„Гордея се с всичко, което постигнах. Да дойда в България, без да знам нито една дума от езика. И да стигна дотук – да имам гражданство, жена, дете, къща.“ За историята на Роди, намерил в България всичко, за което мечтае, разказва Дойче веле.
Днес можете да срещнете Роди в някой столичен парк, хванат за ръка със съпругата си и бутайки бебешка количка. Или пък да го видите с инструменти в ръка в село в покрайнините на София, докато ремонтира къщата, която двамата купуват преди няколко години. Можете да засечете Роди и на път към работа в центъра на столицата. Но където и да го видите, ще го познаете – по усмивката на лицето му.
Не винаги обаче е било така. Само преди осем години той нощува дни наред на пейка на „Лъвов мост“. Няма дом, работа, пари, не знае и български. „През 2015 година дойдох в България за шест месеца. Взех бежански статут и заминах за Германия за година и половина. Но реших да се върна в България и да започна отначало“, спомня си мъжът.
Защо избира да се върне в държава, която за повечето бежанци е просто транзитна спирка по пътя им към Западна Европа? „Тук ми е мястото. По-близо е до културата ми. Има зима, пролет, лято, есен. Това са нещата, които ме накараха да се прибера.“
„Или започваш да убиваш, или теб ще те убият“
Роди е на 23 години, когато решава, че иска да напусне Сирия. „Бях в казармата вече четири години и дойде момент, в който ми казаха: Или започваш да убиваш, или теб ще те убият. Знаех, че е по-добре да напусна.“
Роди тръгва с малкия си брат, който тогава е едва на 16. Двамата са от малко село близо до град Камишли в северноизточната част на страната, населена предимно с кюрди. От границата с Турция ги делят само няколко километра. Преминават я нелегално. После стигат до Истанбул, а оттам потеглят към България. „Спахме две вечери в бежанския център в Харманли, без никой да знае. След това хванахме такси и дойдохме в София. На метрото на „Цариградско шосе“ ни задържаха. И прекарахме един месец в затвора.“
Под „затвора“ Роди има предвид затворения бежански лагер в Бусманци. Спомня си ужаса тогава – стотици мигранти на етаж, препълнени стаи с хора, с които често не могат да си кажат и дума. „Спяхме на триетажни легла. Децата със семейства бяха на единия етаж, останалите от различни държави бяхме заедно. Имаше хора от Алжир, с които изобщо не се разбирахме. Ограбиха ни, създаваха проблеми.“
По-късно ги местят в лагер от отворен тип – във „Военна рампа“. Роди трябва да се грижи и за брат си, затова започва да търси работа. „Хващахме един автобус и обикаляхме да търсим работа. Трудно ни взимаха, защото нямахме документи. Евентуално нещо на черно за по 20 лева на ден. Но 20 лева си бяха 20 лева. Работих на две-три места, по ресторанти например, за да мога да се прибера с някакви парички или някаква храна – да има за мен и за брат ми.“
„Имах къде да спя, имах работа, имах пари да хапна“
Когато получават статут, родителите им, които още са в Сирия, им казват да заминат за Германия, където имат братовчед. Но животът във Федералната република не допада на Роди. Той вече е избрал новия си дом – България. „Оставих брат ми там, защото за него беше малко по-добре като непълнолетен да стои там. На непълнолетните там се обръщаше повече внимание. Върнах се, без да знам къде ще спя и какво ще правя.“
Прекарва първите седмици на улицата, но след това късметът му се усмихва. „Един приятел българин – Слави, всеки път го споменавам и му благодаря, ми направи CV и кандидатствах в кол център. Взеха ме заради арабския и английския. Той ми даде пари назаем, с първата заплата му ги върнах и успях да си намеря квартира в Люлин. Имах къде да спя, имах работа, имах пари да хапна.“
Не след дълго Роди започва да работи и за „Каритас – София“, където помага на деца бежанци. Има познати там – първите хора, които му протягат ръка, още когато пристига. През 2015 година именно в организацията Роди намира първите си български приятели. Няколко години по-късно там среща и любовта. „Имаше други доброволци, с които работехме заедно с децата в един от лагерите – във „Враждебна“. И всички си мислеха, че аз съм гадже с друго момиче. Никой не знаеше, че връзката е между мен и нея. За нас тя беше една от шефовете там, пък аз успях да я уловя“, казва Роди през смях.
Двамата се допълват – той я учи на кюрдски рецепти, тя него – на български. „Празнуваме всичко“, казва Роди. „Ако в някое село някъде има сватба, сигурно и ние ще я празнуваме вкъщи. Празнуваме българските традиционни празници. А на 21 март празнуваме Норуз (Новата година, която персийци, кюрди и зороастрийци отбелязват през първия ден от пролетта – б.р.).“
Съпругата на Роди му помага да усъвършенства българския си. Помага му и музиката. „Любимата ми песен е „Сбогом“ на Данчо Караджов. Харесвам и други български песни. Включително и „Хабиби, спиш ли добре“. Но сега не мога да я пея, защото не спя добре.“ А причината да не спи добре си има име – казва се Ясмин и наскоро навърши шест месеца.
„Всеки път, когато погледна Ясмин…“
Днес Роди си спомня за трудните моменти и се гордее. „Гордея се с всичко, което съм постигнал. Беше ми много трудно. Да дойда в България, без да знам нито една дума от езика. И да стигна дотук – да имам гражданство, жена, дете, къща на село. Не е лесно и не всеки може. Всеки път, когато погледна Ясмин, си спомням за тези трудности, през които съм преминал – и съм щастлив.“
Роденият в Сирия мъж се надява някой ден да може да покаже родното си село на дъщеря си. Но гледа с тревога на случващото се там. „Никой не знае накъде ще тръгне Сирия. Съжалявам за всички там. Надявам се поне част от красотата на Сирия да се върне и хората да не се страхуват да излизат на улицата. Надявам се да има свобода и страната да тръгне напред.“ Но не е убеден: „Много се надявам кюрдите да имат собствена държава. Ако Тръмп ги подкрепи, може и да има. Но може тези, които дойдоха сега – с дългите бради – да не позволят това. Може и да са по-зле от Асад.“
Роди мечтае и за друго – да събере семейството си поне още един път. Около година след като Роди и брат му бягат от Сирия, родителите им също стигат до Турция. Прекарват там дълго време в опити да се съберат с децата си. „Те опитаха да минат границата между Турция и България няколко пъти, но така и не успяха. Аз предприемах опити да ги взема по легален начин, но просто нямаше как. Докато бях бежанец, а не гражданин, не позволяваха. Преди 2-3 години майка ми успя да отиде в Германия. Миналата годината и баща ми най-после стигна там.“
Роди не е виждал родителите си, откакто е бил в казармата. През 2023 година най-после се среща с майка си в Германия. Предстои да види и баща си. „13 години не съм го виждал“, казва той. „14 години пък не съм виждал сестра ми, която вече е женена в Турция.“
„Мечтая цялото семейство да се съберем, защото времето минава, хората остаряват. Надявам се поне още веднъж да се видим“, казва Роди. Той иска да им покаже най-голямата си гордост – Ясмин, която може да опише само с любимата си българска дума: „любов“.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
https://www.dnes.bg/ …
