От 2014 г. насам годишният бюджет на прокуратурата средно на човек от населението е над осреднената стойност за страните от Европейския съюз, като маржът се увеличава.
Бюджетът на прокуратурата като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за 2020 г. е най-висок. Средният брой прокурори на 100 000 души население в България и администрацита, която я подпомага през годините, е от най-високите или най-високият.
Казано по друг начин – прокуратурата има добри условия за работа. Резултатът е неефективност в разследването на корупционни престъпления и престъпления, свързани със злоупотреби с държавна власт.
Данните са от лекция на бившия съдия в Европейския съд по правата на човека в периода 2015 – 2024 г. Йонко Грозев.
На този фон предстои Висшият съдебен съвет, който е с изтекъл мандат да гласува избор на нов главен прокурор.
В „Студио България“ на Свободна Европа разговаряхме с Йонко Грозев за зависимостите в съдебната система.
Най-важното от интервюто
- „Ако нямаме отговор на тези въпроси [за „Осемте джуджета“], избирането на г-н Сарафов е неприемливо“.
- „Дори и да не бъде избран [Сарафов], ако не се промени целият модел, по който функционира [прокуратурата], няма да имаме промяна“.
- „Правосъдието е сложна, деликатна работа, тя не се случва от днес за утре, а един от проблемите е по-високите очаквания, че нещо бързо ще се случи“.
- „Ние трябва да имаме сравнително ясна идея какво е решението и тук аз бих бил доста критичен към професионалната общност, защото ние нямаме отговор към българския народ, какво трябва да променим в прокуратурата, така че този модел, който се е установил от 30 години, да може реалистично да започнем да го променяме“.
- „За съжаление професионалната общност има това утопично вярване, че като кажем, че една институция е независима и й сложим етикета „независимост“, гарантираме й автономност в нейното управление, тя ще бъде независима. Не е независима. Започва да злоупотребява с правомощията, които има“.
- „Една от заблудите, която струва ми се доста широко разпространени е, че е възможно да отграничим напълно политическия процес от съдебната система. Това не е вярно никъде. То не е възможно“.
- „Не виждам как ще можем да започнем да се променяме за в бъдеще, ако в същото време се опитваме да постигнем възмездие на всяка цена“.
- „Трябва да си даваме много ясно сметка, че двете цели – възмездие и промяна на системата са в конфликт и трябва да направим избора си кое от двете е по-важно. За мен бъдещето е по-важно“.
- „За да се постигне политически консенсус за това да започнем да променяме управлението на системата, този политически консенсус ще трябва да стъпи в някаква степен на реалността, че различните политически партии имат определени интереси“.
- „Ако основната мотивация, която ни движи за промените, е да получим възмездие, рискът да не променим системата особено голям““.
- Ако ние се фокусираме върху това да наказваме, няма да постигнем наказване. Ако се фокусираме върху това, да променяме системата и нейното управление, в някои случаи няма да има наказания, в други случаи ще има. Но това ще зависи до голяма степен от това колко силни доказателства има и времето, което е изтекло“.
- „Дефиницията на проблема е, че в България, която по всички изследвания е една от най- корумпираните държави в Европа, никога никой не е наказван“.
Избирането на Сарафов
Ако няма отговор на въпросите около случая с „Осемте джуджета“, „избирането на г-н Сарафов е неприемливо“, каза Йонко Грозев. Според него това е „минимумът, който може да бъде направен към този момент“.
Случаят с „Осемте джуджета“ стана публичен през 2020 г. след разкрития на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“. „Осемте джуджета“ е името на столичен ресторант, за който има данни, че в него са се правили задкулисни договорки с хора от съдебната система.
Става въпрос за схема, която според потърпевши и участници, е била ръководена от издирвания в момента бивш следовател Петьо Петров-Еврото, бившата му съпруга Любена Павлова и действащи прокурори.
През 2023 г. АКФ публикува снимки, на които се вижда, че Сарафов също се е срещал с Еврото в „Осемте джуджета“. Няма информация докъде е стигнало разследването на прокуратурата за мрежите за влияние в съдебната система.
„Притеснението ми е, че дори и да не бъде избран г-н Сарафов това няма да промени модела, по който работи системата“, каза Грозев.
Реформите в съдебната система
„Ако основната мотивация, която ни движи за промените, е да получим възмездие, рискът да не променим системата е особено голям“, каза Грозев.
По думите му „трябва да си даваме много ясно сметка, че двете цели – възмездие и промяна на системата са в конфликт и трябва да направим избора си кое от двете е по-важно. За мен бъдещето е по-важно“.
„По никакъв начин не бих твърдял, че за никакви престъпления не трябва да се носи отговорност и някаква цялостна амнистия ще трябва да се приеме, за да можем да тръгнем напред. Но това е реалният проблем“, каза Грозев. По думите му „тази политическа договореност, която трябва да се постигне, е за определен хоризонт за промяна на институциите“.
Според Грозев, ако „се фокусираме върху това да наказваме, няма да постигнем наказване. Ако се фокусираме върху това да променяме системата и нейното управление, в някои случаи няма да има наказания, в други случаи ще има. Но това ще зависи до голяма степен от това колко силни доказателства има и времето, което е изтекло“.
По думите му „дефиницията на проблема е, че в България, която по всички изследвания е една от най- корумпираните държави в Европа, никога никой не е наказван“.
