Опряла на прозореца ми лапи,
космата, зла, със зинала уста,
готова всеки миг да ме ухапе,
като вълчица гледа ме нощта.
Ала пердето дръпвам и отстъпва
за миг, за два ликът й озверен.
Но в себе си какво перде да дръпна?
Вълчицата е влязла вътре в мен.
Дамян Дамянов
