„Дойдоха от ярост“. Как протестите в Грузия се превърнаха в масови безредици

"Дойдоха от ярост". Как протестите в Грузия се превърнаха в масови безредици

Бях физически и емоционално изтощена от отразяването на протестите след изборите в края на октомври.

През следващите дни хиляди грузинци протестираха срещу изборния резултат. Те смятат, че управляващата проруска партия „Грузинска мечта“ е „откраднала“ проевропейските гласове на опозицията, като си е приписала мнозинство от 54%, след като досега традиционно е получавала около 40% подкрепа.

Протестиращи пред сградата на грузинския парламент в центъра на Тбилиси на 28 ноември.


Протестиращи пред сградата на грузинския парламент в центъра на Тбилиси на 28 ноември.

Струваше ми се, че тези протести не водят доникъде, но когато на 28 ноември видях съобщението, че правителството ще отложи приемането на европейския курс на страната, знаех, че хората ще излязат отново на улицата. Затова си събрах нещата и се отправих към вратата.

Когато пристигнах пред парламента, пред него вече се бяха събрали стотици хора.

Обикновено на големите протести в Грузия има музика и хората са малко по-весели. Но този път атмосферата беше просто гневна. Нямаше нито един от обичайните политически лидери, които да произнасят речи. Това беше спонтанна, гневна и шумна тълпа. Хората не чакаха някой да ги призове на протеста – те дойдоха от ярост.

Полицията настъпва с лютив спрей до сградата на парламента.


Полицията настъпва с лютив спрей до сградата на парламента.

Полицаи с екипировка за борба с масовите безредици бяха подредени от двете страни на парламента. Тогава забелязах още един необичаен аспект на този протест – полицията използваше наистина вулгарен език.

Когато протестиращите ги ругаеха, полицаите им отвръщаха с ругатни и показваха среден пръст на хората. Казваха груби неща за майките им, наистина крайни ругатни. Никога не съм се сблъсквала с подобно нещо по време на предишни протести, които съм отразявала.

Протестиращи се придвижват към полицията за борба с безредиците с импровизирана барикада край сградата на парламента.


Протестиращи се придвижват към полицията за борба с безредиците с импровизирана барикада край сградата на парламента.

Около 2 ч. през нощта протестите станаха по-интензивни и протестиращите успяха да счупят част от оградата. Те я използваха като своеобразна защитна барикада по фланговете на сградата на парламента, като държаха знамето на ЕС, докато водните оръдия започнаха да действат.

Полицейско водно оръдие на булевард „Шота Руставели“ в Тбилиси.


Полицейско водно оръдие на булевард „Шота Руставели“ в Тбилиси.

Преди да започнат да пръскат, автомобилите с водни оръдия издаваха някакъв ревящ звук, който даваше възможност хората да потърсят убежище. Твърди се, че във водата, която се изстрелва от тези оръдия, има някакво вещество. Навсякъде, където водата достигаше до кожата ми, имах чувството, че ме изгаря.

Скоро обувките ми се напълниха с вода, бях мокра навсякъде и кожата ми гореше. Осъзнах, че не съм в състояние да продължа да работя, затова се върнах в офиса на Свободна Европа (RFE/RL), където колегите ми дадоха сухи обувки, но с няколко размера по-големи.

Рано сутринта на 29 ноември полицията обгражда ранен мъж на улица „Руставели“.


Рано сутринта на 29 ноември полицията обгражда ранен мъж на улица „Руставели“.

От предишни протести знам, че арестите обикновено започват в ранните сутрешни часове, когато тълпата е намаляла и полицията може да работи по-лесно. Около 5 ч. сутринта се върнах на мястото, където протестите бяха оттеглени, близо до театъра „Руставели“. Знаех, че нещо ще се случи.

Протестиращи до горяща барикада.


Протестиращи до горяща барикада.

Около 6:30 ч. бяха останали по-малко от 100 протестиращи и полицията се нахвърли върху хората като лавина, просто черна орда. Те биеха хората жестоко. Нападаха протестиращ, поваляха го на земята, удряха го с юмруци и го ритаха в ребрата. След това ги влачеха. Жените крещяха.

Полицията настъпва срещу протестиращите рано сутринта на 29 ноември.


Полицията настъпва срещу протестиращите рано сутринта на 29 ноември.

През това време снимахме и с моя колега, операторът Илия Рациана. Държахме се под око и се движехме заедно, докато полицията преследваше хората по цялата улица.

През цялата нощ полицаите се държаха много агресивно с журналистите и се опитваха да блокират обектива на Рациана, когато минавахме покрай тях, псувайки ни. Един от фотографите, Александре Кешелашвили, беше арестуван и жестоко пребит тази нощ. Никога досега не бях ставала свидетелка на такава агресия от страна на полицията.

Към центъра, близо до Академията на науките, заснех как полицията бие един много млад човек. След това дойдоха други млади протестиращи, които се опитваха да защитят пребитото момче. Те крещяха и полицията започна да преследва и тях.

Рано сутринта на 29 ноември полицията за борба с безредиците напада протестиращ.


Рано сутринта на 29 ноември полицията за борба с безредиците напада протестиращ.

В Тбилиси има много денонощни аптеки и младите протестиращи влязоха в една от тях, за да се подслонят. Полицаите влязоха и чух писъци вътре, докато се опитваха да ги измъкнат навън, но не успяха да ги хванат.

Когато полицаите се върнаха навън, бяха много разпалени и агресивни и нападнаха моя колега Давид Цагарели. Знаеха, че той е журналист, медийната му жилетка нямаше как да не се забележи. Но когато полицаите минаха покрай него, го удариха в корема. Помогнахме му да се качи на едни стъпала наблизо и той седна там, за да си възвърне дъха. Събрахме няколко кадъра от случайни минувачи, които бяха заснели нападението, след което се върнахме в офиса.

Тази нощ стана ясно, че протестите едва започват и че предстоят още много нощи на безредици. Огънят на тези протести беше запален от разочарованието и гнева на хората. Полицейската бруталност, на която всички станаха свидетели, само наля масло в огъня.

Изборите през октомври се разглеждаха като референдум за това дали Грузия ще върви към Европа, или към Русия. Управляващата от над десетилетие партия „Грузинска мечта“ е смятана за близка до Кремъл. През 2024 тя прие два закона, които са основни белези на идеологията на Москва – закон, насочен срещу ЛГБТ общността, и друг за т. нар. „чуждестранни агенти“, който представя като шпионаж финансирането на хора и организации от чужбина.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036