта на Русия, Иран и „Хизбула“, като ролята на Москва е ключова.
През 2015 г. Русия изпраща свои войски и военни самолети в Сирия. Заедно със сирийските военни самолети и хеликоптери ходът на войната се обръща в полза на Асад.
Пет години по-късно Русия и Турция сключват споразумение за прекратяване на огъня в последната останала под контрола на опозицията провинция Идлиб.
Близо 10 години след първоначалната намеса на Русия в гражданската война в Сирия позициите на Асад изглеждат отслабени.
Този път „режимът е много по-слаб, отколкото някой е предполагал, а Русия почти не се вижда“, казва Дарин Халифа, старши съветник в Международната кризисна група пред Ню Йорк Таймс.
