„Направих каквото можах“, но „нещата не се развиха така, както съм се надявал“. Две заключения на един и същ човек, направени за два различни периода от живота му. Първото е заглавието на книгата на 82-годишния бивш политически затворник Алфред Фосколо. Второто изречение е негов отговор на въпрос от Свободна Европа дали стана това, което трябваше.
Историята на Фосколо е като от филм. Тя се развива по времето на комунистическия режим в България и е документирана подробно от тайните служби на режима, но за последното ще стане дума след малко.
Фосколо е дете на българка и французин. Роден е през 1942 г. в България, но след комунистическия преврат семейството му се мести в Париж. На 9 септември 1944 г. в страната започва съветската окупация и на власт идва правителството на Българската комунистическа партия (БКП).
Превратът е последван от месеци на терор и убийства и страната вече не е безопасно място за българка и французин, завършили Сорбоната. Родителите му са обявени за врагове на народа и чуждестранни агенти.
Фосколо се връща за първи път в България през 1958 г., когато режимът позволява това. След това го прави почти всяко лято. Това са годините, в които Фосколо започва да става пряк свидетел на живота в България и среща любовта на живота си – Райна.
През 1968 г. Алфред се връща за пореден път в България, но този път с конкретна цел. Успява да внесе и да разпространи предварително напечатани листовски срещу комунистическия режим.
В тях той пише, че вместо свобода и зачитане на достойноството на човека, БКП провежда „непрекъснат надзор на населението“, „позорна експлоатация“, „дискриминация в университетите“ и „пагубна за българското стопанство политика“.
„Тази гавра с народа ни трябва на всяка цена да се прекрати“, пише още в листовките.
Те са разпространени в навечерието на историческата победа на „Левски“ над ЦСКА със 7:2. Това е един от най-паметните моменти в българския футбол. По това време обаче футболът е не просто игра, а възможност да се изрази ненавист срещу режима. По трибуните се скандира „Левски – Дубчек – Свобода“, препратка към смазаната от съветски войски по-рано същата година Пражка пролет в Чехословакия.
Фосколо се връща в Париж и иска да сключи брак с Райна във Франция, но Държавна сигурност отказва да я пусне да излезе от страната. Междувременно акцията на Фосколо с листовките вече е станала достояние на тайните служби. Той е издаден от свой познат, който се оказва агент.
Тайните служби правят план за залавянето на Алфред. Докато е в Париж, с него се свързва българският консул.
„Държавна сигурност, посредством консула Шишков, ми каза, че ще ми бъде разрешен бракът, но трябва да отида в София“, разказва Фосколо пред бТВ.
При последвалото му връщане в България, за да се види с Райна и да организира сватбата си, той е следен през цялото време. Арестуван е в последния ден на престоя си, обявен е за шпионин и е осъден на 15 години затвор. Освободен е след дипломатическа намеса на третата година от присъдата си.
След като се прибира обратбно в Париж, организира и как да вземе Райна при себе си. Успява да я изведе с фалшив паспорт.
„Не виждах как можех да живея без да съм направил нищо“, допълва Фосколо пред Свободна Европа.
Според него „България не се е оттървала от измислената носталгия по комунизма“. По думите му страната „не се е оттървала и от хората и наследниците, които са владеели страната в продължение на половин век“ по време ва режима.
„Днес свободата е даденост“, казва Фосколо. „Свободно е. Но свободата е и отговорност“.
