За пръв път от 2021 г. България ще има редовно правителство с мандата на най-голямата политическа сила – ГЕРБ.
То ще бъде гласувано в четвъртък, а избирането му изглежда сигурно. Около новото управление сега стоят два въпроса: кой участва и какво ще свърши?
В сряда кандидатът за премиер на ГЕРБ Росен Желязков получи от президента Румен Радев първия мандат за правителство и веднага го върна изпълнен. В бъдещия кабинет влизат още две партии – БСП и „Има такъв народ“ (ИТН), а подкрепа – но без министри, има и от фракцията на Ахмед Доган в ДПС.
Желязков нарече тази договорка „изкуството на политически възможното“, макар че доскоро тя изглеждаше невъзможна.
Години наред органите на ГЕРБ и БСП забраняваха двете партии да управляват заедно, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов повтаряше и това, че не би преговарял с никоя фракция на ДПС.
От ИТН също много пъти са казвали, че няма да се коалират с ГЕРБ.
Тези заявки вече са загърбени, а новият кабинет е готов. Според Желязков неговите приоритети ще бъдат:
- присъединяване на България към еврозоната;
- приемане на бюджет за 2025 г.;
- стабилизиране на институциите.
Но от споразумението за управление, което подписаха ГЕРБ, БСП и ИТН, се вижда, че липсват други ключови теми. Така например са отпаднали текстове, свързани с ангажимента за изолиране от властта на санкционирания за корупция лидер на другата фракция в ДПС – Делян Пеевски.
Как беше договорен кабинетът
Кабинетът „Желязков“ идва месец след като ГЕРБ започна преговори за правителство. Отначало те се водеха с БСП, ИТН и „Демократична България“ от коалицията ПП-ДБ. Преговорите бяха напреднали и споразумението за управление беше почти готово. Но ГЕРБ изненадващо прекрати срещите с аргумента, че ДБ не подкрепя номинацията на Желязков за премиер.
От ДБ казаха, че въпросът за премиера е трябвало да се обсъди много по-късно, и повториха отдавна известната си позиция, че няма да подкрепят ярка партийна фигура (като Желязков) да оглави правителството.
Така на масата за преговори останаха само три партии с общо 107 депутати – твърде малко, за да се излъчи кабинет. Затова ГЕРБ започна срещи и с ДПС-Доган, откъдето се съгласиха да дадат подкрепата си. Четирите формации имат 126 гласа, а това вече им стига, за да изберат предложеното правителство.
В сряда ГЕРБ, БСП и ИТН подписаха споразумение за управление. ДПС-Доган не е част от него, но подписа отделен документ.
Само преди половин година БСП, ИТН и ДПС-Доган гласуваха против предишния кабинет, предложен от Желязков. Тогава той получи подкрепа само от ГЕРБ и фракцията на Пеевски в ДПС.
Как ще изглежда правителството
В договорения кабинет сега влизат три партии:
- ГЕРБ – с премиер и 11 министри;
- БСП – с четирима министри и един вицепремиер;
- ИТН – с четирима министри, от които единият е и вицепремиер.
И трите излъчиха ярки партийни фигури – въпреки първоначалните заявки на БСП и ИТН за експертен кабинет.
ГЕРБ, БСП и ИТН ще участват и в т.нар. Съвет за съвместно управление. Той ще разрешава споровете между тях и ще определя приоритетите и действията на правителството.
ДПС-Доган няма министри, но ще има двама представители в този съвет. Освен това чрез допълнителния документ си осигурява право да участва в определянето на зам.-министри и областни управители.
Какви ще са приоритетите
Част от заявените цели на кабинета „Желязков“ са:
- членство на България в еврозоната;
- ускоряване на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ);
- спиране на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор и отстраняването му от позицията на изпълняващ длъжността;
- антикорупционна политика и реформи в съдебната система;
- избор на членове на органи с отдавна изтекли мандати – включително на Висшия съдебен съвет (ВСС), който трябва да избере нов главен прокурор.
Видимо по искане на БСП в приоритетите се набляга на укрепването на „социалната държава“, а по настояване на ИТН – на облекчаването на условията за провеждане на референдуми.
Според политолога Даниел Смилов няма да има изненади във връзка с присъединяването към еврозоната. Но по отношение на съдебната и антикорупционната реформа „не бива да се очаква нещо особено от управляващото мнозинство“.
Дори Сарафов, който често е сочен за зависим от ГЕРБ и ДПС, да бъде отстранен като временен главен прокурор, той просто ще бъде „пожертван, за да се сдобие кабинетът с някаква начална легитимност“, казва Смилов пред Свободна Европа. По думите му едва ли ще има решение на по-дълбоките проблеми в съдебната система.
Приоритетът за наваксване с ПВУ, по който България трябва да получи милиони от Европейския съюз (ЕС), също е свързан с приемане на антикорупционни закони. В предишния парламент ИТН, която сега ще участва в правителството, попречи на този процес.
Колкото до смяната на състава на регулаторните органи като ВСС, досега не е ясно какви решения ще вземат новите управляващи.
„Винаги стои вариантът ГЕРБ да координира с Пеевски своята квота от назначенията“, казва Смилов.
До месец трите формации трябва да подготвят законодателната си програма.
Какво липсва
Споразумението между ГЕРБ, БСП и ИТН много прилича на това, което обсъждаха ГЕРБ и ДБ, преди партията на Борисов да прекрати преговорите (проектът беше публикуван от Клуб Z). Но липсват някои ключови точки:
- отпадат всички ангажименти за изолиране на Пеевски от управлението и преодоляване на влиянието му в институциите;
- още в първото изречение отпада думата „проевропейско“ и се говори само за „редовно правителство“;
- много по-обрано се споменават ангажиментите на България към Украйна в справянето ѝ с инвазията на Русия.
Смилов не очаква новото правителство да промени геополитическата ориентация на България. То си поставя за цел да продължи подкрепата за Украйна, а и поема ангажимент да не работи с „антиевропейски партии“. По-умерените формулировки в споразумението най-вероятно целят да „успокоят“ БСП и ИТН, които обичайно заемат позиции против помощта за Киев.
За Смилов отпадането на тектовете срещу Пеевски е доказателство, че именно те, а не името на Желязков, са били „препъникамъкът“ в преговорите с ДБ. Но освен на ПП-ДБ, изолирането на Пеевски беше условие и на ДПС-Доган.
Ехо от прехода
В мнозинството зад новото правителство участват трите най-големи партии от прехода от комунистически режим към демокрация, който започва в началото на 90-те години на ХХ век.
Това са СДС (сега в коалиция с ГЕРБ), БСП и ДПС. Трите никога досега не са били свързани в общо управление.
ГЕРБ управляваше страната в три правителства начело с Борисов между 2009 и 2021 г. Около партията има много твърдения за корупция и злоупотреби с власт.
БСП е наследник на Българската комунистическа партия (БКП), управлявала в продължение на 45-годишен тоталитарен режим.
ДПС-Доган е една от фракциите на разцепилото се ДПС, което възниква в началото на 90-те като защитник на правата на българските турци, но е свързвано с комунистическите тайни служби. Тази партия също е обвинявана в корупция и злоупотреби.
След 2021 г. ГЕРБ седем пъти получи мандат за правителство, но така и не успя да го изпълни. В този период имаше два редовни кабинета – първият с мандат на ПП и с участието на ДБ, БСП и ИТН, вторият с мандат на ПП-ДБ и в коалиция с ГЕРБ.
